МЗ ще финансира проучване за имунния отговор след ваксинация срещу COVID

Министерството на здравеопазването ще субсидира БЧК за организирането и провеждането на програма за изследване на клетъчния и хуморален имунитет и имунния отговор след имунизация срещу COVID. Това съобщи генералният директор на БЧК и ръководител на Националния ваксинационен щаб проф. Красимир Гигов по време на днешната онлайн дискусия "Политики за опазване на имунното здраве на гражданите"

Програмата за проследяване на остър имунен отговор след имунизация е по предложение на главния координатор на ЕС по клинична имунология проф. д-р Мариана Мурджева и председателя на БАКИ и член на ЕС по клинична имунология проф. д-р Елисавета Наумова.

„В предложението е посочено, че ще се получат обективни данни за специфичността и силата на имунния отговор, неговата продължителност на базата на имунологичната памет, ще се представят ясни доказателства за постваксиналния имунитет, неговата продължителност, и ще се даде възможност за взимане на оперативни управленски решения. Предвижда се проучването да се извърши от медицинските университети в страната. В тази връзка в Националния план е предвидено, че за осъществяване на всички оперативни дейности изрично е посочено, че трябва да се финансират и изследвания, свързани с ваксините“, каза проф. Гигов.

Министърът на здравеопазването в оставка проф. Костадин Ангелов предлага БЧК да се включи в организирането и провеждането на проучванията, като за целта МЗ ще предостави субсидия за 2021 г. в размер на 100 000 лв., а след това парите ще бъдат планирани в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2021-2024 г. „БЧК ще направи всичко възможно да доведе тази програма до успешен край. Тя се нуждае от не по-малко от 3 млн. лв., а 100 000 са само началото“, каза проф. Гигов.

Онлайн дискусията се проведе по повод днешния Световен ден на имунологията. За първи път Денят на имунологията е отбелязан в Европа през 2005 г. по предложение на Стивън Кауфман, тогавашен президент на Международната асоциация на имунологичните дружества. От 2007 г. това събитие се чества и от световната имунологична общност.

Седмицата преди 29 април е посветена на първичните имунни дефицити (ПИД) – вродени дефекти на имунната система, които се проявяват с чести, хронични и рецидивиращи инфекции, както и с развитието на автоимунни и злокачествени състояния.

„Безпрецедентната епидемия от COVID постави редица предизвикателства пред имунолозите в целия свят – създаването на прецизни тестове за диагностика и проследяване на заболяването, генериране на модерни и ефективни ваксини, проучване на развитието на заболяването и продължителността на имунния отговор след преболедуване и ваксиниране. Смисълът на този ден е да обърнем отново внимание на значимите имунологични постижения за напредъка на медицината, да подчертаем необходимостта от съхраняване на имунното ни здраве и развитието на политики за неговото усъвършенстване“, каза при откриването на дискусията проф. Мурджева.