МЗ: Лекари имаме над средното в ЕС, липсват ни медицински сестри

До 2030 г. ще бъде въведена единна информационна система за регистрация и мониториране на персонала в здравеопазването

По осигуреност с медицински специалисти България все още заема позиции доста над средните за страните от ЕС, с изключение на професията „медицинска сестра“. Това се казва в проекта на Национална здравна стратегия 2030, публикуван на сайта на МЗ.

Според Министерството най-същественият проблем за човешките ресурси в здравеопазването в България е малкият брой медицински сестри, упражняващи професията си. „Възрастовата структура на работещите следва общата демографска тенденция за страната за застаряване на населението. Големият брой лечебни заведения за болнична помощ в страната също създава предпоставки за относителен недостиг на медицински специалисти. Регионалното разпределение на медицинските специалисти е непропорционално и дебалансирано (както и на населението като цяло), което води до затруднен достъп на част от населението до здравни грижи и влияе върху качеството на медицинската помощ и върху ефективността и резултатността на медицинския труд“, пишат от МЗ.

От Министерството отбелязват, че основен елемент на политиката в областта на човешките ресурси, е

ефективното планиране на човешките ресурси в съответствие със здравните потребности и бъдещите перспективи

за развитие на здравната система. „Ключов инструмент за това е разработването и въвеждането на единна информационна система за регистрация и мониториране на персонала в здравеопазването. Това ще осигури актуална, пълна и достъпна информация за числеността, структурата, професионалната компетентност, териториалното разпределение и миграцията на работещите в системата на здравеопазване. От друга страна, планирането на потребностите от медицински специалисти (лекари, лекари по дентална медицина и професионалисти по здравни грижи) на областно, регионално и национално ниво, ще се реализира основно чрез Националната здравна  карта, като се отчитат и специфичните особености на отделните региони по отношение на установените дългосрочни нужди от здравни услуги. На базата на задълбочения анализ на определените потребности и данните за наличните ресурси и техното териториално разпределение ще се планират комплексни мерки преодоляване на установените дефицити в средносрочен и дългосрочен план“, подчертават от МЗ.

Друг основен елемент на политиката е систематичното инвестиране в медицинското образование и професионалното обучение, които осигуряват обща фундаментална подготовка и базови знания и умения, приложими в здравеопазването. В стратегията е записано, че ще бъдат положени целенасочени усилия за увеличава не приема на студенти по направление „Здравни грижи“ с приоритет по специалност „медицинска сестра“ и повишаване интереса на младите хора към придобиване на тази професионална квалификация, за да може образователната система в средносрочен и дългосрочен план да започне да отговаря на потребностите от този вид медицински специалисти. Ще се интегрират и ефектите от въведената наскоро мярка за промяната в учебните програми на студентите по направление „Здравни грижи“, при които последният курс от обучението на професионалистите по здравни грижи е изцяло практически в лечебни заведения за болнична помощ. „По този начин от една страна младите специалисти придобиват практически опит и умения на място, а от друга повишават капацитета на болниците от специалисти и частично покриват нуждата от специалисти по здравни грижи“, смятат от Министерството.

На стажантите специалисти по здравни грижи ще се заплаща чрез програма „Образование“ 2021-2027 за осигуряване на стипендии по време на обучителен стаж. Ще се стимулират и работодателите в системата на здравеопазване за използване на възможностите на Наредбата за условията и реда

за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател,

която дава за дългосрочно обвързване на завършилите студенти с работодатели, които изпитват недостиг на такива кадри.

„По този начин и със законово осигурената възможност за разкриване на самостоятелни практики по здравни грижи, подкрепени финансово от държавата чрез средства от европейските фондове и държавния бюджет, професиите „медицинска сестра“, „акушерка“, „лекарски асистент“ и „рехабилитатор“ ще станат привлекателни и ще се повиши интересът на младите хора към обучение и квалификация в тези направления“, пише още в стратегията.

Според Министерството най-рано след 5-6 години ще бъдат отчетени първите резултати от приложените мерки.

Планирано е да се инвестира и в обучението на други специфични немедицински специалисти, осигуряващи прилагането на различни технологични решения при диагностиката и лечението на пациентите като физици, химици, инженери, техници, IT специалисти и др.

В стратегията е записано още, че ще се провежда активна политика за

устойчиво повишаване и справедливо разпределение на доходите на работещите в системата

на здравеопазване, независимо от начина на финансиране на съответните дейности.

„С цел преодоляване на наличния териториален дисбаланс на медицинските специалисти, ще се търсят механизми за създаване на стимули за работа в определени райони на страната включително чрез използване на фондовете на ЕС и национално финансиране. Ще се подкрепят местни политики на ниво общини за привличане и задържане на определен вид медицински специалисти, като например осигуряване на стипендия по време на обучението, осигуряване на ведомствено жилище, съдействие при започване на работа на съпруга/съпругата, осигуряване на възможност за записване в детска градина или училище за семейства с деца, създаване на подобри финансови условия чрез допълнително заплащане, особено в системата за първична медицинска помощ и др.“, пишат от МЗ.

 В рамките на инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост пък ще бъдат реализирани мерки, свързани с осигуряване на финансови стимули за медицинските специалисти, които ще обслужват населението в конкретни отдалечени райони, чрез разкриване на индивидуални практики и създаване на оборудвани и обзаведени амбулатории за извънболнична помощ. Мерките ще включват стимулиране на лекари за разкриване на амбулатории за първична медицинска помощ в труднодостъпни и отдалечени райони, стимулиране на общопрактикуващи лекари (ОПЛ), разкрили амбулатории за първична медицинска помощ в такива райони, да наемат допълнителен брой медицински специалисти, които да осигурят по-достъпно медицинско обслужване на пациентите от всички населени места, стимулиране на специалисти по здравни грижи (медицинска сестра, акушерка, лекарски асистент и/или рехабилитатор) за разкриването на самостоятелни амбулатории за извънболнична помощ в малки населени места и в труднодостъпни и отдалечени райони.

Финансовите стимули ще се подсигуряват със средства от националния бюджет и европейските структурни фондове,

подчертават от Министерството.

Освен това ще се цели и запазване на възможността за използване на натрупания опит и умения от медицинските специалисти в предпенсионна и пенсионна възраст, тъй като наблюдаваната в световен мащаб тенденция хората над 55-годишна възраст да се връщат към малките населени места и живот с по-малки натоварвания се забелязва и в България, отбелязват от здравното ведомство. „Именно в тази връзка, чрез настоящата реформа ще се създадат условия за подпомагане на тези медицински специалисти, които иначе биха напуснали здравната система, да останат в нея, като им се предоставят съвременни, модерни и оптимални условия да продължат да се грижат за пациенти и да практикуват професията си. Тази мярка от друга страна ще осигури достъп до качествени здравни услуги за населението в малките населени места, които са били лишени от такива през последните двадесет-тридесет години“, казват от Министерството. 

Пълния текст на стратегията може да видите тук.