Министърът: Процесите в здравеопазването трябва да се изсветлят

Скринингът да бъде изваден от лекарските кабинети, предложи д-р Маджаров

Проблемът е, че здравната система е много силно консервативна система, което налага да работим консенсусно. Надявам се докато съществува този парламент да успеем да направим някакъв консенсус между различните участници в него. Това каза депутатът от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев по време на дискусия в рамките на конференцията „Заедно за повече здраве“.

По думите му няма парламентарно представена политическа партия, в чиято програма да не е била записана необходимостта от профилактика и превенция. „Би било съвсем логично това да е основният фундамент за създаване на консенсус. Въпреки че това, което правим от коалицията в последните 6-7 месеца, изглежда недостатъчно, ние сме направили и невъзможното, за да имаме реално работещо електронно здравеопазване“, каза д-р Симидчиев.

Депутатът от БСП проф. Георги Михайлов заяви, че вече е редно да се префокусира целта на конференциите и те да станат срещи с чисто практическа насоченост. „Консенсус се постига с обществена дискусии. „Най-важно е да уточним как ще се управлява и как ще се финансира здравната система. В тази дискусия трябва да се включат и икономисти, и социолози“, допълни той.

Председателят на парламентарната здравна комисия и депутат от „Продължаваме промяната“ доц. Антон Тонев заяви, че в България „реформа“ е много неприятна дума. „Когато не се извършват реформи на всеки 7-9 години, във всяка една система започват да се наблюдават следи от уседналост, намаляване на продуктивността, намаляване на качеството и търсене на допълнителни интереси. Това, което заварихме, беше една обърната пирамида – силно завишени разходи в болнична помощ, достигащи до 2,7 млрд. лева, и под 10 пъти по-малко разходи за инвестиция в доболничната помощ. Успяхме да организираме работни групи, които да водят към реформа в тези сектори, но консервативните системи се променят бавно“, каза той.

Доц. Тонев допълни, че това, от което управляващите имат нужда, е обществена подкрепа, защото са реформаторски настроени.

Министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова подчерта, че превенцията, профилактиката, управлението на процесите, плащането за резултати изискват познаване на процесите, а това е невъзможно, ако процесите не се „изсветлят“. По думите ѝ „изсветляването“ е възможно чрез дигитализация в здравеопазването. Нужна е и промяна в мисленето на хората, както и инвестиране в здравно образование и просвета, допълни тя.

„Ако се продължи това темпо и мотивацията на хората в процеса на дигитализация, изсветляването на процесите може да се случи в рамките на година-година и половина“, каза още проф. Сербезова.  

„Парадигмата в системата на здравеопазването се промени за последните 20 години. Насочихме се към лечението, към болницата и забравихме всичко друго. Говорим си го на всички форуми, но не намираме пътя да излезем от колелото на хамстера. Това е причината да намаляват общопрактикуващите лекари и да се поставят бариери между всички нива“, каза от своя страна управителят на НЗОК проф. Петко Салчев.

Той подчерта, че скрининг не може да се прави само от общопрактикуващите лекари, а трябва екип, но екипи няма.

Проф. Салчев подчерта, че дигитализацията е процес и тя не трябва да е тегоба над пациентите, а в тяхна помощ. По думите му е необходимо да се обърне внимание на информирането на хората.

Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров пък посочи, че е много добре да отчитаме успехи, но е добре и да обръщаме внимание на това, което ни се казва къде реално се намираме. Той се съгласи с проф. Салчев, че дигитализацията трябва да е в помощ на пациента, а не тегоба. „Скринингът може да бъде изваден от лекарските кабинети и може би трябва да се прави там, където хората няма да усетят никакво напрежение, като местата, на които се забавляват. И едва след това, ако се налага, да отиде на лекар“, предложи той.