Министър Ивкова: Нямаме законово задължение да подаваме ежегодно данни към Европейската информационна система за рака

Протоколът за подаване на данни към Европейската информационна система за рака от ноември 2025 г. урежда техническите изисквания и процедурите за подаване на данни, но сам по себе си не доказва наличието на общо законово задължение за България да подава данни ежегодно.

Това казва министърът на здравеопазването Катя Ивкова в отговор на въпрос на депутата от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев относно реално постъпили данни в информационната база данни за лицата със злокачествени новообразувания и карцином ин ситу в НЗИС, капацитетът на НЦОЗА за анализ и подаването на онкологични данни към Европейската информационна система на рака (ECIS).

Във въпроса си д-р Симидчиев се позовава на предходния отговор на министъра по тази тема, като посочва, че в него не е засегнат рискът за подаването на данни към европейските институции. „В доклада за раковата регистрация в Европа за 2022-2023 r., публикуван от Европейската мрежа на раковите регистри (ENCR) Българският национален раков регистър посочва, че не е в състояние да изпраща пълна и актуална база данни за международни изследвания след2013 г. Профилът на България за рака за 2025 г. на ОИСР и Европейската комисия отбелязва, че регистърът е престанал да функционира през 2023 r., че ниската регистрирана заболеваемост вероятно се дължи на непълна регистрация и че липсват актуални международно съпоставими данни за nреживяемостта. Европейската информационна система за рака се обновява ежегодно, като данните, подадени до 31 януари, се разглеждат за включване в обновяването през същата година, а от 2022 r. подаването изисква споразумение за сътрудничество със Съвместния изследователски център на Европейската комисия“, казва народният представител.

Министър Ивкова обаче заявява, че за подаването на данни към Европейската информационна система за рака (ECIS) при всяка кампания не е установено общо задължение по правото на ЕС България да подава данни.

„Необходимо е да се прави разграничаване на задължението за регистриране на онкологичните заболявания на национално ниво и предоставянето на тези данни на европейско ниво. Според официалния протокол за събиране на данни за ECIS сътрудничеството се организира от Съвместния изследователски център на Европейската комисия (JRC) и Европейската мрежа на раковите регистри (ENCR). Данните се подават от популационните ракови регистри за изчисляване на съпоставими европейски показатели. Европейската мрежа на раковите регистри е мрежа за сътрудничество между раковите регистри, а участието в нея по принцип е доброволно“, казва тя.

„Задълженията на лечебните заведения и компетентните органи да регистрират и отчитат онкологичните заболявания са уредени в националното законодателство“, допълва министър Ивкова.

В отговора си тя подробно обяснява и какви са показателите, включени в справките на НЦОЗА и НЗИС.

„Справката, налична за НЦОЗА, съдържа следното: област, наименование и локализация по МКБ; шифър - фиксиран номер, подреден съгласно утвърдения формат на НЦОЗА; брой прегледи, хоспитализации и направления с диагнозата (всичко, мъже, жени); уникален брой пациенти с прегледи, хоспитализации и направления с диагнозата (всичко, мъже, жени); уникален брой новорегистрирани пациенти с прегледи, хоспитализации и направления с диагнозата (всичко, мъже, жени). В Националния център за обществено здраве и анализи е създадена експертна работна група, която осъществява дейностите по администриране на информационната база данни със злокачествени новообразувания и карцином ин ситу, като извършват анализ на постъпващите данни, оценка и подобряване на тяхното качество, включително по отношение на развитието и разширяването на аналитичния обхват на системата“, казва министърът.

По отношение на НЗИС Ивкова уточнява, че системата предоставя възможност за генериране на обобщена статистическа справка за регистрираните и новооткритите случаи на онкологични заболявания в Република България, разработена на базата на досегашния формат на статистическа отчетност, използван от ЦОЗА. „Тя обхваща броя на регистрираните и новооткритите случаи, групирани по локализация на новообразуванията и диагностични кодове от групите С и D по Международната класификация на болестите, десета ревизия (МКБ-10). Справката позволява извличане на обобщен брой уникални записи съгласно заложената методика, с възможност за филтриране по: административна област; календарна година; възрастова група - под 18 години и 18 и повече години. Този подход осигурява количествена информация и възможност за сравнение между отделните области и отчетни периоди“, категорична е министърът.

По думите й основното предимство на НЗИС е, че информацията не се ограничава до регистрацията на конкретна диагноза, а обхваща множество медицински документи и здравни събития, свързани с отделния пациент, които се съхраняват в електронното му здравно досие.

„Това позволява проследяване на здравните събития във времето и анализ на връзките между тях. При пациентите с онкологични заболявания могат да бъдат изследвани както характеристиките на основното заболяване, така и съпътстващите медицински състояния, проведените диагностични и лечебни дейности и последващото наблюдение. Допълнителен потенциал създава специализираната национална информационна база данни за лицата със злокачествени новообразувания и карцином ин ситу, която е част от НЗИС и е в процес на имплементация от медицинските софтуери“, казва Ивкова.

Тя съобщава, че за специализираната база е предвидено структурирано събиране на информация за характеристиките на тумора, стадия на заболяването, проведеното лечение, терапевтичния отговор и проследяването на пациентите.

 Информационната база данни за лицата със злокачествени новообразувания и карцином ин ситу има възможности за изпълнение на допълнителни аналитични справки.

Ивкова съобщава още, че към момента 39 лечебни заведения за болнична помощ попълват данни за онкологичните заболявания, като НЗИС е проектирана така, че да обхваща и данните от извънболничната медицинска помощ.

Пълния текст на въпроса на д-р Симидчиев може да видите тук, а отговора на министър Ивкова - тук.