Може да затворим отделението за деца с ВСМ заради липса на медицински сестри

Годишно около 500 деца у нас се раждат с вродени сърдечни малформации

Д-р Стоян Лазаров е началник на отделението по хирургия на деца с  вродените сърдечни малформации  в Националната кардиологична болница (НКБ) в София. Член е на Европейската асоциация и член на управителния съвет на Световното дружество. Заедно с проф. Христо Червенков от Монреал, Канада, изпълнителен директор и президент-основател на Световната организация по детска сърдечна хирургия, беше домакин на историческата първата съвместна среща между Европейската асоциация на детските сърдечни хирурзи и Световната организация по детска и конгенитална сърдечна хирургия. По този повод д-р Лазаров разказа пред Zdrave.net какви са проблемите пред детската кардиохирургия в България и защо може да се наложи малките пациенти със сърдечни малформации да бъдат лекувани в чужбина.

Д-р Лазаров, колко са пациентите годишно, които имате в Отделението по хирургия на деца с  вродените сърдечни малформации?

При тази ниска раждаемост в България на година се раждат около 500 деца с вродени сърдечни малформации. От тях около 320-350 имат нужда от операция. Към тях добавяме и пациенти, които са се родили предишните години, направена е етапна корекция, но тя трябва да бъде довършена през тази година. Имаме достатъчно работа, проблемът е в липсата на сестри. Това е страхотен проблем и може би ще затворим и поради тази причина. Ако например в една кардиохирургия за възрастни при недостиг на специалисти по здравни грижи могат да вземат от сходни на тях звена, в София има още 5, могат да вземат от реанимациите и с известна минимална доподготовка може да бъде решен проблема. Ние сме единствено звено, при което спецификата на работа е такава, че няма откъде да бъдат взети тези сестри. Дори заплатите да им ги утроим и учетворим, няма откъде да ги вземем готови. Ние трябва почнем да полагаме грижи за тях, а една подготовка на хора, които са се посветили на тази професия, трае минимум година и половина. Искам държавата да разбере едно просто нещо – ние сме уникално звено, което трябва да бъде третирано по специален начин. Ако клиниката по кардиохирургия спре да работи, пациентите ще отидат в клиниките А, В и С. Ако клиниката по детска кардиохирургия престана да работи по някаква причина, те няма къде да идат и ще трябва да се лекуват в чужбина, а това значи 10 пъти повече разходи. А това е на път да се случи.

Заради липсата на медицински сестри ли само?

И на анестезиолози. Те също липсват.

Как ще се отрази на болницата и отделението увеличението на цените на педиатричните клинични пътеки?

Това нас не ни касае никак. Битува едно мнение, че ние като част от кардиохирургията за възрастни сме достатъчно добре обезпечени. Това абсолютно не е вярно. Разликата между операциите при деца и операциите при възрастни  е колкото от тук до луната. Големият процент от възрастни се оперират , същия ден те започват да дишат самостоятелно, на втория, най-късно на третия ден се извеждат от реанимация и на 5-7 ден са си вкъщи или на рехабилитация в центрове. Половината от нашите пациенти се оперират до едногодишна възраст, една четвърт – в първите две седмици след раждането. В първите седем дни след операцията стоят с отворен гръден кош, което е част от оперативната методика, т.е. те не могат да минат на собствено дишане. Първите седмици те са на хемодиализа, която се прави по специален начин при децата. Те не могат да си отидат вкъщи. Целият престой на нашите пациенти е между 25 и 30 дни, а тези, които са оперирани в първата седмица след раждането – между 50 и 60 дни. Имаме пациенти, които стоят дори 90 дни. Касата плаща това, което плаща за една „проста“ операция при възрастните.

Има разделение на общите пътеки за деца и възрастни...

При нас няма. Ние направихме писмено възражение до Касата защо сме пропуснати в това, но отговорът е, че било твърде рано и може би догодина ще стане. Ние нямаме лоби, за разлика от възрастните пациенти.

Започват преговорите по новия рамков договор, в който тези неща трябва да бъдат уточнение.

Много се надявам, защото председателя на БЛС д-р Маджаров е много отворен към детското здравеопазване. Аз самия имам намерение да се видя с него. Министърът на здравеопазването Ананиев и зам.-министър Начева също са отворени към това да решат някои поне проблеми на детското здравеопазване. Не ми се иска да вярвам, че поради недостига на средства, колегите, които се занимават с лечение на възрастни и за да има повече за тях, се опитват да ни слагат прът в колелото. Затова разчитам и на тяхната подкрепа.

Вие имате добър диалог с Министерството. Откъде идва неразбирането към проблемите Ви?

Ние винаги сме имали прекрасен диалог с Министерството на здравеопазването, за сметка на диалога ни със Здравната каса. Всяка година нашият директор пише по две писма до управителите на НЗОК. Детският консуматив е много специфичен. При него не може да се постигне обем, за да се намалят цените. Ако една клапа при възрастните се използва при 2000 души, при деца подобен род клапа се използва при 10. Цените на производителите по света по цял свят са много по-високи, защото спецификата им е различна. Това Здравната каса не иска да го разбере.

През юни в София се проведе първата съвместна среща между Европейската асоциация на детските сърдечни хирурзи и Световната организация по детска и конгенитална сърдечна хирургия. Какви са изводите от нея?

Срещата беше по инициатива на двете дружества, а не по наша покана. Това е много важно да се уточни, защото те не провеждат срещи на места, в които нивото е ниско и няма как да се направи дискусия. Разчита се и на локални участници от целия регион на Югоизточна Европа, а не само от България. Тъй като тази специалност е много добре развита у нас, те избраха София. Изводите от тази историческа среща са, че трябва да се полагат всички грижи за всички деца по света и за целта трябва да бъдат осигурени стандартни и качествени медицински услуги. Ние не трябва да се стремим да осигуряваме всички иновативни, модерни и често пъти с недоказан ефект дейности, а само това, което е гарантирано качествено. По този начин ние се съобразяваме и със съответните ресурси на страната, и с ползата за самите пациенти.

Вие знаете, че в момента всяко ново лекарство, което излезе на пазара някъде, включително и експериментално, ние тук започваме да се тръшкаме, да си скубем косите, че нашите пациенти били лишени от него. А са „лишени“ един-двама души, за сметка на всички останали, без да има някакво доказателство, че това лечение наистина е по-добро от вече доказаното. Затова ние не искаме да разпиляваме ресурси, искаме с ресурсите, които навсякъде са ограничени повече или по-малко, да осигурим качествени грижи. Това беше основната цел и основното мото на тази историческа по рода си среща.