НЗОК не знае за какво лечение в чужбина плаща

Фактурите по формуляр S1 не съдържат описание на извършените медицински дейности

Здравната каса няма никаква представа точно за какво лечение на български граждани в чужбина плаща. Става въпрос конкретно за гражданите, които пребивават временно в чужда държава и се лекуват по линията на формуляр S1.

„Това, което идва за плащане, представлява един формуляр, в който никъде не е описано каква медицинска дейност е извършена и от кого е извършена. Идва една хартия, в която пише – дължите за лицето еди-кое си, примерно, 50 000 евро“, описва ситуацията по време на заседанието на Надзорния съвет на фонда на 27 юли новият управител д-р Дечо Дечев.

По думите му, най-голямата опасност за бюджета на фонда като тенденция се очертава именно разходът по формуляр S1.

Според д-р Дечев, в работата на Касата с други фондове в това отношение трябва да има промяна. „Трябва да изискваме информация в момента, в който се приема лицето там. Още докато е там. Защото идва документът месеци след като пациентът е бил там. И идва просто една бележка, която я праща фондът. Понеже техният фонд, като види, че ще си вземе от нас парите, изобщо не го интересува да проверява“, коментира той.

Към момента чуждите фондове нямат ангажимент да описват какво стои срещу заявените от тях средства, а евродирективата, въз основа на която се изискват тези плащания, няма изрични изисквания в това отношение.

Касата ще прави също така проверка от 2012 г. насам каква е средната продължителност на живота на гражданите, получили лечение по линия на формуляр S1. „Да видим като е бил в чужбина, след това каква му е преживяемостта. И да видим накрая срещу парите, които сме дали, конкретния резултат“, пояснява инициативата си д-р Дечев.

Проблемът с плащанията в чужбина идва и от факта, че, по данни на НЗОК, често здравнонеосигурени граждани плащат накуп нужния брой вноски за връщане в системата, след което вадят Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК), заминават в чужбина и отново спират да плащат вноски. Така, ако се наложи да ползват по спешност здравна помощ в чужбина, НЗОК трябва да плати техните разходи, макар те отново да са здравнонеосигурени.

Този въпрос се засяга за пореден път от надзорниците, а преди няколко години във връзка с това бе направено предложение ЕЗОК да важи за шест месеца, а не за година. До решение по този въпрос обаче така и не се стигна и картата продължава да е с едногодишна валидност.

На фона на всички тези проблеми, дълговете на НЗОК към чужди фондове не намаляват, а за следващата година се очаква в бюджета на Касата по това перо да бъде заложена още по-висока сума от предвидените за 2018 г. 73 млн. лв.