НЦЗПБ: При съмнение за Западнонилска треска се обърнете към личния лекар

80% от инфектираните хора не проявяват симптоми, 20% развиват заболяване, припомнят експертите

От началото на годината в България няма регистрирани заболели от Западнонилска треска (WNV), но е много вероятно да има скрити форми на инфекцията или такива, които не се диагностицират правилно, съобщават от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).

Според експертите за това говорят многобройните случаи на инфекцията докладвани в редица европейски и съседни балкански страни - Гърция, Италия, Албания, Испания, Румъния, Унгария, Франция, Австрия, Сърбия, Хърватска.

Пътуващи в засегнатите райони, както и лица у нас с данни за ухапване от комари и проявили симптоми, характерни за заболяването Западнонилска треска, трябва да се обърнат към своя личен лекар, с цел поставяне на своевременна и точна диагноза, препоръчват от центъра.

При съмнение за Западнонилска треска клиничните материали за изследване трябва да се изпращат в НЦЗПБ, обясняват от там.

Експертите припомнят, че инфекцията с Вирусът Западен Нил (WNV) е трансмисивно заболяване, което се  предава чрез ухапване от заразени комари. Повечето случаи възникват в периода между месеците юли и септември във връзка с активността на живия преносител - комара.

80% от инфектираните хора не проявяват симптоми. При около 20% от тях се развива Западнонилска треска (WNF), характеризираща се с главоболие, неразположение, треска, болки в мускулите, повръщане, обрив, умора, болка в очите, увеличени лимфни възли.

При по-малко от 1% от заразените инфекцията може да протече като заболяване засягащо нервната система (Западнонилски енцефалит, менингит или полиомиелит). Рискови фактори са напреднала възраст, високо кръвно налягане, диабет, бъбречни заболявания, алкохолизъм и др.

Времето от ухапването до проявата на симптоми (инкубационния период) е от 3 до 14 дни.

WNV се среща в Африка, Европа, Близкия изток, Северна Америка и Западна Азия. Вирусът Западен Нил (WNV) обикновено се предава на човек чрез ухапване от заразени комари (род Culex), а комарите се инфектират  от заразени птици. Комарите разпространяват вируса (вектори), а птиците са негов резервоар. Хората се считат за “задънена улица‘ в еволюцията на вируса, защото за разлика от птиците, не могат да предадат вируса при последващо ухапване от комар. Вирусът може да  се предаде единствено от човек  на човек при кръвопреливане или трансплантация на органи. Инфектирана майка също може да зарази своето дете при бременност, раждане и кърмене.

Диагнозата са поставя чрез изследване на кръв или ликвор за специфични антитела, PCR, клетъчна култура. Няма специфично лечение на заболяването. Прилага се поддържаща терапия. Антибиотиците не лекуват вируса.

Няма и разработена ваксина за борба с вируса при хората.

Хората  заразени с WNV развиват доживотен имунитет срещу повторно заболяване. При лица с нарушена имунна система или с подлежащи заболявания имунната защита може да отслабне във времето.

Предпазните мерки, които хората трябва да предприемат основно включват използването на лични предпазни средства, които да намалят опасността от ухапване от комари - мрежи за комари, носене на облекло в светли цветове, което покрива голяма част от тялото, използването на репеленти срещу комари особено от късния следобед до вечерта, когато активността им е най-висока. използването на уреди и препарати за домашна дезинсекция.

Тъй като вирусът може да се предава чрез кръв и трансплантирани органи, хората, които наскоро са били диагностицирани с инфекция с вируса  Западен Нил, не трябва да даряват кръв или костен мозък в продължение на 120 дни след заразяването, предупреждават от НЦЗПБ.