Над 45% от българите не могат да посочат нито един симптом на рака на белия дроб

Почти всеки втори българин (45,3%) не може да назове нито един симптом на рак на белия дроб. В същото време 86,2% от анкетираните у нас смятат, че България трябва да има национална програма за скрининг за заболяването. Това показват данните на международното проучване на Global Lung Cancer Coalition (GLCC), представени по време на среща на коалицията в Сеул, Южна Корея. Във форума участва Александър Миланов от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ), информират от организацията.

Срещата се провежда в годината, в която GLCC отбелязва 25 години от създаването си, и събира представители на пациентски организации и експерти от различни държави за обсъждане на ранната диагностика, скрининга, обществените нагласи и неравенствата в грижата за хората с рак на белия дроб.

Според представените резултати 45,3% от анкетираните в България не могат да посочат нито един симптом на рак на белия дроб. Сред държавите в сравнителните данни по-висок дял е отчетен единствено в Испания – 57,4%. Глобалният резултат е значително по-нисък – 32,7% от анкетираните не могат да назоват нито един симптом, като през 2023 г. този дял е бил 37,5%. Сред най-често разпознаваните симптоми са продължителната кашлица, задухът, храчката с кръв, болката в гърдите и продължителната умора. Данните показват и отчетливи различия между отделните групи. В глобален мащаб 36,8% от хората между 18 и 24 години не могат да посочат симптом на заболяването. Сред мъжете този дял е 35,9% срещу 30,1% при жените.

На фона на ниската информираност България показва много висока обществена подкрепа за ранното откриване. 86,2% от анкетираните у нас са съгласни, че трябва да има национална програма за скрининг за рак на белия дроб. Това е над средния резултат за всички изследвани държави – 84,3%. За Евгения Александрова, председател на АПОЗ, тези числа трябва да бъдат прочетени преди всичко през опита на хората, които се сблъскват със заболяването: „Зад всяка цифра стои човек, който трябва да получи шанс диагнозата му да бъде поставена навреме. За пациентите ранното откриване не е абстрактна здравна политика, то означава повече възможности за лечение, повече време и повече надежда. Фактът, че толкова голяма част от българите подкрепят скрининга, е ясно послание, което институциите трябва да чуят.“

Един от най-тревожните резултати в международното изследване е свързан с отношението към хората с рак на белия дроб. 39,2% от анкетираните в световен план заявяват, че изпитват по-малко съчувствие към човек с рак на белия дроб, отколкото към човек с друг вид онкологично заболяване. През 2023 г. този дял е бил 42,6%, което показва известно подобрение, но стигмата остава значителна. Сред мъжете 45% споделят подобно отношение срещу 34,3% от жените. Особено тревожни са нагласите сред младите хора – 45,5% от анкетираните между 18 и 24 години заявяват по-ниско ниво на съчувствие към пациентите с рак на белия дроб. Според Александър Миланов от АПОЗ стигмата има последствия, които далеч надхвърлят обществените нагласи:

„Ракът на белия дроб е едно от онкологичните заболявания, при които пациентът все още твърде често е принуден да отговаря на въпроса какво е направил, за да се разболее. Това е стигма и тя има реална психологическа цена. Затова психосоциалната грижа трябва да бъде част от онкологичната грижа още от момента на диагнозата, наред с медицинското лечение, а не като допълнителна услуга, която пациентът сам трябва да търси и плаща.“ По думите му преодоляването на стигмата е важно и за ранната диагностика. Страхът от обвинение, срамът и убеждението, че човек сам е виновен за заболяването си, могат да влияят върху начина, по който пациентите говорят за симптомите си, търсят помощ и преживяват диагнозата.

Международното сравнение показва, че обществените нагласи могат да бъдат променяни. В Япония например делът на хората, които не могат да назоват нито един симптом, е намалял от 54,4% през 2023 г. до 43,9% през 2026 г. В Испания се наблюдава обратната тенденция – увеличение от 39,9% до 57,4%. Това е и един от основните изводи на GLCC – напредъкът в информираността е възможен, но не е механичен и не е гарантиран. Новите данни дават особено силен сигнал за България – почти половината от анкетираните не могат да разпознаят нито един симптом, но повече от осем от десет искат държавата да осигури национална програма за ранно откриване. Global Lung Cancer Coalition призовава правителствата и здравните системи да работят в четири основни направления – повишаване на информираността за симптомите, противодействие на стигмата чрез основани на доказателства кампании, въвеждане на национални програми за скрининг и гарантиране на равнопоставен достъп до скрининг, диагностика и лечение. За АПОЗ към тези цели трябва да бъде добавена още една – нито един пациент да не остава сам между диагнозата и лечението, отбелязват от организацията. Ранното откриване е жизненоважно, но качествената онкологична грижа означава и навигация през системата, психологическа и социална подкрепа, достъпна информация и отношение без обвинение, защото борбата с рака на белия дроб не започва и не свършва със скенера. Тя започва с информираността, продължава с ранната диагноза и лечението и трябва да включва грижа за човека през целия му път, подчертават от там.