Над 50% от лекарите у нас са над 55-годишна възраст

Младите лекари до 35 г. са едва 17,5%

В края на 2022 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 599 лекари, като броят им е почти идентичен с този през предходната година, когато те са били 29 604. Това показват данните на Националния статистически институт.

Лекарите по дентална медицина са 7602 – с около 100 души повече от 2021 г., като 6624 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК.

Медицинските специалисти по здравни грижи са 44 493, като техният брой също е почти без промяна от този през 2021 г. (44 451), а от тях 28 827 са медицински сестри и 3285 – акушерки.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 403 лекари и 40 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 26 156, от които 18 225 медицински сестри.

В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 10 087 лекари и 7188 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6618) и лекари по дентална медицина (6624), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са 6721, като 48 от тях работят на основен договор в амбулатории за индивидуални и групови практики за здравни грижи, разкрити в съответствие с измененията в националното законодателство.

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен договор работят 2109 лекари и 374 лекари по дентална медицина, отчитат от НСИ.

В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55-64 години – 10 015, или 33.8%. На второ място е групата на най-възрастните лекари (на 65 и повече години) – 5943, или 20.1%. Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години са 5170, или 17.5%, сочат още данните на Статистиката

Разпределението на практикуващите лекари по възрастови групи и видове заведения показва, че най-голям е делът на младите лекари на основен договор в болнични заведения (25.7%), а най-малък – в заведенията за извънболнична помощ (3.8%). Повече от две трети от лекарите на основен договор в заведенията за доболнична помощ са на възраст над 55 години (71.9%), отчитат от НСИ. 

В териториален аспект, само в пет области относителният дял на младите лекари на възраст до 35 год. е по-голям от този за страната и това са областите, в които има медицински университети – София (столица) и Варна (по 24%), Плевен (23.6%), Пловдив (23.4%) и Бургас (18.9%). Във всички останали области показателят е по-неблагоприятен от този за страната, като особено се открояват Видин, Ловеч и Монтана, където делът е съответно 0.7%, 2.1% и 2.5%.

Най-голям е относителният дял на възрастните лекари, на 65 и повече години, в областите Видин (33.1%), Габрово (32.2%) и Ловеч (32.1%) и съответно най-малък е в областите, в които са медицинските университети и университетски болници.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите – 3854, или 13.0% от всички лекари в страната. На второ място се нареждат практикуващите кардиология – 6.3%, следвани от акушерство и гинекология – 5.9%, анестезиология и интензивно лечение – 5.8%, хирургия – 5.1%, педиатрия – 4.9% и нервни болести – 4.8%, сочат данните на НСИ.

Осигуреността с лекари в края на 2022 г. общо за страната е 45.9 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 11.8.

Осигуреността  на населението с лекари по области варира от 26.2 до 72.4 на 10 000 души, като очаквано най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници – Плевен (72.4 на 10 000 души от населението), София (55.9), Пловдив (55.3) и Варна (54.6). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (26.2 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.6), Сливен (29.7) и Разград (29.9).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.0 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Видин (7.4) и Добрич (7.1). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.6 на 10 000 души от населението), Разград (4.3) и Русе (4.6).

Осигуреността  с лекари по дентална медицина за страната е 11.8 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (18.6 на 10 000 души), Варна (15.6), София (столица) (15.2) и Перник (12.9). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите София (5.8), Разград (6.3), Търговище (6.4) и Монтана (6.9 на 10 000 души от населението), отчитат от Статистическия институт.