Най-ефективната профилактика през зимата се постига чрез индивидуален план, изготвен съвместно с педиатър

Д-р Диана Ненчева-Миличевич е педиатър и специализант по детска пневмология и фтизиатрия с над 14 години опит. Нейната професионална експертиза обхваща детска консултация, проследяване на растежа и развитието на кърмачета и деца, диагностика и лечение на общопедиатрична патология, както и широк спектър заболявания на дихателната система в детска възраст. Д-р Ненчева има специален интерес към нарушенията на съня при деца и консултира пациенти със сходни проблеми. Завършва Медицински университет – София през 2011 г., придобива специалност по детски болести през 2021 г., а от 2024 г. е специализант по детска пневмология и фтизиатрия в Клиниката по педиатрия на УМБАЛ "Александровска". В момента консултира пациенти в МЦ Неовитро. 

Кои са най-ефективните начини за укрепване на имунитета на детето през зимните месеци?

Най-ефективните начини за укрепване на имунитета на детето през зимните месеци са свързани не толкова с „вълшебни“ добавки, колкото с изграждане на здрави ежедневни навици. На първо място стои пълноценното хранене. Детският имунитет се нуждае от достатъчен прием на въглехидрати, белтъчини, здравословни мазнини. витамини и микроелементи. Менюто трябва да включва разнообразни сезонни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, млечни продукти, яйца, месо и риба. Вторият ключов фактор е качественият сън. По време на съня се синтезират важни имунни медиатори. Недоспиването доказано повишава честотата и тежестта на инфекциите при децата. Според възрастта децата имат различни нужди от сън, които определяме по нормограми, но минимално нощният трябва да бъде поне 9-10ч, а екранното време вечер трябва да се редуцира до минимум.  Не по-малко важно е движението и времето навън. Дори през студените месеци децата трябва да излизат ежедневно. Закаляването трябва да започне още от кърмаческа възраст и да продължи през целия живот. Свежият въздух и физическата активност подпомагат добрата функция на имунната система. Важно е да подчертая, че честите леки инфекции в детска възраст не са признак на слаб имунитет, а част от нормалното му „обучение“. При малките деца в яслена и градинска възраст очакваме множество вирусни инфекции през годината, затова аз непрекъснато препоръчвам на пациентите си поне двуседмични ваканции през всеки сезон. Прекомерната употреба на имуностимулатори и антибиотици без ясни показания не се препоръчва. В заключение бих искала да кажа, че най-силният имунитет се изгражда с постоянство, чрез здравословен начин на живот, а не чрез краткосрочни решения.

Необходимо ли е да се приемат допълнително витамини или хранителни добавки?

Това е много чест и важен въпрос, който много вълнува родителите. В повечето случаи здравите деца не се нуждаят от рутинен прием на витамини или хранителни добавки, ако се хранят пълноценно и разнообразно. Най-добрият източник на витамини и минерали остава храната, а не добавките.

Има обаче няколко изключения, при които допълнителният прием е обоснован и препоръчителен:

• Витамин D – през есенно-зимните месеци се препоръчва за всички кърмачета и деца и възрастни, поради ограниченото излагане на слънце или живот в силно замърсените градове, където смогът възпрепятства достигането на добрите слънчеви лъчи до нашата кожа. Представете си, че синтезираме вит. Д само по време на почивка, което е изключително недостатъчно.
• Желязо, витамин B12 или други микроелементи – само при доказан дефицит или при рискови групи (недоносени деца, деца с рестриктивни диети, хронични заболявания).

Важно е да се подчертае, че масовият и продължителен прием на мултивитамини или „имуностимулатори“ без лекарска препоръка не е необходим и не е безрисков. Предозирането на някои витамини, особено мастноразтворимите, може да има неблагоприятни ефекти. Ако все пак родителите се чувстват по-спокойни да дават витамини – препоръчвам максимално по една опаковка на есен преди навлизане в сезона на инфекциите и една опаковка на пролет, когато излизаме от силния сезон и децата трябва да се възстановят след множество инфекции. В заключение бих казала, че добавките не заместват здравословния начин на живот. Те имат място само при конкретни показания и след консултация с педиатър, а не като универсално средство за „подсилване на имунитета“.

Какви навици е важно детето да спазва, за да се намали рискът от вирусни инфекции?

На първо място е добрата лична хигиена. Редовното миене на ръцете със сапун и вода – особено преди хранене, след тоалетна и след прибиране отвън – е една от най-ефективните мерки за ограничаване на разпространението на вируси. Разбира се, не бива да се прекалява с миенето, дезинфекцията и прането, защото стерилната среда е доказано, че предразполага към алергични заболявания. Контактите с околната среда и животни са силно препоръчителни, ако искаме детето ни да е с добре тренирана имунна система. Много важен фактор е редовното проветряване на помещенията. В затворени, непроветрявани пространства вирусите се задържат по-дълго, а заразяването става по-лесно. Краткото, но често проветряване през зимата е напълно достатъчно и безопасно за децата. Качественият сън и редовният дневен режим също играят съществена роля. Недоспалите деца боледуват по-често и се възстановяват по-бавно. От значение е и разумният подход при боледуване – дете с остри симптоми не трябва да посещава детска градина или училище, както за собственото си възстановяване, така и за ограничаване на разпространението на инфекции.

Как да разпознаем ранните симптоми на вирусна инфекция и кога е необходимо да потърсим лекар?

В началото най-често се появяват отпадналост, намален апетит, хрема, кихане, кашлица или леко повишена температура. При по-малките деца може да се наблюдава и раздразнителност, плачливост или промяна в съня. Понякога първите сигнали са съвсем фини – детето е по-тихо от обичайното или „не е в настроение“. Интуицията на родителите има значение – ако детето изглежда „нетипично“ болно или родителят е притеснен, консултацията с педиатър е оправдана.

В момента се намираме в разгара на грипния сезон и обичайната препоръка за изчакване от поне 2 дни до посещението при педиатър, в момента не е актуална. Грипът се развива изключително бързо и съответно и лечението трябва да се започне максимално бързо. Препоръчвам на своите пациенти да направят бърз тест за грип около 12ч след първата температура и ако тестът е положителен – веднага да посетят своя педиатър.

Как протича лечението при среща с вирусна инфекция?

В повечето случаи лечението на вирусните инфекции в детска възраст е предимно симптоматично, тъй като голяма част от вирусите се самоограничават и съответно не е измислено специфично етиологично лечение. Основната ни цел като лекари е да облекчим симптомите и да осигурим комфорт и безопасност на детето, докато имунната система изгради адекватен отговор. Това включва:

• достатъчен прием на течности;
• почивка и щадящ режим;
• температуропонижаващи средства при нужда;
• средства за облекчаване на хрема, кашлица или болки, съобразени с възрастта.

Важно е родителите да знаят, че антибиотиците не действат срещу вируси и нямат място в лечението на неусложнени вирусни инфекции. Неправилната им употреба може да доведе до нежелани ефекти и антибиотична резистентност.

Изключение в известна степен прави грипът, който е най-тежката вирусна инфекция в детска възраст. При него разполагаме както с ефективна превенция чрез ваксинация, така и със специфично антивирусно лечение, което обаче е най-ефективно, ако се започне рано и при определени показания – особено при деца от рискови групи. В заключение, лечението на вирусните инфекции при децата изисква търпение, наблюдение и разумен подход, като целта обикновено не е „да спрем вируса“, а да подкрепим детето, докато организмът му се възстанови сам.

Има ли препоръчителни ваксини за зимния сезон и кога е най-добре да се поставят?

През есенно-зимния сезон има няколко ваксини и профилактични мерки, които имат ключово значение за предпазване на децата от тежки инфекции. На първо място това е противогрипната ваксина, която се препоръчва за всички деца над 6-месечна възраст, особено за кърмачета, малки деца, тези с хронични заболявания, а също и възрастни над 65 год. Най-подходящото време за поставяне е в началото на есента, преди активния грипен сезон, но ваксината остава ефективна и ако бъде поставена по-късно през зимата. В България има регистрирани две ваксини с интрамускулно приложение за кърмачета на 6мес. възраст и една назална ваксина за деца 2-18 год.

Все по-голямо значение има и профилактиката срещу респираторно-синцитиалния вирус (RSV). Ваксинацията в края на бременността позволява предаване на защитни антитела на новороденото и осигурява защита в първите месеци от живота. За недоносени деца и други рискови групи е налична и пасивна имунопрофилактика с моноклонални антитела, която значително намалява риска от тежко протичане и хоспитализация.

Към препоръчителните ваксини спадат и менингококовите ваксини, които предпазват от редки, но изключително тежки и бързо протичащи инфекции. Те са особено важни при кърмачета, малки деца и юноши, както и при деца, които посещават детски колективи.

В заключение, най-ефективната профилактика през зимата се постига чрез индивидуален план, изготвен съвместно с педиатър.