Националният план за сърдечносъдово здраве цели 25% по-ниска преждевременна смъртност до 2032 г., превенция от ранна възраст, кардиорехабилитация

Всеки ще може да изчислява своя сърдечно-съдов риск чрез приложението на НЗИС е-здраве

Намаляване на преждевременната смъртност от сърдечно-съдови заболявания у нас с 25% до 2032 г., извънболничен контрол на артериалната хипертония и метаболитен скрининг (LDL-C и глюкоза) веднъж годишно са основните стратегически цели, заложени в проекта за Национален план за сърдечно-съдово здраве (НПССЗ). Проектът на Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) бе представен на 11 ноември 2026 г. пред членове на Националния алианс за сърдечно-съдово здраве, който обединява медицински, академични, граждански, работодателски и пациентски организации за създаването, приемането и изпълнението на кардиоплана.

Работната среща започна с минута мълчание в памет на загиналите във верижната катастрофа на автомагистрала „Тракия“. Председателят на Европейското кардиологично дружество проф. Сесилия Линде и изпълнителният директор на Световната сърдечна федерация Боряна Перван също поднесоха съболезнования към близките на жертвите на катастрофата и изразиха съпричастността си към траура на цялото общество.

„Планът за сърдечно-съдово здраве е национална кауза, по която в ДКБ работим почти седем години. В България се справяме отлично с лечението, но при превенцията сме длъжници на съгражданите си. Инфарктите се лекуват успешно от интервенционалните кардиолози, но не намаляват. Те се задържат по 25 000 годишно, което говори за липса на превенция“, каза проф. Иван Груев, председател на ДКБ. България се намира в състояние на безпрецедентна демографска и здравна криза, заемайки водещо място по преждевременна смъртност от сърдечно-съдови заболявания (ССЗ) в ЕС. Сегашният реактивен модел, фокусиран върху болнично лечение на остри и усложнени клинични състояния, е несъотвестващ на съвременните разбирания за здравеопазване и медицинска помощ, икономически неустойчив и социално деструктивен, добави проф. Груев.

„С този план се борим срещу предотвратимата и преждевременната сърдечно-съдова смърт. Проектът е изцяло съобразен с европейския план „Защитени сърца“ (EU Safe Hearts Plan) на Европейската комисия и се основава на интердисциплинарния подход One Health, който разглежда човешкото здраве в тясна и неразривна връзка с поведенческите навици, икономическите детерминанти и факторите на околната среда“, каза проф. Васил Трайков, координатор по НПССЗ в дружеството. За националното разгръщане на превенцията НПССЗ стъпва върху доказани европейски модели на обществено здраве, сред които се открояват кампанията на ЕК и Европейското кардиологично дружество (ESC) „Знай си стойностите“ (Know Your Numbers) и хърватският модел „Мисия 70/26“.

Сърдечно-съдовата смъртност в България е най-високата в ЕС с над 60% от общия дял на смъртните случаи. „От такива заболявания умират 847 на всеки 100 000 жени в България и 1285 на всеки 100 000 мъже по данни от 2022 г. България обаче не е сама в борбата с това сериозно предизвикателство“, каза проф. Линде. Тя поздрави кардиологичната общност у нас за усилията и очерта основните цели на европейския план „Защитени сърца“: превенция за намаляване на риска през целия живот, ранно откриване и скрининг на хората с висок риск и насочването им към медицинска помощ, подобряване на достъпа до лечение, последваща грижа, кардиорехабилитация и качество на живот. ЕК насърчава всички страни-членки да разработят и изпълняват свои кардиопланове, адаптирани към конкретните потребности на населението, като обменят добри практики и проследяват резултатите, допълни проф. Линде.

„Всеки ден в България от сърдечно-съдови заболявания умират по 166 души. Ако една жена в началото на 50-те е с високо кръвно не се лекува, след няколко години ще претърпи сърдечно-съдов инцидент. Ако хипертонията се открие навреме и се лекува, пациентката спре пушенето и намали солта и захарните напитки, инфарктът няма да бъде заплаха“, каза Боряна Перван. Икономическите и социални разходи за сърдечно-съдовите заболявания в България възлизат на 1,98 млрд. евро годишно. Най-важно е националните кардиопланове да имат политическа подкрепа, допълни тя.

Поне 75% от хората на възраст 25-64 г. и поне 90% от хората над 65 г. трябва да измерват кръвното си налягане веднъж годишно при медицински специалист, предвиждат целите на българския план. Поне 65% от лицата на възраст 25-64 г. и поне 80% от хората на 65+ години трябва да измерват холестерола и кръвната си захар ежегодно с последваща консултация.

За изпълнението на стратегическите цели е необходимо противодействие на водещите рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания, които са:

• Артериална хипертония - най-масовият рисков фактор у нас, засягащ 30% от хората над 18 г. още към 2019 г. По данни на СЗО за българите между 30 и 79 г. разпространението ще надхвърли 45%, като контролът на стойностите е сред най-лошите.

• Захарен диабет - в тази категория попадат 10,8% от възрастното население у нас, което представлява драстичен ръст от 37% спрямо 2012 г. (при средно за ЕС 7,8%).

• Затлъстяване - 12% разпространение при възрастните, което е единственият български показател под средния за ЕС (15%), но с негативна перспектива, тъй като българските деца са на 5-то място в Европа по наднормено тегло и затлъстяване.

• Депресивни симптоми и психичен стрес - всеки четвърти българин над 45 г. (26%) съобщава за тежки депресивни симптоми, които директно катализират сърдечно-съдовия риск чрез повишени нива на кортизол и адреналин.

Поведенческите фактори също имат сериозна тежест сред причините за висока сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност у нас. България е сред лидерите в ЕС по вредни навици - всеки трети българин (29%) пуши активно и всекидневно. Годишната консумация на алкохол възлиза на 11,1 литра чист спирт на човек, което е ръст от 6% спрямо предходното десетилетие. Нездравословното хранене е масово — над 60% от населението не консумират плодове и зеленчуци всекидневно, а приемът на готварска сол надхвърля 8 г на ден (двойно над максимума на СЗО). Заседналият начин на живот обхваща 37% от българите, бележейки ръст от 29%.

Проектът на ДКБ за първи път дефинира замърсяването на въздуха и климатичните промени като директни съдови заплахи. Среднопретеглената експозиция на фини прахови частици (PM2.5) у нас е 17 µg/m³ (при 11 µg/m³ за ЕС). В допълнение, 66% от населението през 2023 г. е било изложено на екстремни топлинни вълни (>35°C), което увеличава честотата на новооткрита хипертония с 9,7% сред възрастните хора.

Първичната превенция предвижда: насоченост към децата и младежите; въвеждане на системно здравно образование и промотиране на масовия ученически спорт; ограничаване на търговските детерминанти: ултрапреработени храни, никотинови изделия и алкохол.

Всички изделия за пушене трябва да се забранят не само на закрито, но и за открити площи, за реклама, както и да се повишат акцизите, отбеляза проф. Груев.

Вторичната превенция залага на проактивен контрол: забавяне на прогресията на проявени клинични и метаболитни рискове; задължителен опортюнистичен скрининг при всяко посещение в извънболничната медицинска помощ; интегриране на лесни дигитални инструменти за самооценка (SCORE2 и SCORE2-OP) директно в пациентското е-досие.

Всеки ще може да изчислява лесно и да следи индивидуалния си сърдечно-съдов риск в приложението „Е-здраве“ на Националната здравна информационна система чрез нова функционалност, която е одобрена от МЗ и предстои да стартира, каза Ивайло Стойчев от „Информационно обслужване“.  Това ще улеснява и личните лекари, защото ще бъде ясно кои са  пациентите с висок риск. Изчисляването на риска е въз основа на валидирания от Европейското кардиологично дружество калкулатор SCORE-2 и SCORE-2-OP, който ДКБ е предоставил на НЗИС за прецизна адаптация.

За първи път в стратегически докумет НПССЗ разглежда кардиорехабилитацията като критично важен мултидисциплинарен стълб, който определя дългосрочната преживяемост на пациентите със ССЗ. Докато в развитите страни от ЕС средно 23% от сърдечноболните преминават през организирани програми, в България този дял е 2% или е равен на нула, каза проф. Груев. Липсата на продължаваща помощ след активното лечение води до повторни хоспитализации и прогресираща инвалидизация, което прави необходимостта от въвеждането на кардиорехабилитация спешна цел у нас.

Постигането на поставените цели изисква допълнителен обществен, регулаторен и финансовия ресурс към здравно образование, мерки за борба с рисковите фактори за сърдечно-съдови заболявания, проактивната първична и вторична превенция, скрининг, навременна диагностика и лечение, дългосрочна концепция за рехабилитация и поддържане на високо качество на живот на пациентите и техните близки. Необходимо е пренасочване на обществените усилия и осигуряване на финансиране към предотвратяването на рисковите фактори, водещи до инвалидизация.

С предложения се включиха членове на Алианса от БЧК, Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители, Факултета по обществено здраве към МУ-София, Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и др.

Проектът предстои да бъде изпратен на членовете на Алианса и да бъде внесен в МЗ.