Недофинаснирането, а не статутът на болниците е причина за доплащането

Наближаващите избори отново дадоха повод в пространството да се завърти темата трябва ли болниците да бъдат търговски дружества. Редица партии го посочват в програмите си като обещание да бъде премахнат статута им на такива, а анализатори считат, че именно това е една от причините за високите доплащания в сектора – почти двойно повече от средното за Европейския съюз.

Доколко истина има обаче в това?

Премахването на търговските дружества ще доведе до бюджетно финансиране на лечебните заведения и връщане на система, подобна на „Семашко“. А средствата за здраве, отделяни от държавата, са в размер на приблизително 5% от БВП, което означава, че те или ще останат същите, или в най-добрия случай ще се увеличават леко с растежа на БВП ако изобщо има такъв.

Ако лечебните заведения не са търговски дружества, а се финансират директно от бюджета, то тогава виси въпросът как ще бъдат извършвани плащанията към тях, еднакви ли ще бъдат заплатите на лекарите и сестрите, въпреки различното натоварване. И как биха се стимулирали те да предоставят все по-добра услуга, съответно да бъдат по-търсени от пациентите. 

А болници, които не са търговски дружества има и сега. Психиатриите са едни от тях и там проблемите с ниското заплащане и лошата материална база са нерешими от години.

Реалният проблем не е статутът на болниците, а тежкото недофинансиране на системата. Непрекъснато в публичното пространство се говори как бюджетът на НЗОК се увеличава, но цените на клиничните пътеки, с редки изключения, не са пипани от години, независимо от това, че всички съпътстващи ги разходи растат. Електричеството, вода, заплати през годините непрекъснато се увеличават, цените на медикаментите и медицинските изделия също бележат ръст и всичко това няма как да бъде покрито от цената на пътеката. А и в самият бюджет на НЗОК има тежък дисбаланс.

Размерът на здравната вноска стои на 8% от години, въпреки че редица организации, включително Български лекарски съюз (БЛС), повдигаха неколкократно въпросът за нейното увеличение. Касата ежегодно бива ангажирана да заплаща нови и по-скъпи начини на лечение, иновативни лекарства и медицински изделия, но въпреки това вноската си остана същата.

Най-естественото желание на всеки един, сблъскал се с някакво заболяване, е да го лекуват с модерни лекарства и иновативни медицински процедури. Това обаче струва скъпо и става все по-сложно, при условие, че вноската е застопорена от години, а близо 2 милиона не се осигуряват за здраве. За тези, които нямат възможност, държавата поема вноските, но не са никак малко хората, които предпочитат да платят накуп здравни вноски за последните 5 години и да ползват, когато им се наложи, здравна услуга, а след това отново да спрат да допринасят към солидарния модел.

В самото начало на реформата идеята беше здравната вноска да расте поетапно и в даден момент да достигне 12%, но това така и не се случи. За сравнение – в повечето държави от Западна Европа размерът и е около 15-16%. Едно евентуално нейно увеличение би могло да бъде обвързано с ангажимент на държавата да свали и доплащанията. Нужен е и засилен контрол от отговорните институции, които да съблюдават за това.

Средства в системата биха могли да се вкарат и от отчисляване на процент от събраните акцизи за алкохол и тютюневи изделия.

В действителност проблемите с доплащанията при пациентите и качеството на здравната услуга, която получават, няма как да се решат с механична промяна на статута на болниците. Това по-скоро би довели до нови проблеми в сектора. Разрешаването им трябва да мине през намирането на оптималния и справедлив начин на финансиране, подкрепен с политическа воля за налагане на непопулярни решения и засилен контрол от страна на държавата и подопечените ѝ институции.