Нов стандарт по клинична микробиология предлага МЗ

Нов стандарт „Клинична микробиология“ да замени досегашния. Това предлага Министерството на здравеопазването с публикуван за обществено обсъждане проект на наредба. Причината за изготвянето му е съобразяване с регламентираното с измененията в Закона за лечебните заведения съдържание и структура на медицинския стандарт, уточняват от ведомството.

Първата част съдържа основна характеристика на медицинската специалност „Клинична микробиология“, дефиниция, основни цели и задачи на специалността, видовете дейности в обхвата на Клиничната микробиология, взаимодействието й с други медицински специалности, интердисциплинарни дейности между медицинската специалност „Клинична микробиология“ и други медицински специалности и дефиниране на взаимодействието и координацията между тях.

Във втората си част стандартът определя изискванията към лицата, осъществяващи професионална дейност по специалността „Клинична микробиология“. Според заложеното в него в лабораториите могат да работят лекари и биолози (с магистърска степен) с придобита медицинска специалност “Клинична микробиология” (за лекари) и „Лабораторна микробиология“ (за биолози), както и лекари без специалност (вкл. Лекари с друга специалност) и биолози без специалност, като те са длъжни да се зачислят като специализанти в рамките на до 3 години от момента на назначаването си в Лабораторията. В диагностично-консултативните кабинети по Клинична микробиология работят лекари с призната специалност „Клинична микробиология“.

Помощният медицински лабораторен персонал се състои от медицински специалисти с придобита образователно-квалификационна степен „Професионален бакалавър“ по специалност „Медицински лаборант“ и санитари.

В третата част от медицинския стандарт „Клинична микробиология“ се дефинират изискванията за осъществяване на дейността по специалността „Клинична микробиология“ в структурите по клинична микробиология към лечебните заведения за болнична и извънболнична помощ, към РЗИ и към Националните референтни лаборатории в структурата на НЦЗПБ, София, сред които общи изисквания, такива отнасящи се до извършване на качествен контрол, документиране и до задължителния минимален обем и вид специфични дейности, както и апаратура според ниво на компетентност.

В стандарта са регламентирани изискванията за качеството, на които трябва да отговаря работата в микробиологичната лаборатория. Определянето на антибиотичната чувствителност трябва да се извършва според критериите на European Committee on Antimicrobial Susceptibility Testing (EUCAST). Външната оценка на качеството на микробиологичните изследвания се осъществява от Националната система за външна оценка на качеството на диагностичните изследванията и/или международни нетърговски системи за външна оценка на качеството.

Със стандарта се определя изискването за наличие на регистрираща електронна система, интегрирана с болничната информационна система (за лаборатории към болнични заведения). Този начин на регистрация и архивиране на проведените изследвания позволява оценка на реално преминалите пациенти, броя на извършените изследвания, разхода на консумативи, посочват от МЗ.

Стандартът определя три нива на компетентност на микробиологичните лаборатории към лечебните заведения за болнична помощ - първо, второ (вкл. лаборатории към РЗИ) и трето ниво (общ профил). Дефинира и изискванията за дейност на два вида специализирани лаборатории, а именно - микологични лаборатории и микробиологични лаборатории по туберкулоза, като последните разделя на три нива – първо ниво (нисък риск), второ (среден до висок риск) и трето ниво (висок риск).

В четвъртата част от медицинския стандарт „Клинична микробиология“ са определени критерии и показатели за качество на осъществяваната медицинска дейност и изисквания към резултата от осъществяване на дейността - общи и специфични за специалността „Клинична микробиология“, количествени показатели за осъществяване на дейността - минимални (задължителни) изисквания за обем на медицинските дейности, посочени са критерии и процедури за качествен контрол, общи и специализирани показатели по критериите за достъп до медицинска помощ, своевременност на оказваната медицинска помощ, релевантност (уместност и съответствие), сигурност/безопасност, ефективност и ефикасност на тази помощ, продуктивност/икономичност, участие на потребителя на услугата (потребителски фокус и удовлетвореност), показатели за резултатите на осъществената медицинска дейност.

С предлагания нов стандарт „Клинична микробиология“ можете да се запознаете тук, а с мотивите към него – тук.