Общопрактикуващите лекари са много ограничени от нормативната уредба

"Обучението по обща медицина се провежда във всички европейски страни, но то е организирано по различен начин. Това, към което трябва да се стремим, е увеличаване на часовете за практическо обучение. На студентско ниво не можем да променим броя на часовете, но можем да заложим на интерактивни форми на обучение, така както е в останалите държави - разиграване на казуси, проблембазирано обучение.“ Това каза пред БНР доц. д-р Радост Асенова, председател на Сдружението на обучителите по обща медицина в България.

Сдружението е домакин на среща на борда на Световната организация на общопрактикуващите лекари, която ще се проведе утре в Правец. По думите на доц. Асенова разликите между нашите общопрактикуващи лекари и тези в останалите държави от ЕС са в някои детайли, свързани с обема на извършването на дейности и с финансирането на практиката.

„Проучване сред 11 държави-членки на ЕС показва, че нашите лекари са удовлетворени от дългогодишната връзка със своите пациенти и относителната си независимост, но пък им липсва клиничната свобода. Има твърде голям брой нормативни уредби, които ги ограничават в практиката им. Освен това голяма част от тях имат допълнителна специалност, която следва да бъде оценена, а на този етап не е“, каза доц. Асенова.

Едни от най-често срещаните проблеми в общата практика са свързани с ендокринните заболявания, каза още тя. „Те изискват дългосрочни персонализирани грижи и терапия и тази тема наистина е много актуална. Управлението на тези пациенти изисква един комплексен подход за обгрижването им и много сериозна координация, за която все още трябва да се търсят подходи“, допълни доц. Асенова.