Операцията е неизбежна само, ако консервативното лечение не помага

Д-р Катя Кирова е родена през 1952 г., Завършила е немската езикова гимназия в София и МУ-София. През 1981 г. придобива специалност по Оториноларингология. Три години и половина работи по разпределение в Свищов. След завръщането си в София първо работи в VІ МБАЛ, а после над 20 години в I МБАЛ-София и се смята за ученик на проф. Сотиров. От 1999 г. до момента работи в УМБАЛ "Св. Анна", а от 2013 г. е началник на отделението по УНГ болести.

Допълнителните й квалификации са участия в многобройни конгреси и семинари по специалността предимно в Германия. Пред Zdrave.net д-р Кирова разказа пътя си към Оториноларингологията и за различните случаи в практиката си.

Д-р Кирова, как решихте точно медицината да бъде ваша професия?

Понеже учех в немската езикова гимназия, мислех да следвам право. Някъде през декември месец в 12 клас изведнъж реших, че не искам да се занимавам с право, а много ми харесва медицината. Тогава започнах усилено да се подготвям и кандидатствах медицина. Бях приета и след като завърших вече, тогава задължително имахме разпределение, започнах да работя като участъков педиатър. Много ми харесваше работата с децата, но реших, че трябва да имам и по-тясна специалност, а не обща педиатрия и тогава се насочих към уши, нос и гърло и честно казано, вече 38 години, никак не съжалявам за избора си. Сега работя и с деца, и с възрастни, но си имам малки пациенти, които си следя.

С какво ви привлече тази специалност?

Предизвикателството е да се справяш с проблемите, особено на малките деца. Тръгвайки на ясли и градини те започват да боледуват, което пък създава различни проблеми. Винаги стоят въпросите дали да го оперираш или не, дали ще успееш да го излекуваш без тежки усложнения. При възрастните въпросът е доколко можеш да помогнеш на пациента, ако е с хронични заболявания. И, разбира се, много ми харесва хирургията в тази област. Обичам да оперирам както деца, така и възрастни. Общо взето оперирам всичко, без онкологични заболявания.

В кои случаи се налага да оперирате?

Никога не тръгвам директно да предлагам оперативна интервенция. Винаги първо предпочитам да опитам консервативно лечение. В случай, че то не даде резултат и детето има усложнения от например наличието на увеличена трета сливица, разбира се, че предлагам на родителите да се премахне. От друга страна обаче, ако някой си мисли, че тази интервенция решава всички проблеми на детето, греши. Много актуална сред майките е темата за т.нар. „задна“ хрема, която е много измислено от родителите понятие. Патология, която може да бъде с различни причини, не значи директно, че трябва да се оперира, не трябва и да се преекспонират оплакванията на детето.

Какво се прави в случай на хронична хрема, тъй като капките за нос изсушават лигавицата и честото им използване не е препоръчително?

Зависи от проблема. Хроничната хрема пак е свързана с т.нар. „задна“ хрема, тъй като всички вируси тръгват от носната лигавица и оттам се получава постоянно заразяване. Не само капките от типа ксилометазолин, но и антибиотичните капки (на които аз съм върл противник), са проблем, защото те не решават въпроса. Има нормална флора в носа – и стафилокок, и хемофилус, и трябва внимателно да се преценява коя е причината за хроничната хрема. Много често тя се поддържа от увеличена трета сливица. Т.е. ако тя не свие размерите си, не може да се реши проблема и с хроничната хрема. Това е комплексен проблем, който изисква и комплексно решение.

Препоръчвате ли оперативно отстраняване на сливиците, например при чести ангини?

Последните 10-15 години коренно се промениха становищата по въпроса кога да се оперират и изобщо трябва ли да се оперират сливиците. Възможно най-добрият вариант е, ако може, да бъдат запазени, защото те са естествена бариера срещу инфекциите на белия дроб или ларингса. Особено в живота, който водим в големите градове. Има случаи, които обаче е невъзможно сливиците да бъдат запазени. Тази седмица се потресох самата аз от едно детенце на година и 10 месеца с т.нар. обструкционен синдром – запушване на гърлото. Причината е в изключителната големина на сливиците и това дете въобще не може да си поема въздух и не му достига кислород. Детето е много малко за оперативно лечение, а в същото време то не може да расте, тъй като не му достига въздух.

Имала ли сте и друг случай, който да Ви е впечатлил?

Скоро се наложи да оперирам едно американче, чиито родители са решили да живеят в България. Той има серозни отити - наличие на негнойна течност в средното ухо. В тези случаи се прави операция и се поставят вентилационни тръбички. Тъй като съм малко немски възпитаник, защото почти всяка година от последните 15 ходя на курсове в Германия, и според практиката тези вентилационни тръбички не се махат до две години след поставянето. В повечето случаи, когато отита се излекува, те сами падат. На това детенце, което сега е на 9 години, му бяха поставени такива тръбички в Америка. Причината да го доведат при мен беше, че то всяка нощ е плакало заради болка в едното ухо, в което тръбичката беше паднала, а в другото стоеше от четири години. Оказа се, че в САЩ били казали на родителите, че тези тръбички си стоят, докато не паднат сами. На детето се наложи да направим нова операция и вече няма болки, но продължавам да си мисля, че не сме успели да решим проблема.

При толкова случаи, за които мислите постоянно, как успявате да релаксирате?

Много ми е трудно, признавам. Единственият вариант е да замина на екскурзия някъде, за да си изключа телефона, за да не знам какво е станало и какъв проблем има, защото ме няма и не мога да помогна. Пациентите, които съм оперирала, пък ги мисля нощно време, звъня им по телефона и ги проверявам. Обикновено ходя на симфонични концерти и театър, макар че в последно време не успяват да ме релаксират. Основно обаче се отпускам в планината –качвам се на „Бай Кръстьо“, на „Алеко“ пеша.