И както винаги се намериха един -двама Юда, които срещу малко повече парици прецакаха колегите си. Ей затова никога няма да се оправим, защото сме стадо, а не личности. Ако съм на мястото на колегите просто заминавам и си устройвам живота в чужбина вместо да стоя тук, да работя на две-три места, за да връзвам двата края и разни лилипути да говорят, че нямало дефицит на лекари, докато жертвам собственото си здраве и личен живот, заради безсрамната политика и алчност на разни палячовци, не докосвали през живота си слушалка и не поставили никаква диагноза, и не излекували никого, жадни за пари и власт. Защото как иначе се поддържа щата на толкова много болници като населението е концентрирано в няколко големи града? Ами като се плащат ниски заплати и като се закриват болниците в малките населени места, за да може специалистите да се пренасочват и осигуряват добруването на големите феодали. Истината е чужбина, никакво обикаляне на бедната и злощастна земя българска. да я обикалят костюмарите, които се сещат за нея само по време на избори.

Дайте им по един декар общинска земя, разрешително за строеж (но без дежурния административен рекет,ей, каскети чиновляшки!), за да има Лекарят свой Дом за себе си и Семейството, и (поне) 4 000 лева месечна заплата! Тогава ще намерите невролози да ви аргатуват!

НЗОК и МЗ , както и всички отговорни институции да се самосезират ! Как може да съществува отделение без специалисти ! Затова , че някой без специалност можел да лекува , но не можел да изписва също си помислете добре .

"Медицинските пустини" на Франция от Дневник Едно на всеки три френски градчета се определя като "медицинска пустиня". В статия за изданието The Local Каролин Пиеро разказва какво означава това за хората, които живеят във френската провинция. Медицинска пустиня – какво е това? Медицинските пустини са географски зони, които изпитват остър недостиг на доставчици на здравни грижи и на общопрактикуващи лекари в сравнение с останалата част от страната. Проблемът засяга основно селските райони със застаряващо население – пенсионираните доктори трудно биват замествани, а младите обикновено искат да се установят в по-динамични зони от гледна точка на икономика и дейности. Например в департамента Лот е Гарон в Югозападна Франция хората от селата като Сейнт-Обан, Вилереал или Кастионес близо до град Бержерак трудно намират лекари. Макар общопрактикуващите да са сравнително достъпни, записването на час за посещение при специалист като зъболекар е трудно. Твърде малко и претрупани с работа, те обикновено проверяват обажданията и отказват да преглеждат нови пациенти. Влошават ли се нещата? Проучване показа през октомври, че една на всеки три френски общини се смята за медицинска пустиня – за десетилетие броят на общопрактикуващите лекари е намалял с 8% и тенденцията продължава всяка година. През 2015 г. 8.6% от френското население е живеело градове с недостиг на лекари. Какво прави правителството? Редица реформи целят да овладеят "опустяването". Премахване на ограничението за броя студенти по медицина в страната от тази учебна година е една от мерките, даващи надежда на местните власти в битката им за достъп до по-добри здравни грижи. От 1971 г. правилото ограничаваше броя студенти, което можеха да се приемат в медицинско учебно заведение, но сега този лимит ще бъде вдигнат. Какви решения предлагат местните власти? В Лот е Гарон избрани членове от 43 селища, обединени в Общност на градовете, събраха средства за създаване на нови здравни центрове. Две от тези здравни заведения вече са построени в Монфланкан и Канкон. Още един нов център трябва да бъде изграден следващата година във Вилереал. В него ще има допълнителна стая за онлайн консултации, за да се улесни достъпа до специалисти. Според кмета на Райе Еме Бертолом обаче краят на разпоредбите за броя студенти, макар да е стъпка в правилната посока, няма да доведе повече млади специалисти в селските райони. "Смятам, че решението, признавам, че е малко крайно, ще е да бъдат задължени да практикуват в селски район в продължение на три или четири години след дипломирането си, според същия принцип, по който учителите биват назначавани към приоритетна образователна област". Според него младите лекари няма да се установят в селски райони, защото имат предубеждения за това какво е да живееш на такова място. Какво се случва с пациентите? В неделя на пазара в малкия град Вилереал гъмжи от хора, които пият кафе на главния площад, а разговорите често се въртят около проблемите с намирането на медицински съвет, дори и в спешни ситуации. Кристин, на 85 години, живее с продължаваща от дълго време болка, която й пречи да извършва дейности в ежедневието си, както е можела преди. "Болката се задълбочава всеки ден", казва тя. "Трябва да отида до болницата за изследване с рентген, но ми казаха, че следващата възможност е след три месеца". За нея, както и за много други спешното отделение не е вариант. "По-скоро бих чакала, отколкото да отида до спешната служба в Бержерак", казва Жорж, на 76 години. По думите му работещите там преглеждат без особено внимание, а проследяването на пациентите почти липсва. Кметът на Райе казва, че младите хора предпочитат да работят в болници и искат да имат гъвкаво работно време. "Затова градчетата се превръщат в медицински пустини". Наскоро завършилите лекари действително обикновено избират да работят в клиники или болници, което им позволява да бъдат по-свободни, гарантира им фиксирана месечна заплата и най-вече определен брой работни часове. Един самонает лекар трябва да се справя сам с административната работа и почти никога не знае кога ще свърши работният му ден. Дори и атрактивни стимули не постигат желания резултат. Паскал, жител на Вилереал, си спомня: "В Монбау кметството предлагаше и наистина хубава къща, и практика, без наем, но един практикуващ лекар отхвърлил офертата, защото нямало басейн в градината!" Еме Бертолом иска правителството сериозно да се заеме с проблема. "Знам, че Франция има отлична здравна система, въпросът е, че не всеки гражданин може да се възползва от нея".