От печата: Още за двата модела на здравно осигуряване

С въвеждането на допълнителната здравна застраховка МЗ се надява да премахне хаотичността в доплащането. Това казва зам.-здравният министър Жени Начева в интервю за сайта Clinica.bg, публикувано днес в „Стандарт”.

Начева информира, че ведомството се е заело с остойностяването на медицинските дейности и посочва: „Въпросът е когато се остойностяват медицинските дейности да има някаква яснота какви цени формират и в момента лечебните заведения за услуги в обхвата на основния пакет на касата и извън него. Без да имат ангажимент да оповестят цените, по които работят и те да бъдат наблюдавани, контролирани от пациенти, съсловието, болничните мениджъри, няма как да говорим за остойностяване на дейности. Докато се избере който и да е от новите варианти за промени, трябва да има прозрачност при какви цени работят лечебните заведения. Освен това болниците ще могат да се конкурират за цените на дейностите, които ще предоставят”.

„ Не можем да кажем отсега какъв ще бъде крайният резултат на цените. Ще има някои КП, при които цените ще се повишат, а други ще се окаже, че трябва да се остойностят по-ниско. Има практика в ЕС, която формира съотношение между дейностите в различните медицински специалности и относителни тегла по тях, това е работа, която предстои да се извърши. Но цените са и функция на обема на дейностите и средствата, които всяка година бюджетът ще генерира”, казва още зам.-здравният министър.

Запитана как смята, че ще се намали доплащането от пациента, при положение, че остава възможността болниците да обявяват такова под формата на екстри, тя казва: „Ще има конкуренция между осигурителите и лечебните заведения, ще има контрол от страна на пациентите, ще има възможност за реално остойностяване на дейностите - всичко това ще регулира основния пазар”.

„24 часа” публикува няколко мнения за вариантите, предложени от МЗ. „Моделът за демонополизация на здравната каса е много по-добър и по-лесен за прилагане от допълнителното задължително застраховане”, смята д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването.

„Представете си утрешния ден, в който нямаме монопол на НЗОК. Няма да се налага да се определят лимити на болниците и да се променят на всяко заседание на надзорния съвет. Няма да има нужда от Национална здравна карта, която да лимитира леглата по региони и да изчислява потребностите, няма да се налага дори да се остойностяват услугите, защото ще има справедлива пазарна цена. Никой частен осигурител няма да задължава болницата да назначава 10 лекари, ако може да извърши същата дейност с 5-има. Никой няма да плаща, за да се лекува един човек в болница, ако има заболяване, което може да се лекува амбулаторно”, посочва той.

Според Калоян Стайков от Института за пазарна икономика пък е крайно необходимо да се остойностят услугите и да се види какви са разходите преди да се реформира приходната страна. „После трябва да видим къде може да се намалят, защото знаем, че има много течове в системата, и чак тогава да говорим за повече приходи. А като става въпрос за това, първо трябва да се обърнем към държавата, която знаем, че не внася достатъчно приходи за здравеопазването и за пациентите, които осигурява”, коментира Стайков.

„Една цифра много ме смущава и е нормално да я има. Това са 6-те процента готови да заплащат допълнителна здравна застраховка, както показва проучване на "Алфа рисърч". Тези, които трябва да доплащат, трудно ще бъдат накарани да го правят”, смята проф. Стайко Спиридонов от Националната асоциация на частните болници.

„При теглене на положителните и отрицателните страни на двата предлагани модела трябва да се избере този, който е най-удобен на този етап - дали пълна, или постепенна демонополизация, ще го решат сметките и всички експерти. Колкото е по-простичко обаче, толкова по-добре”, казва той.