От печата: Още мнения за здравното осигуряване, болнично хранене, социални услуги

И днес „24 часа” продължава да търси мнения на хора от системата за предложените варианти на здравно осигуряване. Изданието публикува мнението на бившия подуправител на НЗОК д-р Димитър Петров, според когото няма страна в Европа с тристълбов модел на здравно осигуряване, т.е. задължителна здравна вноска, доброволно осигуряване и задължителна застраховка. „Такъв модел е прилаган само в Словения, но след 4-5 г. се отказаха. Заместващото осигуряване или демонополизацията на здравната каса, за което говори министър Горанов, е по-логичен вариант”, казва д-р Петров.

„Тези вариантите сме ги виждали в апокрифен вариант и преди два месеца. Надявах се, че ще ги преразгледат и поизгладят. Преди 15 г. с екип от експерти изготвихме доклад, в който ги има описани всички модели - основно двустълбов, тристълбов и заместващо осигуряване. Към всеки от тях бяха написани предимства, недостатъци, рискове и т.н. и този доклад е все още достъпен”, обяснява той, цитиран от вестника.

„Във варианта, при който застрахователите да изплащат суми над 700 лв. за болнично лечение, той не вижда смисъл. „Една клинична пътека да се заплаща от 4 места - каса, пациент, застраховател и още едно доплащане от пациента за екстрите, е безсмислено. Няма логика и застраховката да е на солидарен принцип. За една и съща дейност, направена по един и същи начин, да плащаш през два фонда, освен да увеличиш административните разходи, документация и бумащина, с които ще трябва да се отчитат болници и лекари, друг ефект няма да се постигне”, категоричен е д-р Петров”, пише още изданието.

„Според него реформата трябва да започне със законодателни промени и да се върви към демонополизация. Той даде пример с Холандия, където се прилага този модел и там удовлетвореността е най-голяма. Процесът при тях обаче отнел 10 г.”, допълва публикацията.

На страниците на вестника откриваме и мнението на директора на „Пирогов” проф. Асен Балтов. „От разискваните възможности по-добър за сегашните условия у нас като че ли е моделът с надграждането на осигурителната вноска със застраховка. Когато сумите са по индивидуална партида, всеки във всеки момент ще има яснота какъв е ресурсът в нея. Това със сигурност ще подобри изразходването на средствата с естественото налагане на троен контрол - от гражданина, от застрахователя и от касата. Защото средства има, но контролът върху тях е занижен и това е големият проблем на сегашния модел”, смята той.

Според проф. Балтов обсъжданите 12 лв. застраховка изглеждат поносима и разумна сума. Въпрос на уточнение е как ще влияе социалният статус, какъв ще е подходът към пенсионери, безработни, социално слаби, деца до 18 г., отбелязва той.

„Предлаганото съучастие на пациентите - даваният пример е за 15%, или 105 лв. при 700 лв. лимит, смятам за добра идея. Това може би ще изравни грижите към здравето с вниманието, което се отделя на коли, имоти, обзавеждане.

Съфинансирането на лечението е стимул човек да мисли за здравето си, да живее така, че да не му се налага да бъде лекуван от предотвратими със здравословен и разумен начин на живот заболявания и инциденти. Ползата за обществото е очевидна. Но от това всеки ще спечели и лично не само икономисаните средства, а и нещо много повече – здраве”, казва още директорът на „Пирогов”, като уточнява, че има нужда от яснота за най-дребните детайли, преди да се пристъпи към реалната промяна на модела на здравно осигуряване.

„Телеграф” се спира на храната в болниците. „Филия хляб и парче сирене. Това е най-често срещаната закуска за пациентите в родните болници. От оскъдното меню и ниското качество на продуктите се оплакаха читатели пред „Телеграф”, информира изданието.

„Всяка лечебница сама определя колко пари ще отдели за манджа. Според данните на Националния център по обществено здраве и анализи средната цена за храноден в здравните заведения е 2,75 лв. Най-много за менюто на пациентите харчат частните клиники и специализираните болници за активно лечение на пневмо-физиатрични заболявания. Цената за един храноден там излиза средно 3,47 лв. Първи по пестеливост пък са общинските болници, които плащат само 1,94 лв. за всичките три основни хранения. Малко повече пари отделят областните многопрофилни болници, където цената е 2,30 лв. Специализираните лечебници за белодробни и АГ заболявания пък броят не повече от 2,50 лв. за болен. С шест стотинки повече дават държавните психиатрични болници, а центровете за психично здраве пък надхвърлят сумата от 3 лв. за храноден. Малко над средното харчат и за раковоболните в комплексните онкологични центрове, става ясно още данни на НЦОЗА”, четем във вестника.

„Монитор” пък отразява идеите, свързани с очаквания нов закон за социалните услуги. „По 30 дни годишна отпуска ще получават хората, които се грижат за инвалид или възрастен човек в семейството им, без да получават заплащане за това. Осигуряването на техен заместник по време на почивката е залегнало в новия закон за социалните услуги, представен от социалния министър Бисер Петков вчера.

Право на отпуск ще имат и тези, които полагат грижа за деца, настанени извън семейството. Ваканцията обаче ще може да се ползва за не повече от 14 календарни дни наведнъж”, пише всекидневникът и уточнява: „Това означава, че всеки, който полага неформална грижа за своите близки, ще има право на отдих поне 2 пъти годишно. За целта ще бъдат създадени и две нови услуги за заместваща грижа. Именно чрез тях ще се осигуряват заместниците, които ще се грижат за нуждаещите се.”

„В законопроекта се предвижда още и учредяването на нова агенция, която ще следи за качеството на социалните услуги в страната. Такъв тип услуги са личният и социалният асистент, домашният помощник, приемната грижа, социалният патронаж и дневните центрове. Сред правомощията на агенцията ще бъде и налагането на санкции, както и оказването на методическа помощ при разработването на стандарти. Новата структура ще поеме и лицензирането на доставчиците на социални услуги, което в момента се извършва от Държавната агенция за закрила на детето. Правомощията на доставчиците пък ще бъдат разширени, като те ще могат да участват в публичночастно партньорство с общините. Ако кметството не може да създаде дадена услуга, то ще има възможност да я възложи на доставчика”, четем още във вестника.