От печата: Състоянието на болниците, нов шеф на болница, бит лекар

Лечебните заведения се борят за изплащане на т.нар. надлимитна дейност, но проблемът не е само в нея, макар средствата там да са за около 138 млн. лв. за три години. Декларираните от МЗ общи дългове на всички болници обаче са над 500 млн. лв., при това без да е ясно с лихвите или без тях. Това отбелязва пред „Труд” главният секретар на Българския лекарски съюз д-р Стоян Борисов. „Здравеопазването в България е хронично недофинансирано - това е голямата беда. От много години насам средствата, които се отделят от брутния вътрешен продукт (БВП) за здравеопазването ни, са доста по-малко от тези в западно и централноевропейските държави. Нали сме в ЕС и се стремим към стандартите на съюза? Е, добре, по тези стандарти за здравеопазване се отделят средно 6,9% от БВП. А в България за 2018 г., макар и да са увеличени с 407 млн. лв., тези средства са 4,2% от БВП. Сиреч, ако бюджетът на Здравната каса за 2018 г. е 3,850 млрд. лв., поне още 3 млрд. трябва да бъдат отделени”, посочва той, като отбелязва, че с години недофинансиране болниците изнемогват и колабират.

„Има болници, чиито директори управляват коректно, но поради недофинансирането на клиничните пътеки, няма как да постигнат добри финансови резултати. Грубо казано, ако разходите за престой на един болен са 1000 лв., Здравната каса превежда около 700 лв. и то без да е вложен трудът на лекарите, сестрите и акушерките. Медицинският труд за една операция излиза горе-долу, колкото стойността на клиничната пътека за престоя. За да се покрие и той, са нужни около 7% от БВП”, посочва още д-р Борисов.

В същото време, отбелязва той, държавните, областните и общинските болници имат социални функции, така че държавата може да ги намали и реформира, но не и да ги закрие.

От думите му става ясно, че според него броят болници у нас не е прекалено голям, защото: „В държави, с които сме сравними по територия и население, като Холандия, Австрия и Швейцария, има до 150 болници. Но там пътищата са хубави и във всяка селска къща има по 2 автомобила. А нашите хора от селата нямат финансова възможност да се придвижат до съседния град, за тях 100-120 км са непреодолимо разстояние. Не всеки западен модел е приложим у нас.”

Д-р Борисов отбелязва и състоянието на кадрите в сектора. „Средната възраст на лекарите е над 50 г. Все по-малко българи завършват медицина. Тук учат много чужденци, но те се връщат, откъдето са дошли. Нашите специализират в ЕС и остават там да работят, а 40-годишните се местят в частни болници. При сестрите и акушерките поради ниските заплати положението е плачевно - 40 000 не достигат. Навремето по стандарт с един лекар работеха 4 сестри, а сега - 0,98. Лекарите имат възможност за частна практика и вместо 8 часа, работят повече - на 2-3 места. Това ги разболява, те страдат от различни болести - най-често сърдечно-съдови и на опорно-двигателния апарат. Нашите лекари са от най-ниско платените в Европа. В Словения, която е с 3 млн. население, бюджетът на здравеопазването е 3 млрд. евро, а у нас при двойно по-голямо население - 7 млн. - около 4 млрд. лв. (2 млрд. евро). Цяло чудо е, че при тази нищета българите са добре лекувани. Чудото изцяло се дължи на хората с белите престилки”, коментира той.

Някои ежедневници се спират на любопитна смяна в управлението на болница. „Кметът на Свищов Генчо Генчев пое управлението на общинската болница в града и ще трябва да измъква здравното заведение от патовата ситуация с отлив на пациенти, дългове и стабилизиране на медицинската структура”, четем в „24 часа”.

„До ситуацията се стигна, след като управителят на МБАЛ „Д-р Димитър Павлович” ЕООД д-р Венцислав Михов подаде оставка. В нея, твърди се, под натиск, болничният шеф настоя да бъде освободен веднага - от 26 януари 2018 г.

Мотивите са, че липсва подкрепа от страна на община Свищов за оптимизиране на дейността и за осъществяване на предприетите мерки от ръководството на болницата за стабилизиране. Той каза, че от година и половина е бил подложен на системен натиск от персонала, който го саботирал”, допълва вестникът.

Изданията се фокусират и върху друг случай, свързан с болницата. „Лекар от общинската болница в Свищов бе нападнат и пребит в събота вечер, а за инцидента се подозират близки на починал пациент. Пострадалият д-р Иво Караджов е специалист по вътрешни болести. След побоя той е с рани по лицето и сътресение на мозъка в неврологичното отделение на болницата. Инцидентът е станал към 19 часа, малко преди д-р Караджов да застъпи за нощно дежурство. Докато се изкачвал по стъпалата на източния вход, той бил причакан от млад мъж, който без да каже нито дума, го нападнал в гръб и го повалил на земята с един удар в областта на окото. След това непознатият избягал. Лекарят не е разпознал нападателя си, тъй като той го издебнал в гръб, а след удара изпаднал в безсъзнание. Малко преди това обаче, в съседен магазин, медикът срещнал близка на починалия, което му дава основание да предполага, че нападението е организирано от роднините на починалия пациент. След нападението д-р Караджов е настанен в отделението по неврология с комоцио и хематом на едното око, но няма опасност за живота му”, четем в „Стандарт”.

Вестникът разказва: „След смъртта на пациент в лечебното заведение са започнали разпри между неговите близки и лекаря. Преди побоя е имало инцидент, при който са нарязани гумите на автомобила на д-р Караджов, каза кметът на Свищов Генчо Генчев, който временно представлява болницата поради липса на управител”.