От становищата: Промените в ЗЗ за психиатричната помощ трябва да се коригират

Промените в Закона за здравето (ЗЗ), с които се гарантират правата на психичноболните пациента, трябва да бъдат коригирани. Това става ясно от становищата към законопроекта, внесен от ПП-ДБ.

Припомняме, че промените бяха изработени от временна парламентарна комисия в 49-то НС, но още тогава бяха подложени на критика. В резултат тогавашния председател на комисията Деница Сачева от ГЕРБ обеща дискусията да продължи и предложените изменения да бъдат прецизирани с помощта на експерти.

От Министерството на здравеопазването подчертават, че направените предложения като цяло са обсъждани с представители на психиатричната общност и са били обект на разискване на заседание на Националния съвет по психично здраве и сформирана със заповед  на министъра на здравеопазването междуведомствена работна група.

„По повод внесения законопроект бихме искали да изразим

подкрепата си за основната част от предложените промени в Закона за здравето като:

въвеждане на комисии по психично здраве към общините, развиване на съдебния контрол върху настаняванията, допълнителната защита срещу изтезания, жестоко, унизително и нечовешко третиране, създаване на възможност за допълнителна интегрирана подкрепа между здравната и социалната подкрепа към пациента и т.н. Със законопроекта се предлагат промени за оптимизиране на грижата за психично болните пациенти и за по - ефективна защита на техните здравни права. Той е в съответствие с изводите и препоръките на Комитета за предотвратяване на изтезанията или нечовешкото или унизително отнасяне или наказание в изпълнение на Европейската конвенция за предотвратяване на наказанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание“, пише в становището на МЗ.

От Министерството обаче заявяват, че конкретни текстове от законопроекта трябва да бъдат внимателно обмислени. Такъв текст е например въвеждането на предварителни декларации за действия при обостряне на психично разстройство, подписани от лица с психични разстройства, когато са в ремисия. „Въздържаме се да насърчим въвеждането им, тъй като не е достатъчно ясно кой и към какъв момент ще удостовери ефективно, че лицето е в ремисия. Противоречиво е доколко такава декларация би послужила за информирано съгласие на лицето за бъдещо лечение, защото никой не може да предскаже какво точно ще бъде то. Не може да се гарантира и изборът на лечебно заведение и лекуващ лекар в момента на обостряне на заболяването“, казват от МЗ.

От Министерството на труда и социалната политика (МТСП) също принципно подкрепят законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, но изразяват притеснения относно въвеждането на нови задължения за териториалните структури на Агенцията за социално подпомагане.

„Обръщаме внимание, че законопроектът

съдържа разпоредби, които следва да бъдат прецизирани,

тъй като част от тях не съответстват на действащото законодателство в областта на социалните услуги, а други не кореспондират с функционалната компетентност на МТСП и Агенцията за социално подпомагане. Допуснати са и технически неточности, които следва да се отстранят“, казват от МТСП.

Според становището на Министерството на финансите липсва реалистична оценка за възможностите, с ясен източник за финансиране и обоснована оценка на въздействието върху държавния бюджет, а същевременно законопроектът предполага осигуряването на допълнителни разходи от държавния бюджет, които не са предвидени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г.

От Българската психиатрична асоциация заявяват, че никой не им е представил за обсъждане промените в ЗЗ. „Категорично смятаме, че изготвянето на предлаганите реформи, касаещи ежедневната ни работа изисква те да бъдат съобразени с професионалното становище на психиатрите от психиатричните структури в България. Предвидените промени в ЗЗ касаят съвместната работа на психиатрите с Прокуратура, МВР и Съд, което изисква и тяхното професионално становище. И не на последно място същото се отнася и за Социалните служби. Настояваме в работните групи да бъдат включени представители на всички психиатрични структури в България. Подчертаваме, че

БПА е  „за“ промени в психиатрично – здравното обслужване в страната, но те трябва да бъдат съобразени

с възможностите на здравната ни система, която от години е хронично недофинансирана, от което произтичат лошите битови условия в някои лечебни заведения и недостиг на персонал. Нека не забравяме и за стигмата в обществото ни по отношение на психично – болния човек и обществените реакции“, казват от БПА.

В становище проф. д-р Георги Ончев, завеждащ Първо отделение в Клиниката по психиатрия на УМБАЛ "Александровска" и ръководител на Катедрата по психиатрия в Медицинския факултет на МУ – София, заявява, че предложените промени могат да допринесат за подобряване на психиатричното обслужване и да защитават по-надеждно правата на пациентите, особено на тези, които са в уязвимо положение или са обект на правна принуда, но някои от идеите и формулировките в законопроекта могат да имат противоположен ефект.

„Не е ясно и дали така формулираното „право“ на психотерапевт и на свещенослужител означава задължение на лечебното заведение да го реализира на всяка цена – включително по искане с налудни мотиви. Повечето психиатрични стационари у нас трудно биха осигурили пастор от по-рядка деноминация например. Лечебните заведения не са изповедални или места за експерименти и според мене не бива да се превръщат в такива“, казва той.

Проф. Ончев допълва, че комисии към общините – еволюирали в хода на работата по законопроекта от местни омбудсмани през наблюдателни комисии до сегашното си название – са тежко бюрократично обременяване и дублиране на други структури на общинско ниво. „С тях контролиращите определено стават повече от контролираните. В предходно становище на Българската асоциация по здравни грижи по този законопроект се изтъква, че в областта на здравеопазването и правата на пациентите у нас са регистрирани 1026 неправителствени организации (НПО), а в областта на социалните услуги – още 758. Идеята за засилване на контрола и влизането на гражданското общество в лечебни заведения в окаяно състояние – без инвестиране в тях –

е перфидна, популистка и симулираща загриженост

Правото на членовете на предлаганите комисии да посещават лечебните заведения и да имат достъп до пациентите и документацията пък е в пряк разрез с медицинската тайна и носи допълнителен риск от увреда на достойнството на тежко боледуващи хора в уязвимо положение“, категоричен е той.

От Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) пък предлагат конкретни редакции на предложените текстове с „цел по-ефективно и ефикасно прилагане на предвидените промени“.

По план законопроектът трябваше да бъде гледан на първо четене в здравна комисия на 8 август, но заради продължилото твърде дълго заседание на парламента, заседанието на комисията беше отменено. Дори това да се случи следващата седмица, предложените изменения няма да могат да бъдат реализирани, тъй като парламентът излиза във ваканция на 17 август.

Всички становища по законопроекта може да видите тук.