Парламентът прие на първо четене бюджета на НЗОК след бурни дискусии (Обновена)

Болничната помощ изнесе най-голямата тежест на борбата с COVID, а за награда им даваме най-малкия процент увеличение, каза д-р Хасан Адемов

След бурни тричасови дискусии Парламентът прие на първо четене Закона за бюджета на НЗОК за 2022 г. със 129 гласа „за“ и 90 гласа „против“.

„Бюджетът е копи-пейст на бюджета на ГЕРБ с други числа. За първи път обаче се предлага бюджет без управленска програма. Вероятно ще кажете, че има коалиционно споразумение и там има програма, но ние тази програма не можем да я разчетем в бюджета. Няма я и като числа. Там, където сте идентифицирали някакъв проблем, заменяте проблема с допълнителен финансов ресурс. Тези 600 млн. лв. повече са само заради увеличението на минималната работна заплата и минималния осигурителен доход. Те не дават никакви гаранции, че здравноосигурените лица ще имат по-добър достъп, по-добро качество, а медиците – по-добро заплащане, по-добро кариерно развитие, за по-добри условия на труд“, , каза от парламентарната трибуна депутатът от ДПС д-р Хасан Адемов.

„Прави се изключително плах опит да се увеличат средствата в извънболничната помощ. Трябва да си дадем сметка обаче имаме ли капацитет тези допълнителни средства да ги изразходваме. Добре е да променим съотношението между извънболнична и доболнична помощ, но

за първи път парите за болнична помощ се увеличават с малко над 100 млн. лв.

за разлика от парите за лекарствени продукти – 153 млн. лв. отгоре и за разлика от извънболничната помощ – 250 млн. лв. отгоре. Давате ли си сметка, кой изнесе тежестта на борбата с COVID през последните две години? Болничната помощ! И като награда им даваме най-малкия процент увеличение! Ние сме кръстили този бюджет „бюджет на застоя“, защото не предлага никакво развитие“, допълни той. 

Д-р Адемов заяви още, че от 48% доплащане в здравеопазването, а от тях 37,5% са само за лекарства. По думите му доплащането в болниците е само 180 млн. лв., а за лекарства 3,5 млрд. лв. Думите му бяха в отговор на депутата от „Продължаваме промяната“ Андрей Гюров, който заяви, че с бюджета на НЗОК се цели промяна на съотношението болнична-доболнична помощ и намаляване на силно неефиктивното и корупционно ниво на хоспитализациите в системата, които водят до това, че от 2 лв. похарчени, 1 лв. е загубен. „С нашата заявка за нулева толерантност към корупцията, ще направим така, че да няма доплащания под масата. Така медиците ще бъдат стимулирани не само да остават в България, но и да се връщат“, заяви Гюров.

Народният представител от БСП проф. Георги Михайлов пък обвини д-р Адемов, че не е демонстрирал такъв  плам в последните 4-5 години, защото сега поставя нереалистични искания. „В рамките на 25 дни искате правителството да направи фантастичен бюджет, като няма база? Вървим стъпка по стъпка, за да предложим драматични реформи след няколко месеца. Този бюджет променя съотношенията“, каза той.

В репликата си на изказването на д-р Адемов депутатът от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев заяви, че ако има пациент, при който калият е нисък, можем да реагира по два начина – или да му сложи ампула калий директно или да му я сложим дозирано чрез система, но директното и бързо поставяне на калий ще убие пациента. „Бързата промяна води до смърт.

Всяка промяна трябва да е прецизна и достатъчно бърза

Здравеопазването не може да бъде променено в един мандат, дори и в два, а за 10-15 години. Трябва да заложим правилните пропорции“, каза д-р Симидчиев.

„Никога не съм призовавал за резки промени, но не виждам визията за промяна, не виждам приоритетите. Ние приемаме бюджета за 2022 г., а не за шест месеца. Да, промените трябва да бъдат дозирани, но дори така както са предложени парите в доболнична помощ, няма да могат да бъдат усвоени“, отговори д-р Адемов.

Доц. Чакъров също заяви, че ДПС няма да подкрепи бюджета на НЗОК за 2022 г., защото в него не е заложена никаква реформа. „Неприемливо да се залагат реформи с актуализацията, реформи на парче не се правят. Не приемаме да се работи на принципа когато нещо е готово, тогава да се остойностява и прилага. Не може да се подлага здравеопазването на такива стресове, недопустимо е да се работи половин година по едни правила, а втората половина – по други“, каза той.

„Многократно сме настоявали за надпартиен консенсус за реформа в здравеопазването, защото не е по силите на една партия или дори на едно управляващо мнозинство. Добре е да обърнем внимание на структурата на разходите за здравни дейности у нас и в ЕС. Основните средства в България се дават за болнична помощ – 49%, докато в ЕС те са средно 30.%. Необходимо е да се наложат механизми за поетапно намаляване на хоспитализациите, което ще случи с изграждане на структурата на извънболничната помощ, като тя стане многократно по-ефективно. Сега за извънболнична помощ се дават 13%, докато в ЕС тя е средно между 30 и 40%. С предвидените средства за извънболнична помощ, нищо няма да се промени и да се случи по-различно от досега.

Отново се залага 30% от общия бюджет за лекарства, докато в ЕС те са 15-18%,

при това най-скъпите лекарства са у нас“, допълни още доц. Чакъров.

„Това са възможностите, пред които нашата система е изправена. През м. юни може да бъдат обезпечени реформите през актуализацията. Системата е инертна, не трябва да се правят резки промени. Ние подкрепяме този бюджет, приемаме всякакви мнения и критики, но това е най-правилния подход“, отговори депутатът от „Продължаваме промяната“ и председател на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев.

„Демократична България“ счита за своя приоритетна задача спирането на кражбите. НЗОК още не работи като независима публична институция. Ще подкрепим проектозакона, но между първо и второ четене ще предлагаме и ще подкрепяме по-справедливото разпределение на средствата за медиците“, каза д-р Симидчиев.

Според Красимир Събев от ГЕРБ/ СДС е заложено увеличение без структурни реформи. „Не сме приели ЗБНЗОК, а говорим за актуализацията.

Как определихме 2,2 млн. хоспитализация, след като предходната година са били 1,7 млн.

реализираните хоспитализации? Областните болници са оставени на произвола на съдбата. Този бюджет ще бъде рестриктивен и води до закъсване на болници, които са структуроопределящи“, каза той.

Съпартиецът му доц. Лъчезар Иванов заяви, че на пръв прочит се увеличават общите средства, както и средствата за доболнична помощ. „Налице е обаче дисбаланс при разпределението на средствата, няма механизъм за намаляване на доплащането. Реформи се правят, когато седнат всички политически сили и постигнат национално съгласие. Това е бюджет на статуквото, срещу което всички вие твърдяхте, че се борите“, каза той.

Бившият здравен министър и сега депутат от ГЕРБ проф. Ангелов също беше категоричен, че структурата на бюджета е копи-пейст на бюджетите на НЗОК, правени от ГЕРБ. „Относителните числа в нея са едни и същи. Всичко това ме кара да мисля, че много добре сте преписали нашия бюджет, а се готвите да правите реформи. За нас този бюджет е бюджет на измамата и нашата група категорично няма да го подкрепи“, заяви той.

Очаква се преди второ четене на законопроекта да се стигне до съгласие за намаляване на броя на заложените 2,2 млн. хоспитализации и допълнителните средства за болнична помощ да се използват за увеличаване на цените на клиничните пътеки.