Пациентите да участват при разработването на политики за инсулт и афазия, поискаха от АИА

За политики, гарантиращи безопасност на пациента от лечението до рехабилитацията му и палиативните грижи, призоваха пациентски организации в декларация, представена на пресконференция днес от председателката на Асоциацията за инсулт и афазия (АИА) инж. Дорина Добрева, информира БТА.

Днес се отбелязва Световният ден за безопасност на пациентите. Пациентите, страдащи от хронични незаразни заболявания – мозъчно-съдови, сърдечно-съдови и онкологични заболявания, диабет, епилепсия и др., се нуждаят от продължителни грижи и подкрепа, а хроничните незаразни болести са водеща причина за смъртност, инвалидизация и влошено качество на живот, се посочва в декларацията. Пациентските организации призовават Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и Столичната община до обединят усилията си с тях, създавайки интегрирани политики, гарантиращи безопасност на пациента през пътя му от лечението до рехабилитацията, съобразени с потребностите на пациентите, както и за създаване на устойчиви механизми за хората, засегнати от хронични заболявания.  

Афазията не означава липса на интелект или неспособност на пациента да взима решения, а означава, че той не може да съобщи за болка, страничен ефект от терапия или друго, каза още Добрева. По думите ѝ са необходими повече време, адаптиране, визуални средства и проверка дали пациентът е разбрал казаното му.

„Работата ни показва, че пациентите най-често търсят помощ не само за заболяването, а и за ориентиране в системата – кого да потърсят, къде да намерят специалист, каква е превенцията на втори инцидент, информация за възможна поява на епилепсия след инсулта“, посочи тя. По думите ѝ всеки пациент трябва да напуска болницата с ясен план за следващи стъпки, да се въведат стандарти за достъпна комуникация за хората, страдащи от афазия, пациентските организации да бъдат включвани при разработването на политиките и услугите. Пациентските организации не могат да заменят държавата, но могат да установяват къде са рисковете и как те могат да бъдат предотвратени, смятат от АИА.

По данни на Световната здравна организация всеки десети пациент е обект на грешка в системата, което води до нарушаване на правата му и съответно на правилното лечение и възстановяване, като половината от тези случаи са били предотвратими, каза д-р Георги Георгиев, заместник-председател на асоциацията.

Имаме добра работеща практика с грижа за хората – програма, която се изпълнява от Столична община (СО), в партньорство със Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Асоциацията за инсулт и афазия, каза Анна Стойкова, общински съветник в Столичния общински съвет. Програмата е за създаване на центрове за речева терапия на хора, засегнати от афазия вследствие на инсулт. Първите два центъра в София вече работят, като целта е до 2020 г. центровете да бъдат общо 10, каза тя. Специалистите в тях работят безплатно с пациентите и близките им, като заплащането за труда им е осигурено от СО. Речевата терапия се провежда в ДКЦ -12 и в ДКЦ-17 в столицата. Предстои да бъдат открити и в ДКЦ-20 и в Пета Многопрофилна болница за активно лечение, добави Стойкова. 

През двата работещи в момента центрове за месец преминават около 40 пациенти, нуждаещи се от речева терапия, посочи още Георгиев. Когато приемаме пациент с инсулт, правим максималното, за да намалим инвалидизацията му, каза д-р Филип Алексиев, председател на Българско дружество по инсулт. Според лекаря е необходима по-добра комуникация по отношение на рехабилитацията на болните. В центровете за логопедична помощ можем да проследим как се развива състоянието на пациента след инсулта, допълни той. 

Инвестиции в сферата на лечението на инсулти бяха залегнали в Плана за възстановяване и устойчивост, който приключи, припомни доц. Михаил Околийски от Националния център по обществено здраве и анализи. По думите му най-добрата практика е създадена в столичната болница „Св. Анна“ и натрупаният там опит трябва да бъде предаден, за да може пациентът да получи помощ в рамките на „златния час“, с цел намаляване на последващите щети за здравето му.