Планират 33 резервни екипа за Спешна помощ с парамедици

Определеният необходим брой мобилни екипи на национално ниво е 352 екипа, само с 5 по-малък от наличния брой екипи в системата за Спешна медицинска помощ (357) и може да се приеме, че настоящият брой на екипите в страната е относително достатъчен и съобразен с потребностите на населението. Това показва Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, приета от Министерски съвет.

Анализът сочи обаче, че в този брой не са взети предвид туристите, нито е предвиден резерв от екипи за реакция при катастрофи, бедствия и тежки аварии с много пострадали. Заради необходимостта и от гарантиране на достъпа на населението в някои слабо населени и труднодостъпни райони, този брой следва да бъде увеличен.

Затова са планирани общо 33 резервни екипа – по 1 резервен екип за почти всички ЦСМП, за ЦСМП-Пловдив и ЦСМП-Варна – по 2 екипа и за ЦСМП-София, който обслужва две административни области – 5 екипа. Предвижда се това да стане за сметка на наличните в момента в системата на ЦСМП спешни екипи, които не са обезпечени с медицински персонал. Те

ще бъдат трансформирани в парамедицински екипи,

които да бъдат използвани както за чисто транспортни дейности в обхвата на функциите на ЦСМП (транспортиране на кръв и кръвни продукти, трансплантационни и други специализирани екипи и др.), така и за оказване на спешна медицинска помощ при необходимост.

„Така общият брой мобилни спешни екипи, необходим за функционирането на системата, в т.ч. осигуряване на капацитет за реакция при катастрофи, бедствия и тежки аварии с много пострадали, е 385 – 352 за покриване на обичайните потребности от спешна помощ и 33 резервни екипа в случай на необходимост. Този брой екипи съответства на наличните в момента в системата на ЦСМП 385 екипа, в т.ч. 357 спешни медицински и 28 транспортни екипа“, се казва в анализа.

За осигуряване на дейността на мобилните екипи следва да се гарантира 30% резерв от оборудвани санитарни автомобили или общо 500 линейки.

По отношение на териториалното разпределение на структурите за спешна медицинска помощ също е необходима промяна, показват данните от Картата. 65% от цялото население на страната – или 4 432 752 души – е локализирано в 36 града в България. Анализът на данните за времето на достъп на мобилните екипи показва, че във времевата рамка до 8 минути се вписват 87,39% от случите, до 20 минути – 96,96%, а до 30 минути – 99,01%. Извън обхвата на системата за спешна помощ във времевата рамка от 30 минути остават 0,09% от обслужваното население. Само в три областни града – Хасково, Кърджали и Монтана, обслужваното население с осигурен достъп от мобилен екип във времевата рамка от 8 минути е между 72 и 75%, което предполага в тези области да бъде извършен последващ анализ за възможностите за

определяне на допълнителни локации на мобилните екипи с цел подобряване на достъпа,

без изграждане на нови структури.

36 са и населените места в България с жители между 10 000 и 25 000. Общият брой на населението в районите на обслужване на структурите за спешна медицинска помощ, локализирани в тях, е 1 001 799, което е 14% от цялото население на страната.

В 32 от всички 37 населени места (с кв. Ботунец) има функциониращи многопрофилни болници за активно лечение. Това са малки общински лечебни заведения, които не разполагат със спешно отделение и имат ограничен капацитет за последващо лечение на пациенти със спешни състояния (изключение е МБАЛ-Панагюрище, която има разкрито Спешно отделение). В останалите 5 населени места липсват лечебни заведения за болнична помощ, но има лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ (медицински центрове; диагностично-консултативни центрове, медико-диагностични лаборатории) с добър медико-диагностичен капацитет.

Поради незадоволителния капацитет на тези лечебни заведения да приемат за лечение пациенти със спешни състояния, не е целесъобразно в конкретните населени места поддържане на ФСМПС с помещения за краткотраен престой и зала за ресусцитация. Достатъчно е филиалите за спешна помощ да разполагат със стационарна част, която включва кабинети и манипулационна с апаратура за спешна помощ.

В сравнение с осигуреността на населението, обслужвано от филиалите, разположени в големите градове с над 25 000 души, се наблюдава по-незадоволителна осигуреност с достъп до спешна помощ във времевата рамка до 8 минути за критични спешни пациенти, което се обяснява с по-малкия относителен дял на компактното население и по-големия дял обслужвано население в определения район на обслужване извън населеното място - център на филиала. Допълнителни фактори се явяват наличната незадоволителна пътна инфраструктура, географски особености на много от районите на обслужване и др. Последващите възможности за подобрение на достъпа следва да се основават не на екстензивното развитие на нови филиали, а на

подобряване на организацията на дейността,

в т.ч. определяне на локации на мобилните екипи, различни от постоянното местоположение, както и на авиомедицински екипи, който да осигури своевременна спешна медицинска помощ по въздух, когато това не може да бъде постигнато с наземен мобилен екип.

В населените места в България с население от 4000 до 10 000 души, в които са локализирани 13% от цялото население на страната, средната численост на населението в един район на обслужване е 14 000 души. Съгласно приетите критерии там следва да функционират филиали на ЦСМП с мобилни екипи и стационарна част за оказване на спешна помощ на място при условие, че е невъзможно осигуряване на достъп до населените места в рамките на до 8 минути от друга алтернативна локация. 68 от 82-те населени места липсва възможен достъп от друга локация в посочената времева рамка до 8 минути. В 63 от тях в момента функционира филиал за спешна медицинска помощ. В 1 населено място - с. Камено, обл. Бургас, достъпът е осигурен чрез локация на мобилен екип от ФСМП-Бургас. Установено е, че съществуващите филиали и изнесени екипи не осигуряват достъп на населението във времевата рамка до 8 минути само в 4 населени места - гр. Кричим, гр. Перущица, гр. Суворово и с. Розино. При тях оказването на спешна медицинска помощ в момента се осигурява от съществуващи филиали за спешна медицинска помощ,

осигуряващи достъп за повече от 8, но под 30 минути

Това обосновава извода, че в тези населени места не е необходимо разкриване на нови ФСМП, предвид гарантирания достъп до стационарна структура във времевата рамка от 30 минути. Достъпът на населението във времевата рамка до 8 минути може да бъде осигурен чрез допълнителна локация на мобилен екип от съществуващ филиал.

В 594 населени места жителите са под 4000 души, като общият брой на населението в района на обслужване на тези филиали е 552 207 души или 8% от населението на страната. Анализът на времето за достъп на населението от посочените райони от други алтернативни локации показва, че не е възможно осигуряване на достъп във времевата рамка до 8 минути. Във времевата рамка до 20 минути е възможно да бъде осигурен достъп на 283 116 души, или 51 %. Останалите 49% от населението са извън времевата рамка за обслужване при спешни случаи с триажни категории код червен и код жълт. Осигуряването на спешна помощ в тези региони чрез алтернативен авиомедицински транспорт е единственото действащо решение за гарантиране на здравната сигурност на населението.

Анализът в Националната карта показва необходимостта от изграждане на система за предоставяне на спешна медицинска помощ по въздуха с последващо транспортиране на пострадалите до специализирани медицински заведения (Helicopter Emergency Medical Service (HEMS)), което да осигури своевременен достъп на населението до спешна медицинска помощ, в случаите, когато това не може да бъде осигурено с наземен спешен транспорт.