Повечето жертви на самоубийство у нас са мъже между 45 и 64 години

Налице са значителни регионални различия в смъртността поради суицид, сочат още анализите на експертите

Днес отбелязваме Световния ден за превенция на самоубийствата. Всяка година над 727 000 души умират в света поради самоубийство, сочи статистиката на СЗО. Самоубийството е сред водещите причини за смърт сред 15–29-годишните, а 73% от самоубийствата в световен мащаб се случват в страни с ниски и средни доходи, допълват от там.

Причините за самоубийство са многостранни и са повлияни от социални, културни, биологични, психологически и екологични фактори, присъстващи през целия жизнен цикъл, припомнят експерти.

Освен реализираните самоубийства, има много повече хора, които се опитват да се самоубият, показва статистиката. Според специалисти предишен опит за самоубийство е важен рисков фактор за самоубийство сред общото население – на всяко извършено самоубийство се падат до 20 опита за самоубийство.

Макар стандартизираната по възраст смъртност от самоубийства в световен мащаб да намалява – от 11,0 на 100 000 души през 2010 г. до 9,0 на 100 000 през 2019 г. – проблемът изисква последователни и координирани действия на всички нива, категорични са специалистите по суицидопревенция.

Проучвания на НЦОЗА в българските региони показват, че

повечето жертви у нас са мъже на възраст между 45 и 64 години,

водещият метод е обесването, а сред основните мотиви са тежки психични разстройства, сериозни соматични заболявания и семейни проблеми.

През 2025 г. смъртността вследствие на самоубийство в България е 4,81 на 100 000 души. При мъжете показателят е 7,47, а при жените – 2,33 на 100 000 души, отчитат от НЦОЗА.

Според изследванията на Центъра у нас са налице и значителни регионални различия. Най-висока е отчетената стойност в Северния централен район – 7,81 на 100 000 души, а най-ниска – в Югозападния район, където тя е 1,53 на 100 000 души.

Всяка загуба е човешка трагедия, а много самоубийства могат да бъдат предотвратени

Официалната статистика не показва напълно мащаба на психичното страдание, суицидните мисли, опитите за самоубийство и последиците за семействата и общностите, отбелязват експертите.

В България действа Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021–2030 г. Сред нейните цели са развитието на услуги в близост до местоживеенето, намаляването на автоагресията, ограничаването на употребата на алкохол и наркотични вещества и борбата със стигмата и дискриминацията.

Националната здравна стратегия 2030 също поставя акцент върху интегрираните услуги за превенция, лечение и психосоциална подкрепа, както и върху взаимодействието между различните институции и сектори.

Не по-малко важно е обаче всеки да осъзнае значимостта на собственото си поведение и необходимостта от съпричастност към хората с проблеми, които са в риск от самоубийствено поведение.

„Да променим разказа за самоубийството“

е мотото на кампанията на СЗО за превенция на самоубийствата, а призивът е: „Започни разговора“.

Всеки от нас може да помогне, като изслушва без осъждане и насърчава хората в криза да потърсят професионална помощ от личния лекар, психолог или специалист по психично здраве, отбелязват от СЗО.

А застрашените според експертите включват няколко групи хора – преживяващите конфликт в семейството, безработица и финансов срив, хората с хронични заболявания, които изпитват физическа болка дълго време, живеещите самотно или в социална изолация по различни причини, хора с физически увреждания, страдащите от психични разстройства.

Също така в по-висок риск са преживелите природно бедствие, хората, които са обект на дискриминация по различен признак – бежанци, мигранти, затворници, както и тези с различна сексуална ориентация – гейове, лесбийки бисексуални, транссексуални, интерсексуални (ЛГБТИ общността).