Покрай хирурзите се запалих по анестезиологията

Медицината е много интересна и завладяваща професия

Д-р Венцислав Димов работи в Катедрата по анестезиология и интензивно лечение във ВМА - София. Скоро му предстои полагането на изпит за специалност по анестезиология и интензивно лечение. Завършил е медицина през декември 2014 г. в Плевен, от юли 2015 г. започва специализация във ВМА.

Младият анестезиолог и бъдещ военен лекар е щастлив от избора си на професия и специалност, не го плашат трудностите и евентуалните мисии в горещи точки по света. Напротив – смята, че това е възможност да се развива професионално.

Какво е за един млад лекар да се утвърждава сред изявени специалисти, като работещите във ВМА? Не се ли изкушава да търси препитание в чужбина? Ето отговорите на младия специалист д-р Димов. 

- Как се насочихте към медицината, д-р Димов?

- Реално нямам роднини, които да се занимават с медицина. Първоначално обмислях възможността да изучавам математическите науки, когато кандидатствах в Природо-математическата гимназия, но по случайност ме приеха „Биология”. Тогава на шега казах на майка ми: „Май лекар ще ставам”.

Постепенно ме заплениха биологията и химията и така, без да се усетя, се насочих към лекарската професия. Кандидатствах, приеха ме в университета в Плевен и така започна пътят ми в тази професия.

Иначе, може да се каже, че бъдещето ми е било предначертано..., ако вярваме в поверия. Оказа се, че родителите ми са сложили бебешкото ми пъпче в един учебник по биология. Случайно или не, не съжалявам, защото медицината е много интересна и завладяваща професия, както и отговорна. За съжаление, невинаги можем да помогнем, не сме богове, но правим всичко, което е по силите и възможностите ни.

- А как избрахте специалността „Анестезиология и интензивно лечение”?

- И това стана „по случайност”. Както повечето от нас, първоначално исках да стана хирург. През 2014 г. дойдох във ВМА на държавен стаж. И тогава в операционните зали, покрай хирурзите, ми направиха впечатление едни лекари – близо до пациента..., въвеждаха го в анестезия. Постепенно започна да ми става интересно.

Д-р Живков беше анестезиологът в операционната, който започна да ме въвежда в тази специалност. Взех, че се запалих по анестезиологията. След това проф. Евелина Одисеева беше вторият човек, който наклони везната у мен към тази специалност.

- С какво се различава тази специалност от останалите, според вас?

- Това, което най-много ме впечатлява, е всеобхватността й - трябват познания от много дисциплини.

Особеното тук е, че трябва едновременно да сме добре практически подготвени, да владеем редица манипулации, както и спешните състояния. 

В днешно време развитието на технологиите, развива и самата специалност. Допреди 30 г. технологията е била малко приложима, използвали са основно клиничен мониторинг на пациента. Сега иновациите в медицината много помагат, защото дават по-голяма безопасност. Така се следят възможно повече параметри, при чието евентуално нарушение да можем да реагираме.

- Какво трябва да се промени в реда на специализациите на младите лекари?

- Доста от моите колеги заминаха в чужбина – може би около 30-40%. Те специализират и работят зад граница, а причините за техния избор са различни, но основните - трудно започване на желана специализация у нас и обещанията за по-добро заплащане там.

В много от малките градове у нас се наблюдава дефицит на специалисти и най-вероятно това бе причината за изискването в новата наредба за специализации – след като завършат, младите лекари да работят на оределено място, а в замяна - обучението им се поема от държавата. Дали това ще реши проблема, не мога да кажа.

Другата бариера за работа в малките лечебни заведения е, че там нивото на медицината е различно от страна на апаратура например. Ние, младите, искаме да работим по начина, по който сме обучавани – с модерна и качествена техника, апаратура и условия.  

Трябва да се помисли за оборудването на тези болници, за да станат привлекателни за младите специалисти.

- Вие не се ли изкушавате да заминете да учите и работите в чужбина?

- Не. Когато завърших, имах възможността да замина да уча в чужбина, но предпочитам България, защото тук е родното ми място. Друго е да си сред свои сънародници. Бил съм например в Англия и някак си там се чувствам по-потискащо. Винаги ще гледат на нас като на чужденци.

- Вие ще ставате и военен лекар – трудно ли взехте това решение?

- Не беше трудно, не бих казал. Едно от задълженията на лекарите под пагон е участието ни в мисии в горещи точки на света. Това е много полезен опит, който се трупа като се работи полево и по съвсем различен начин. Има дисциплина и добра организация, което на мен ми харесва като начин на работа. Нещо, когато е трудно, ме мотивира. Затова избрах да облека и военната униформа, освен лекарската.

- Как си почивате?

- Преди имах повече време да чета художествена литература, която много обичам. Сега наблягам повече на спорта и физическата активност. Когато вършиш нещо физически, психиката си почива от работата. Затова играя тенис, карам ски през зимата, бягам сутрин преди работа. Мислех, че няма да имам време за нещо различно от работата, но когато успея да отделя време за спорт, след това върша и останалите неща по-бързо и съм концентриран. Така че крайният резултат е по-добър, когато има баланс между различни дейности.