Политическа дискусия търси обща визия за детското здравеопазване

Ако през 2020 г. по договор с НЗОК са работили 872 педиатри, през 2021 г. техният брой е намалял на 755. Същото се отнася и за детските психиатри – през 2020 г. по договор с касата са работили 13 такива специалисти, а през 2021 г. те са вече 11. Детската смъртност също е много висока, което говори за сериозни проблеми в грижата за децата. Тези данни бяха представени по време на политическа дискусия „Какво означава детското здравеопазване да бъде национален приоритет“, организирана от Националната мрежа за децата и Българската педиатрична асоциация.

В нея взеха участие бившите народни представители от ПП „Продължаваме промяната“ доц. Васил Пандов, от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев, проф. Костадин Ангелов от Деница Сачева от ГЕРБ – СДС и проф. Георги Михайлов от БСП.

Да има приемственост в усилията и да се върви към обща визия за детското здравеопазване призова в началото на дискусията председателят на Българската педиатрична асоциация проф. Иван Литвиненко.

По думите на проф. Костадин Ангелов е необходимо да се върви в нова посока, като се отдаде приоритет на превенцията на заболяванията в детска възраст и здравно образование като фундамент в изграждането на бъдещо отговорно отношение към собственото здраве.

Той подчерта, че от ГЕРБ са предложили въвеждането на допълнителни 60 часа здравно образование, като основната цел е идните поколения да са много по-добре подготвени.

„Целта е да има здрави деца, мотивирани да мислят за здравословен начин на живот, те да бъдат отговорни и мотивирани родители, които ще възпитават децата си в здравословен начин на живот“, каза проф. Ангелов.

Той се спря и на необходимостта от ранен скрининг и ранна диагностика на най-разпространените заболявания – артериална хипертония, захарен диабет, зависимости като наркотици, алкохол и електронни устройства.

Деница Сачева посочи, че основната цел в детското здравеопазване трябва да бъде намаляване на детската смъртност, тъй като тя е индикатор за цялостното развитие на държавата. Тя призова за по-сериозна и по-широка интеграция между отделните системи – здравеопазване, образование, социална политика, като в центъра на този процес да бъде детето.

Тя бе категорична, че във фокуса на работата на Министерството на здравеопазването трябва да бъде общественото здраве, а не лечебното здравеопазване.

Според д-р Александър Симидчиев в стратегията за детското здравеопазване трябва за бъдат заложени ясни индикатори, ясни източници на финансиране и ясни механизми за контрол.

„Важен въпрос е какъв е ресурсът, който отделяме за детско здравеопазване, както и как се използва той. Важно е да бъдат изграждани устойчиви колективи, които да съдържат различните гледни точки в обществото, за да може, когато се вземат решения в здравеопазването, да не се пропуска гледната точка на важна група в обществото. Не трябва да се делим на институции и гражданско общество, а да работим в партньорство", допълни той.

Според проф. Георги Михайлов финансирането на детското здравеопазване трябва да бъде изведено от Здравната каса и преместено в МЗ.

По думите му, има начален консенсус във всички политически сили, че финансирането на системата на здравеопазването не може да бъде на принципа на клиничните пътеки. Той бе категоричен, че критериите на НЗОК не покриват критериите за качество за комплексност, а лечението на децата налага точно това, тъй като детският организъм е уникално интегративен. Той се спря и на драматичния дефицит на педиатрични сестри и на липсата на механизми за стимулиране на техния труд. Особено притеснение според него буди фактът, че продължава изтичането на млади кадри – лекари и сестри, към други страни.

Доц. Васил Пандов се спря на темата за дарителските кампании и подчерта, че този феномен съществува, защото държавата и органите, които отговарят за здравеопазване в държавата дълго време не са си свършили работата. По думите му, липсата на политическа воля и на приемственост пречи при намирането на решения за лечението на тези деца.

Той призова за въвеждането на конкретни измерители за качеството на дейността и изрази притеснение от факта, че у нас липсва истински диалог между различни институции – МЗ, МОН, МТСП, които интегрират стратегиите си в работни групи, но всеки тегли към себе си и накрая няма добър резултат.

По време на дискусията педиатърът доц. Йорданка Узунова постави въпроса за квалификацията на общопрактикуващите лекари в областта на педиатрията и призова за повече внимание към този проблем.

Почетният председател на БПА проф. Владимир Пилософ се спря на големия брой болници у нас и обясни, че за детско здравеопазване НЗОК отделя 11% - 13% от бюджета си, което означава, че пари има, но проблемът е в тяхното оползотворяване. Той също постави проблема за продължаващото обучение на педиатрите и обърна внимание на недостига на медицински сестри в детските клиники и отделения.