Половината директори на РЗОК с писмени обяснения защо не контролират болниците

Изтече срокът, в който 14 от 28-те директори на РЗОК трябваше да дадат писмени обяснения защо не са изпълнили заповедта на и. д. управителя на Здравната каса проф. Момчил Мавров за превантивен контрол на болниците. Предстои да стане ясно колко от тях са имали основателна причина да не го направят и каква е тя. 

По време на заседанието на Надзорния съвет на НЗОК на 29 юли председателят на Надзора доц. Петко Стефановски заявява, че такива обяснения трябва да дадат най-вече тези директори, които имат над 300% изпълнение на индикативни стойности, става ясно от стенограмата.

„Това е недопустимо. Още повече, че тези действия или бездействия по-скоро рефлектират и върху текущото изпълнение на бюджета. Така че ние, освен да искаме обяснения от тях, трябва да набележим и мерки за контрол. Защото знаете много добре, че контролът, който Касата осъществява, е по принцип неефективен, тъй като следва събитията. Тази пасивност на районните каси е обезпокоителна“, казва и членът на Надзорния съвет и представител на КТ „Подкрепа“ Теодор Василев.

По думите на проф. Мавров отказът са се изпълни заповед на управителя на Касата е най-малкото нарушение на трудовата дисциплина. „При изрична заповед за осъществяване на внезапен контрол и контрол преди заплащане в точно определени случаи, аз ще изискам обяснения за неизпълнение на заповедта от съответните директори. Но Вие също така трябва да се замислите по отношение на начина, по който се представя информацията в тези доклади. За мен причините за надвишенията и в тези доклади, които са представени, в повечето от тях са посочени съвсем формално“, казва той.

Надзорният съвет е поставил срок за получаване на писмените обяснения, който е изтекъл вчера.

По отношение на текущото изпълнение на бюджета проф. Мавров заявява, че все още има достатъчен ресурс в бюджета на НЗОК, но дали ще може да се разчита само на него ще стане ясно с анализа за изпълнението на бюджета към 31 август 2024 г., който ще е готов през септември. „Ако тенденцията в отчетите на болниците продължи, резервът сам по себе си няма да е достатъчен. Има възможност да се компенсира този недостиг със средства от преходния остатък, но на този етап по средата на годината становището на Министерство на финансите беше, че не го препоръчва като източник за финансиране на допълнителни разходи по бюджета на НЗОК“, казва той.

„Трябва да засилим контрола за ограничаване на разходите. След като получим тези обяснения от директорите, трябва да направим наистина една действена програма за конкретни действия, които да доведат до намаление на разходите. Защото тази сезонност е вярна за лятото, но другата тенденция за есенните месеци е нагоре. Така че това предполага увеличение на очакваното преизпълнение от 304 млн. лв., което само за болничната помощ надхвърля сумата от резерва. Трябва като оперативно ръководство и Надзорен съвет да се постараем да предприемем конкретни действия, защото затова сме с тази функция – да контролираме и да спазваме изпълнението на бюджета. На полугодието приходите са под 50%“, казва Теодор Василев.

„За мен също контролът, особено по места, на този етап не показва някаква особена ефективност. Затова, като управител на НЗОК, съм предприел промяна за тази ефективност чрез съвместни проверки, чрез участие на контрольори от Централно управление на места, чрез кръстосан подход по отношение на проверяваните обекти, т.е. командироване на контрольори от района на една РЗОК в района на друга РЗОК. Но ако тези надвишения не са свързани с реални надписвания, фалшиви хоспитализации, злоупотреби, този контрол няма да доведе до нищо. Но също така това, което ще започне да се извършва, е скрининг по отношение на анкетирането на всички тези пациенти, които са постъпили в лечебно заведение на територията на една РЗОК от друг район, т.е. от друга област. Примерно го казвам. По този начин смятам да се засили контролът чувствително. Надявам се тези нови мерки да доведат до някакъв ефект.

Но какво се случва, ако действително установим реалната причина и причината е, че лечебните заведения имат възможност да приемат съгласно действащата нормативна уредба? Тогава ние трябва да предвидим някакви други мерки за покриване на здравноосигурителните плащания или за ограничаване на разходите за болнична медицинска помощ. Едно от двете. Или ограничаване на разходите, като предвиждаме някакъв нов механизъм за предвидимост и устойчивост, или трябва да търсим пари за повишения размер на здравноосигурителните плащания“, категоричен е проф. Мавров.

Той допълва, че състоянието на болничната помощ не е анализирано в хода на предходното договаряне за НРД и трябва да се направи, както че трябва да бъде проверено и състоянието на физическите легла, върху които се осъществява болничната медицинска помощ.

„Това предстои. Също има заповед. Най-вероятно, тъй като ще видя какъв подход ще използваме, но ще се тръгне по изпълнители да се проверява съответствието на физическите легла, тяхната осигуреност съгласно медицинските стандарти със съответното оборудване и персонал, и тези, които са договорени, записани в договорите и са вкарани в системата на касата, които допускат определен обем дейност и хоспитализации. И това включително. Тук се надявам да имаме някакъв ефект, но времето ще покаже“, казва още проф. Мавров.

Целия текст на стенограмата може да видите тук.