Представиха проектите на победителите в конкурса на „Капитал“ за иновации в медицината

Проектите на победителите в конкурса "Иновации и добри практики в здравния сектор“ бяха представени по време на втората част на конференцията  на „Капитал“.

На първо място за втора поредна година е проект на д-р Асен Келчев, завеждащ отделението по кардиохирургия на УМБАЛ “Аджибадем Сити клиник”. През 2020 г. той печели безапелационно конкурса с уникална за България операция, която въвежда в практиката си - аортно клапно протезиране с дясна миниторакотомия. Второ място печели екипът на Клиниката по кардиология на “Аджибадем Сити клиник Болница Токуда”, оглавяван от завеждащият я д-р Валери Гелев, за разбиването на калциеви натрупвания в артериите, което се прилага за първи път в България. На трето място е проектът на “Оскар клиник” за рутинното въвеждане в практиката на скрининг за прееклампсия, с което екипът, оглавяван от д-р Мария Янкова, успява да помогне на над 12 000 бременни жени. Носител на наградата за проект на пациентска организация е екипът на Защитено жилище за хора с психични проблеми “Св. Рафаил”, оглавяван от Мина Енева, а в категория за дигитално здравеопазване лидер е въведената онлайн система за проследяване на пациентите по време на COVID-19 от екипа на Клиниката по урология на “Аджибадем Сити клиник Болница Токуда”, който се оглавява от медицинския директор на болницата и завеждащ клиниката доц. д-р Калоян Давидов.

Петте иновативни проекта, върху които се е спряло журито, обединяващо представители на всички участници в сектора, са с изключително близки резултати и реално са почни равни в крайното класиране.

Критериите за оценка на проектите са шест - дали проектът решава конкретен здравен проблем, дали спасява/подобрява живота на пациента, използвана ли е иновация, има ли данни за включване на пациенти и отзиви от тях, какво може да бъде научено от проекта и може ли той да бъде повторен.

По време на представянето победителите в конкурса споделиха, че засега, макар и изключително успешни по отношение на спасяването на живота и възстановяването на здравето на пациентите, те трябва да доплащат или изцяло да плащат процедурите.

„НЗОК поема оперативното лечение на пациентите, при които прилагаме минимално инвазивната хирургия на аортна клапа. От октомври миналата година в реимбурсния списък на НЗОК бяха включени и т.нар. безшевни аортни клапи, много подходящи за минимално инвазивна хирургия. Тези клапни протези се закрепят в аортата благодарение на метален стент и не е необходимо използването на шевен материал. Това от своя страна съкращава оперативната процедура. Не всички пациенти обаче са подходящи да получат такава клапна протеза. При пациенти под 65-годишна възраст например използваме механични клапни протези, а има и такива, при които поради анатомични особености трябва да се използва нормална биологична клапна протеза. При този оперативен достъп фиксацията на клапните протези се извършва със специално устройство за връзване на конците. Това устройство не се покрива от НЗОК и налага доплащане от пациента“, каза д-р Асен Келчев.

„Просто се изисква време. Има забавяне по отношение на по-скъпите устройства, например някои по-рядко срещани дефибрилатори и устройства за ресинхронизираща терапия, но и в това направление се движим в позитивна посока. Определено се подобрява достъпът на пациента до съвременните методи на лечение, в момента той е налице по отношение на почти всички съвременни лекарства – спрямо тях се действа адекватно и бързо навлизат в реимбурсация. Леко изоставаме в частта устройства и технологии, но да се надяваме на напредък. Става дума за методи за диагностика и оптимизиране на терапията в инвазивната кардиология, които са важни за потвърждаване на необходимостта от всяка процедура, както и за подобряването на резултатите от процедурите. Това са например изследването за функционалната оценка на значимостта на стесненията на коронарните съдове (FFR) и вътресъдовото ултразвуково изследване (IVUS), които все още не се реимбурсират“, каза д-р Валери Гелев.

Болницата не е опасно място, категоричен беше д-р Калоян Давидов (на снимката) в коментар за отличения проект за онлайн система за проследяване на пациентите по време на COVID-19 . „Няма друга институция в страната, в която да има такъв всеобхватен контрол и превенция на инфектирането с COVID-19, защото в болницата са експертите, тук сме хората, които знаем да си мием ръцете, хора, които носим маски върху лицата си от деня, в който сме започнали да се занимаваме с медицина. В моя случай това е повече от четвърт век, аз ходя, имам маска на лицето си всеки божи ден, защото това е моето част на битие на хирург. Но хората продължава да ги е страх. И ние трябваше да стигнем по някакъв безопасен начин от някакво разстояние, да успеем да скъсим дистанцията и да позволим да има контакт с нас. И всъщност логичното беше да го направим чрез общодостъпния интернет. Следващата стъпка беше просто създадем сайт, да се организираме, да го направим, за да можем да отворим една по-широка врата на хората, които да могат да се свързват с нас. И така се роди идеята. Мисля, че се получи добре“, каза още д-р Давидов.

„Въвеждането на скринингови програми за превенция е част от каузата ни да предотвратяваме животозастрашаващи състояния за майката и плода, едно от които е прееклампсията. Преди повече от 10 години си поставихме за цел всяка бременна жена да има достъп до скрининг за хромозомни заболявания през първия триместър. Горди сме, че успяхме и той вече е златен стандарт - прилага се в повечето специализирани клиники и можем да считаме, че бременните жени от цялата страна имат достъп до нето. Сега целта ни е да постигнем същото със скрининга за прееклампсия, за да се превърне в част от стратегията за намаляване на хипертичните усложнения и тези, свързани с преждевременно раждане в страната“, каза д-р Мария Янкова за реализацията на проекта като рутинна процедура.