Приоритетите на проф. Хинков: Нова Здравна карта, окрупняване на болници, анализ на клиничните пътеки

Нова Здравна карта, окрупняване на болници и анализ на клиничните пътеки са сред водещите приоритети на министъра на здравеопазването проф. Христо Хинков за мандата му, стана ясно по време на представянето им пред парламентарната здравна комисия.

Според проф. Хинков едно от най-важните неща, които трябва да се направи в системата, е изработването и приемането на Национална здравна карта, тъй като сегашната не отговаря на целите, за които е създадена. „Тя е основана на един принцип, който не ни дава яснота за това колко договора може да сключи НЗОК с изпълнителите на медицинска помощ в даден регион. Основанието е брой легла, а както казваше някогашният управител на Здравната каса Глинка Комитов – Аз не сключвам договори с легла, а с юридически лица. Следователно трябва да се намери начин да се промени принципът на изработване на Националната здравна карта, за да може чрез нея да се оценява колко лечебни заведения са ни нужни съгласно възможностите на Здравната каса да ги финансира“, коментира той.

До изработването на нова Здравна карта министърът предлага мораториум върху откриване на нови лечебни заведения, както и да се промени Законът за лечебните заведения така, че НЗОК да отказва сключване на договори с нови болници, дори и когато всички изисквания са изпълнени, ако финансовият ресурс е недостатъчен. По думите му това ще реши въпроса с високия процент доплащане от страна на пациентите. Като стратегическа цел на МЗ министърът отбеляза, че е необходимо доплащането да бъде сведено до 15%, колкото е средното за ЕС.

„Здравната каса има един финансов ресурс, който не е достатъчен. Този ресурс все повече се разпределя сред повече изпълнители на медицински услуги, особено болници, а това роене на болниците води до намаляване на качеството на медицинската услуга и до доплащане от страна на пациентите, тъй като себестойността на клиничните пътеки остава една и съща. Колкото повече се разпределя ресурсът, толкова повече хората ще доплащат от джоба си“, аргументира се министърът.

В отговор на въпрос дали проблемът няма да бъде решен, ако болниците не са търговски дружества, министърът нарече темата „брадата“. „Това е въпрос на регистрация, трябва да има юридическо лице, с което да бъдат сключвани договори. Проблемът не е в това. Може би ще бъде добре да се окрупняват болниците“, каза той.

Сред останалите си приоритети министърът обяви промени в Закона на здравето за уреждане на електронизацията, така че НЗИС и системата на НЗОК „да си говорят“. Той заяви, че са изготвени и промени в ЗЛПХМ, с които да се регулира недостигът на лекарствените продукти, да се въведе контрол на движението на  лекарствата, ускоряване на вноса и централизираните поръчки, но тъй като той е изпратен за съгласуване с ЕК, се очаква да бъде внесен в парламента до 31 май 2024 г.

Предвиждат се промени в Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване, с които се въвежда профилактичен календар. „Необходимо е да увеличим средствата за профилактика в извънболничната помощ, да увеличим участието на населението в превенцията, да бъде изведена амбулаторната дейност в извънболничната помощ“, каза министърът. По думите му в Закона за здравното осигуряване трябва да бъдат поставени ясни критерии за доплащане от страна на пациентите.

„Необходимо е да се направи анализ на клиничните пътеки, тъй като те не отразяват истинското състояние на лечебния процес, няма коефициенти за тежест на основното заболяване, няма и за коморбидност. Има клинични пътеки, които по този начин могат да се доближат до диагностично свързана група. Нужни са и ясни критерии за ефективност на лечение. Нашата медицинска помощ е фрагментирана, отделните етапи не кореспондират помежду си“, каза още министърът.

Проф. Хинков заяви, че първото тримесечие от 18-месечния му мандат ще е посветено на законодателни инициативи.

По отношение на голямата ножица в заплащането министърът каза, че очевидно има системен проблем, щом директор на държавна или общинска болница може да получава 15-20 пъти по-високо заплащане в сравнение с млад лекар в същата болница. „Един от приоритетите ни ще бъде да направим анализ на всички болници, като започнем от областните и структуроопределящите болници в системата и преминем след това към малките болници. Картината е шарена – има болници, които са на печалба и се управляват добре, има болници, които са управлявани зле, като например болницата в Котел. Въпросът е системен и въпросът е защо по легитимен начин директор на болница може да е милионер. Не е въпрос на кражба, а на процедура в заплащането. Това трябва да бъде анализирано, не мога да кажа сега защо“, каза министър Хинков.

Той подчерта, че за повишаването на привлекателността на професията трябва да се увеличат бройките държавна поръчка за лекари и сестри в университетите. Така според него ще се получи равномерно разпределение. „Изключително важно е да започнем с анализ на човешки ресурси и да създадем възможности за районите, в които има недостиг на лекари и сестри. Задължително е да се облекчи специализацията на лекарите. За да стане привлекателна професията на медицинските сестри, тя трябва да стане самостоятелна. Идеята ми е БАПЗГ да стане легитимен партньор по НРД. И разбира се, трябва да се увеличи заплащането. Това е прост факт на изчисление и баланси“, категоричен беше проф. Хинков.