Проф. Александрова: Заради недоверието към ваксините, морбилито отново се завръща

За рязък ръст на случаите на морбили у нас, съобщи вирусологът проф. Радостина Александрова пред bTV. От началото на годината в България са регистрирани 473 случая, при само един за същия период на 2025 г.

Според проф. Александрова това е показател за намалено ваксинационно покритие и за последиците от разпространението на недостоверна информация за ваксините. „Това е симптом на един по-голям проблем. Заболяване, което почти изцяло може да бъде предотвратено с ваксина и което искахме да елиминираме, отново се завръща“, посочи тя.

По думите на проф. Александрова морбили далеч не е безобидно заболяване. Между един и трима на хиляда заразени губят живота си, най-често вследствие на пневмония или тежки неврологични усложнения. Инфекцията може да доведе и до трайни увреждания на слуха и зрението.

Особено тревожен е ефектът на т.нар. „имунна амнезия“ – вирусът атакува клетки на имунната система и след преболедуване организмът може да загуби част от вече изградената си имунологична памет. Възстановяването на имунната защита може да отнеме между три и пет години.

Проф. Александрова подчерта, че научните доказателства категорично опровергават твърденията, че ваксините причиняват аутизъм или увреждат репродуктивното здраве. „Ваксините са спасили и продължават да спасяват милиони човешки животи и не бива да им обръщаме гръб, защото рисковете са огромни“, подчерта вирусологът.

По отношение на останалите заразни заболявания проф. Александрова предупреди, че летните вируси и инфекциите, пренасяни от комари и кърлежи, остават сред основните здравни рискове през сезона.

По думите й все по-голямо внимание трябва да се обръща на вирусите, пренасяни от комари, тъй като климатичните промени разширяват ареала им.

Вече 35 области в Европа съобщават за случаи на западнонилска треска. Заболяването е регистрирано в Румъния, Гърция и Сърбия, а у нас засега няма потвърдени случаи. Вирусът циркулира между комари и птици, като човекът е случаен гостоприемник и не може да предава инфекцията на други хора.

В около 85% от случаите заразяването протича без симптоми. При останалите заболяването най-често наподобява грип, но в редки случаи може да засегне нервната система и да причини менингит или енцефалит.

Според проф. Александрова през следващите години ще се говори все повече за т.нар. арбовируси – вируси, пренасяни от комари и кърлежи, сред които са и денга, чикунгуня и западнонилската треска.

Вирусологът обърна внимание и на кърлежите, чиято активност зависи от температурите и влажността. Меките зими, влажната пролет и необработените тревни площи създават благоприятни условия за тяхното разпространение. Обичайно има два пика на активност – през пролетта и в края на лятото.

През летните месеци особено активни са и ентеровирусите. Те могат да причинят стомашно-чревни инфекции, грипоподобни симптоми, конюнктивити и характерни обриви, а в редки случаи – менингит, енцефалит или миокардит.

Високите температури благоприятстват и развитието на бактерии и токсини в храните. Затова специалистът препоръчва добра лична хигиена, внимателно съхранение на храната, достатъчна термична обработка и повишено внимание при консумацията на сурови яйца, млечни продукти, морски дарове и сурова риба.

При стомашно-чревни инфекции най-важно е да се предотврати обезводняването, особено при малките деца. Александрова препоръчва прием на достатъчно течности и рехидратиращи разтвори, а не прибързана употреба на медикаменти.