Проф. Александрова: Причинителите на ВБИ са безобидни за хората в добро здраве

„Коварното при вътреболничните инфекции е, че обикновено техните причинители са абсолютно безобидни за хората в добро здраве и с нормално функционираща имунна система, но биха могли да се превърнат в чудовища, когато срещнат чувствителен организъм“. Това коментира пред bTV вирусоложката от БАН проф. Радостина Александрова във връзка с проблема с вътреболничните инфекции, който е сериозен както у нас, така и по света.

По думите й от тези инфекции могат да бъдат засегнати малките деца, възрастните хора, хора със сериозни съпътстващи заболявания или в дадения момент със сериозно заболяване, хора под инвазивна процедура. Промяната в демографската структура на населението също предразполага, тъй като броят на хората, които са на 65 и повече години, се увеличава, уточни тя.

По думите й вътреболничните инфекции са едно от най-големите разпознати предизвикателства от СЗО, веднага след сърдечносъдовите заболявания. Тя обясни, че заразяването може да стане и през кожата, когато има нараняване.

Проф. Александрова цитира проучване, обхващащо над 29 млн. души от различни страни, според което децата под 5-годишна възраст и хората над 50 години са най-уязвимите. Според проучването мъжете са по-често засегнати от тези инфекции.

„Грам-отрицателните бактерии са тези, които по-често създават проблеми. Те са и тези, които, особено през последните години, сериозно са изградили устойчивост към някои антибиотици“, обясни вирусоложката.

Според друго проучване, обхващащо периода от 1990 г. до 2021 г., заради антибиотичната устойчивост годишно си отиват над 1 млн. души, разказа тя. То сочи още, че до 2050 г. „нещата ще бъдат наистина драматични“, но ако се намери решение на проблема между 2025 г. и 2050 г., ще бъдат спасени между 82 и 100 млн. души.

„Проблемът е не само в неправилното изписване и употреба на антибиотици, но и в грешки при производството, при контрола на отпадъците – това е проблем в целия свят. Най-големите производства са концентрирани в Индия, в Китай, много усилия се полагат. И трябва да се търсят алтернативни възможности, защото нямаме бъдеще без антимикробни средства“, категорична беше проф. Александрова.