„Когато е толкова напрегнато и някъде се води война, без съмнение привлича вниманието на всички. Нормално е COVID-19 да отиде на втори план, но не защото е изчезнал, а защото доминантата е друга. В последното изявление на СЗО беше отбелязано, че Омикрон отбелязва процес на свиване, въпреки че подвариант ВА.2 се увеличава, ВА.1 леко намалява“. Това каза вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова пред Bulgaria ON AIR.

„Клиничната картина при ВА.2 обаче е по-сериозна в сравнение с ВА.1. Така или иначе SARS-CoV-2 остава с нас и това, за което експертите се обединяват все повече, е, че той ще премине в ендемичен, но това не означава, че е безопасен. Това е вирус, той ще продължава да се разпространява и размножава и може би следващите години ще станем свидетели на още варианти“, допълни проф. Александрова.

По повод на Световният ден на редките болести тя заяви, че не ги познаваме добре. „Те се срещат при един много малък дял от населението. В САЩ наричат „рядко заболяване“ това заболяване, което засяга по-малко от 10 000 души в страната. В Европа за рядко заболяване се приема заболяване, което е по-малко от 5 на 10 000 души. До момента са описани около 7000 редки заболявания, но тъй като науката върви напред, непрекъснато биват описват нови и нови. Колкото и рядко да е едно заболяване, в момента в световен мащаб над 400 млн. души живеят с такова“, посочи вирусологът.

По думите й около 80% от тези заболявания имат генетична основа, макар това да не означава, че са наследствени. Останалите могат да бъдат в резултат от някои по-редки инфекции, редки ракови заболявания или токсични хранителни агенти. „Не трябва да забравяме, че в един регион дадено заболяване може да е рядко, но в друг да е често срещано. Около 50% от тези заболявания се отключват при възрастните, но другата половина се откриват в най-ранна детска възраст. Техните симптоми наподобяват често срещани състояния. Те са много трудни за изследване. Един пациент посещава средно 7,5 лекари, а до поставянето на диагнозата минават 7-8 години. Това не бива да ни учудва, защото техните симптоми наподобяват често срещани заболявания. Създаването на лекарства срещу тях също е предизвикателство. Това са така нар. „лекарства сираци“, които без помощ от държавата са много трудни за производство“, коментира проф. Радостина Александрова.

Тя добави, че от 2006 до 2016 г. клиничните проучвания в тази област са се увеличили с 88%, а от 2000 до 2018 г. са въведени повече от 160 терапии.

„За последните няколко години в света бяха одобрени поне 9 генни терапии за различни заболявания, включително и за редки заболявания. Генната терапия носи надежда за много хора по света, но изисква и много средства. В края на миналата година беше създаден консорциум за генна терапия в САЩ, при това в разгара на пандемията. Моят призив към всички възможни институции е да влагат държавните пари в наука, изкуство и спорт, а не във военни действия“, каза проф. Александрова.

Тя допълни, че никъде не е срещала информация, че хората, които са с редки заболявания, не могат да бъдат ваксинирани срещу COVID-19. „Единственото основание да не се постави ваксина срещу коронавирус е наличие на алергия срещу някоя от съставките. Страничните реакции при различните ваксини обаче не се припокриват и можем да направим най-добрия за нас избор. Отново да напомним, че COVID не е изчезнал и на дневен ред са панкоронавирусните лекарства и ваксини“, завърши проф. Александрова.