Проф. Васил Хаджидеков: Изследователската работа от специализанти трябва да се налага и стимулира

Проф. Васил Хаджидеков е водещ специалист в областта на образната диагностика. Уважаван университетски преподавател, той е избиран четири последователни мандата за член на Факултетния съвет и два на Академичния съвет на МУ – София. Национален консултант по образна диагностика. Дългогодишен бивш ръководител на Клиниката по образна диагностика в УМБАЛ „Александровска“.

Проф. Хаджидеков е член на Европейското дружество по радиология ESR, където работи в редица комитети и субкомитети, на CIRSE (Cardiovascular and Interventional Radiology Society of Europe), на GREF – международна организация на преподавателите по радиология-франкофони, на която е вицепрезидент от 2003 до 2006, член на Vascular Subcommittee на Европейския конгрес по радиология ECR (2003, 2004, 2005), член на Комитета по номинации на Балканското дружество по радиология (BSR).

Научните му интереси са насочени в областта на урорентгенологията, съдовата образна диагностика, инвазивната и интервенционалната рентгенология, контрастните средства, обучението по образна диагностика, мениджмънта в радиологията, неврорентгенологията. Той е автор и съавтор на 225 публикации, от които 22 са в научна периодика в чужбина, 13 - участия в монографии, 75 в български научни списания и на множество участия в престижни международни конгреси. Под негово ръководство са защитени успешно шест дисертации за научната степен „доктор” и са хабилитирани шестима преподаватели.

Повод за днешната ни среща с проф. Хаджидеков е началото на новата академична учебна година в Медицинския университет в София. Разговаряме с него за родовата памет, за дългия му професионален път в науката, за вълнението и удовлетворението от преподаването, за бъдещето на младите лекари и специализанти като изследователи и търсещи хора, които са поели по пътя към голямата медицина.

Проф. Хаджидеков, с какво настроение посрещате първия учебен ден – като дългогодишен преподавател, свързал неизменно научната си кариера с преподаването и като човек, който изпраща скъп близък - бъдещ лекар в медицинската Алма матер?

Разбира се, откриването на настоящата академичната учебна година 2023/2024 на Медицинския университет - София е по-особена и по-вълнуваща за мен. В четиридесет и двете си години като преподавател тук често и с удоволствие съм присъствал както на откриванията на учебните години, така и на промоциите на младите лекари. Винаги ме е радвало вълнението, жизнерадостта на младите колеги, поемащи по нов път. Е, тази година е по-особена за мен – внукът ми, носещ моето име, роден на моята рождена дата (както впрочем и синът ми), е студент първокурсник – медик. Той е четвърто поколение в редиците на нашия факултет. Шестима от близкото ми семейството ми са хабилитирани възпитаници на този факултет.

В преподавателската си работа с младите хора през годините виждах, че лекарската професия често се унаследява. Атмосферата в лекарските семейства в голяма степен възпитава в положителен аспект. Това не винаги се разбира от обществото.

Разкажете накратко историята на рода Хаджидекови, дал на България много лекари и родолюбци.

През годините родът Хаджидекови винаги е имал интересни и ярки личности. Пловдив и днес тачи прадядо ми – Душо Хаджидеков – възрожденец, дарител, съратник на Левски. Когато преди Освобождението в Пловдив има само турско и гръцко училище, той наема четири къщи в четирите махали и плаща на учители за тях, за да има български училища. Историческият музей в града пази негово тефтерче, където с красивия си почерк многократно е записвал: „Давам 200 гроша да се изучи едно момче – българче в Браила… Давам 300 гроша да се изучи едно момче – българче в Одеса …“ и т.н. Заможен, но живеещ скромно в една стая на едно от тепетата. Запалва собствените си дюкяни, за да даде знак за Априлското въстание. Когато руските войски превалят Балкана, е съсечен с над 400 други в местността Остромила. На лобното му място признателните пловдивчани са издигнали 4-метров кръст. Училище и улица носят неговото име. Дядо ми Васил, скромен пощенски чиновник, участва като доброволец в Балканската и Междусъюзническата война. Пазя благодарствените грамоти от царя за доблестта му през войните. В бащиния ми род има участници в „Солунските атентатори”, много учители, лекари. Баща ми, пословично работлив и скромен, с широка култура, бе безкрайно отдаден на професията. Децата ми продължиха в моята професия, в различни лечебни заведения, утвърждавайки се в различни най-съвременни субспециалности. Учителите в гимназията предричаха на днешния първокурсник бъдеще като литератор или историк, но той избра семейната традиция.

Кои бяха Вашите любими преподаватели, на които дължите много за формирането си като личност и лекар?

Те бяха много и трудно ще ги изброя. Имах голямата привилегия да съм от поколението, което в университета имаше професори, не само изтъкнати клиницисти и преподаватели, но и ярки личности, вдъхновители. Учил съм от професорите Личо Величков, Милчо Лесев, Ангел Томов, от доцент Лилия Тодорова и д-р Станислав Желязков. Но може би двама са изиграли най-голяма роля във формирането ми: моят баща и професор д-р Любомир Дянков.

Баща ми беше тих и мълчалив човек. Дългогодишен ръководител на катедрата по рентгенология в ИСУЛ, той владееше шест езика. Автор на над 420 публикации. Беше признат и извън страната във време, когато комуникациите не бяха лесни като днес. Интересно, в детството ми никога не ми говореше за работата си, но аз от малък знаех, че искам да бъда като него. Той пося любовта към лекарската професия в наследниците си. В залеза на дълголетието си ни остави над  200 страници спомени – какъв живот само!

Професор Дянков е водещият ми пример – учител, колега и приятел. Възхищавал съм се от благородството, филантропизма, деликатността и визионерството му. Така го приема и цялата наша радиологична общност.

Имате поглед върху развитието на образната диагностика у нас – една област, която новите технологии промениха из основи през последните години. Имаме ли достатъчно подготвени специалисти за работа в нея?

Да, новите технологии увеличиха много възможностите на образната диагностика. Нивото на специалността в университетските болници и големите центрове осезаемо нарасна. Те са добре наситени с кадри и притегателна сила с възможностите си за професионално и кариерно развитие. Апаратурната обезпеченост в страната е добра, разбира се обновяването на последната не винаги е лесно. В редица други градове у нас обаче има недостиг както на специалисти по образна диагностика, така и рентгенови лаборанти. Това се държи от една страна на големия брой лечебни заведения, така и емиграцията на млади лекари. Анкетите сред новозавършващите лекари през последните години сочат, че образната диагностика е една от трите най-желани специалности, може би това е обнадеждаващ факт.

Какво още може да се направи, за да може следдипломното обучение да бъде по-пълноценно за лекарите специалисти по образна диагностика?

Българската асоциация по радиология направи вече предложение за хармонизиране на учебната програма за специализация по образна диагностика с курикулума, предложен от Европейското дружество по радиология (ESR). Теоретичната подготовка е само част от проблема и зависи в голяма степен и от специализанта. Много важно е да се повиши отговорността както на специализиращия, така и на неговия ръководител.

Сега всяка интерпретация от специализант се валидарира от специалист. Трябва да се даде възможност на ръководителя на специализацията да решава кога и кои действия специализиращия може да осъществява и разчита сам. Базите за специализация следва да са звена с голям пациентопоток и наличност на всички образни методи. Да се осигурява ротация на работните места на специализантите и улеснява последната, ако се налага осъществяването й в друго лечебно заведение – в момента това се заплаща от болниците. В почти във всички страни в Европа специализацията трае пет години, у нас – четири, като в последните се дава приоритет на подготовка в субспециалности. Тази необходимост при нарастващия обем знания в образната диагностика расте. Изследователската работа от специализанти трябва упорито да се налага и стимулира.

Каква е Вашата оценка за нивото на медицинското образование у нас – задавам въпроса в контекста на Вашия опит от участието Ви в международни професионални и научни организации.

Университетското медицинско образование у нас е на много добро ниво. Аргумент за това са както много добрата интеграция на български лекари при работа в чужбина, така и високият интерес за следване у нас от кандидат-студенти от чужбина. Откъм практическите умения на новозавършващите лекари може да се желае още.

Какво искате да пожелаете на всички млади хора, които имат намерение да тръгнат по пътя на медицинската професия?

Най-естествено – да са здрави! Да се възползват от енергията на младостта да вървят напред в професията. И нека всяка направена крачка, всеки нов успех ги ентусиазира и вдъхновява повече.