Проф. Вихра Миланова: Много медици са сериозно травмирани от дългия престой в тежки отделения

Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти, посочва специалистката

Проф. Вихра Миланова е завършила медицина през 1979 г. в МУ - София. Започва работа като ординатор в Психиатричния диспансер в Плевен. През 1981 г. става асистент в Катедра по психиатрия при МУ - София. Има призната специалност по психиатрия от 1982 г. През 2004 г. защитава кандидатска дисертация по темата за профилактиката на афективните разстройства, а през 2006 г. - докторска дисертация, посветена на клинико-генетичните изследвания на болни с афективни разстройства. От 2007 г. е професор по психиатрия. Ръководи Катедрата по психиатрия към МУ — София, в момента е началник на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска“.

Проф. Миланова, посрещаме Световния ден на психичното здраве в сложна пандемична обстановка, а един от феномените, които неизменно я съпътстват, е антиваксърството. Какъв е неговият генезис и как се отразява той на психичното здраве?

Преди да кажа няколко думи за антиваксърството, бих искала да се спра на темата за конспиративните теории – за коронавируса, за произхода на болестта COVID, за създаването на ваксините и тяхното предназначение. Те търсят обяснение за тези въпроси в източници, на които не би трябвало да се вярва, но ето, че се случва. А хората трябва да се доверяват единствено на научнообоснованата и доказана информация, която е резултат от многобройни, дългогодишни изследвания на учени и специалисти, достигнали до тези резултати и изводи след много усилия и работа. Иска ми се да припомня, че единствено препоръките на официалните институции – СЗО, Европейската агенция по лекарствата, FDA са достоверни, както и информацията на сайтове на известни университети, на здравното министерство, която винаги се основава на достоверни източници.

Фактът, че много хора у нас са склонни да се доверяват на съмнителни източници, говори за ниска здравна култура и липса на отговорност – към себе си, към семейството и към обществото. И на това място искам да подчертая колко важно е формирането на здравна култура да започне още от ранното детство, от семейството, после от училището. Заедно с това – от лекарите, от медиците.

Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. Науката се основава на доказателства.

Но нека призная и още нещо – че откакто е избухнала пандемията, много мои пациенти и техните близки търсят съвет дали да се ваксинират, питат с коя ваксина. Като лекар винаги обяснявам, че това е важно и необходимо, насърчавам ги да търсят компетентен професионален съвет. Ние като специалисти имаме дълг да им помогнем със знания и опит да вземат своето решение.

Трябва да се знае, че психиатричните пациенти са уязвими, те са една рискова група, защото живеят често по-затворено, провеждат и поддържащо лечение за основното си заболяване. Ето защо те трябва да бъдат третирани като рискова група и да им се даде възможност да се ваксинират. Заедно с тях е добре да го направят и близките им. Заедно с мои колеги сме споделили това мнение и на работна среща в Министерството на здравеопазването.

Кои са другите проявления на кризата, погледнато в ракурса на психосоматиката?

В световната научна литература все по-широко се коментира темата за постковидните състояния, които се манифестират с лесна уморяемост, бързо изчерпване, лош сън. При прекаран тежък COVID често се появява безпокойство, фокусирано върху телесното здраве – върху увреждане на сърцето, белия дроб и т.н. Това идва да покаже, че при тези пациенти трябва да има повишено внимание и към психиката, и към телесните проблеми.

Но аз искам да обърна внимание на един друг аспект на проблема – психичното здраве на медиците, които се грижеха и се грижат за пациенти с COVID. Много от тези хора бяха сериозно травмирани от дългия престой в тежки отделения, особено в реанимациите, немалко от тях загубиха живота си, други продължават да се борят за здравето и живота на болните. Не трябва да се забравя и подценява този факт, медиците имат нужда от помощ и подкрепа. И от уважение, което невинаги получават, за съжаление. Ето защо смятам, че трябва да има организиран подход към тях, а не те да бъдат оставени всеки сам са себе си.

Ръководите една от най-големите университетски психиатрични клиники у нас. Какво е впечатлението Ви – има ли интерес към специалността от страна на млади лекари?

Нашата клиника е университетска и тя е притегателно място за млади хора, това е съвсем естествено. Условията и академичната атмосфера при нас са много подходящи за формирането на млади специалисти. На този фон е изненадващо, че други психиатрични болнични заведения с много по-малък капацитет са определени като база за обучение.

Това, което искам да подчертая обаче, е свързано с перспективата за реализация на младите психиатри, които подготвяме, защото на практика те не я виждат, не я разпознават, не я усещат. А това е много важно. Ето защо всички сме в очакване на нов подход в наредбите за специализацията. Силно се надявам, че ще има промени, които да регламентират привлекателна перспектива, включително и достойно заплащане за младите ни колеги.

Не е тайна, че кризата с липсата на медицински сестри у нас се задълбочава, както е известно и че профилираните в психиатричното сестринство не са много и по всичко личи, че няма изгледи ситуацията да се подобри. Как виждате решаването на този проблем?

Очевидно е, че трябва да има промени. Била съм в комисията за държавни изпити по психиатрично сестринство и мога да потвърдя, че няма новозавършващи сестри, които биха искали да работят в психиатрични отделения и клиники, няма и млади сестри, които искат да придобият специалност „Психиатрично сестринство“. Намирането на решение преминава през създаването на условия тази работа да стане привлекателна за тях като кариерно израстване и материално стимулиране.

Днес все пак е Световният ден за психично здраве. Какво бихте пожелали на колегите си по този повод?

На първо място да бъдат здрави, да имат сили да работят и да бъдат удовлетворени от работата си. Да дочакаме по-добри времена в нашата психиатрия и да излезем от кризата с поуките от нея, с повече зрялост и мъдрост.

И нека да завършим там, откъдето започнахме – от актуалната тема за ваксините и антиваксърството. Кратки думи за финал?

Нашето най-голямо богатство са животът и здравето. Техният най-добър защитник е науката. Вярвайте в науката, защото изводите в нея са резултат на десетки години труд на хиляди учени. Те са открили тайните на вирусите, те са обяснили каква е болестта, те са създали ваксините за нея, както и лекарствата, които могат да помогнат. Доверете им се.