Проф. Габровски: Не е коректно заради някой, който е "сгазил лука", да бъдат обвинявани всички

Опасно е да се правят каквито и да било генерализации в системата, каза неврохиругът

Ще бъдем в един период на безвремие. Ще караме без тяга, без вятър в платната, без много ясна посока. Това каза пред Bulgaria ON AIR неврохирургът проф. Николай Габровски по повод предстоящия период, в който ще се работи с бюджета за 2025 г.

„Липсата на бюджет е голям проблем. Бюджетът по принцип представлява инструмент на управление, на прокарване на определени идеи както за държавата, така и в частност за здравеопазването. Смятам, че системата все пак е подготвена и не очаквам тежки изненади, но е много важно кога все пак ще има бюджет“, каза още той.

Проф. Габровски подчерта, че не за първи път лечебните заведения ще работят в трудни условия. „Разбира се, болниците имат своите резерви в повечето случаи, макар че някои от тях са на границата между положителния и отрицателния финансов резултат и вероятно за тях ще бъде по-трудно“, добави той.

В отговор на въпрос какво трябва да се промени при обществените поръчки за лечебните заведения, проф. Габровски заяви, че не е коректно да се създава конфликт между частни и държавни болници. „Ние работим заедно, на един и същи фронт. Държавните болници носят много голяма отговорност и все още са местата, в които се концентрират най-тежките случаи. По отношение на спешността те имат безспорно лидерство и са най-търсени в критични ситуации – аварии и бедствия. Що се отнася до това дали има корупция при обществените поръчки, възможно е да има така, но те работят по законовата рамка, която им е зададена. Много голяма илюзия се създава за огромните средства, които могат да бъдат източвани през обществените поръчки, тъй като най-големият разход в голяма част от болниците е фонд „работна заплата“, каза той.

Проф. Габровски беше категоричен, че болниците нямат механизми и функции, с които да проверяват фирмите, с които сключват договори.

„Надявам се проверката на КЗК да покаже дали има проблем. От личния си опит мога да кажа, че преди години, когато цените на някоя храна в някоя държавна болница, която трябва да бъде обект на атака, са много ниски, някой излиза и казва: „Цените са много ниски, хранят се много зле болните, не може да се живее с такава храна“. Ако случайно цените са високи, се казва: „Цените са много високи, има картел, някой злоупотребява“. Тоест, каквото и да направиш, винаги си виновен. Така или иначе безспорно в миналото е имало практики, които са минавали именно и през храна, и през други важни звена, структури и дейности. И безспорно корупция е имало, няма какво да си затваряме очите. Но не трябва да правим обобщения, че тя е повсеместна и не трябва да говорим общо за всички болници, защото това не е коректно. Когато някой е „сгазил лука“, нека да бъде посочен и да си понесе отговорността“, призова неврохирургът.

Той подчерта, че е опасно да се генерализира в каквато и да било посока, включително и по темата, че има твърде много частни болници или че частните болници си избират случаите, по които да работят. „Ще дам пример с времето на COVID епидемията, когато много частни болници затвориха и казаха, че няма да работят. Тогава безспорно държавните болници поеха големия удар, но някои от частните болници, някои от които са и вериги, не само че не затвориха, а се и включиха много активно в процеса по спасяване на населението. В този момент, за мен лично, се доказаха като истински болнични лечебни заведения, които не гледат само печалбата, а се опитват отговорно да вършат своята социална и медицинска дейност“, категоричен беше проф. Габровски.

По думите му в България има качествено здравеопазване и системата се подобрява от година на година, макар че не всичко още е съвършено.

„Известно е, че ние сме страната с най-нисък относителен процент на БВП за здравеопазване и с най-ниска абсолютна стойност на парите, които се отделят за здравеопазване. Ако искаме да продължаваме да се развиваме, единият вариант е да се повишат здравните вноски – това, което всички ние даваме, за да имаме повече пари в системата. Другият вариант е да се чака повече – забавяме услугата и се образуват листи на чакащите за неспешни случаи, които са характерни за абсолютно цяла Западна Европа. Третият вариант е да има намаляване на качеството на услугата. Това са базисни икономически механизми, от които ние ще трябва да си изберем какво точно искаме – да даваме повече пари чрез осигуровки или доплащане, да забавим услугата или да намалим качеството. Социалната ориентация на България ще бъде запазена и ще намерим механизъм това да се случи по някой от тези начини, без реално да страдат пациентите“, каза проф. Габровски.