Проф. Добрин Василев: От остър инфаркт умират 400 души годишно, от COVID - толкова за седмица

Миналата година проф. Добрин Василев оглави кардиологичните структури на СБАЛК „Медика Кор“-Русе. Преди това 7 г. беше началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Александровска“ в София. Само преди дни елитното научно списание „Нейчър“ публикува последното проучване на проф. Василев и екипа му в „Александровска“ на тема „Сигнификантните бифуркационни стенози като предиктор на ранна смърт“. Председател е на Дружеството по интервенционална кардиология. Пред Zdrave.net проф. Василев коментира COVID ситуацията у нас, както и голямото си постижение в науката.

Проф. Василев, как ще коментирате новия Национален противоепидемичен план и смятате ли, че основният показател – заетостта на интензивните легла, е достатъчен за контрол на епидемията?

Планът е така направен, че на практика броят на интензивните легла винаги може да се разтяга и достигането на 80% заетост да се случи в момент, в който практически здравната система вече е блокирала. Например, ако имаме 50 интензивни легла в болницата и бъдат заети 40 от тях, от РЗИ казват – увеличавате броя на леглата на 60 и автоматично тези 80% стават 67% и практически ние отново ще сме добре. Зависи как ще се тълкува планът за изпълнение, тези 80% от леглата на каква база се вземат - дали от максималния капацитет или от текущата заетост. Ако се тълкуват 80% заетост на наличните реанимационни легла, може би би имал някакъв ефект, тъй като това ще е белег за сериозна натовареност на системата и за вземане на по-навременни мерки. Доколкото обаче разбирам, а и доц. Кунчев каза, че леглата ще се увеличават до момента, в който се изчерпи легловата база. Когато се надхвърлят 80% от нея, чак тогава ще се въведат по-рестриктивни мерки. Не знам обаче до каква степен тогава тези мерки биха били ефективни. Да, Омикрон по литературни данни протича по-леко в западните държави, но в САЩ не е точно така. Това, което се вижда като статистика за хоспитализираните в Америка, практически не отговаря на представата за по-леко протичане.    

Ако приемем, че броят на леглата може да се увеличава постоянно, то не така стои въпросът с броя на медицинските специалисти. Няма ли опасност в един момент да има много легла и никой, който да се грижи за пациентите на тях?

Това е една хипотеза, която е възможно да се случи. Кадрите не са безкраен брой. Освен това прехвърлянето на медици, които никога не са лекували подобен род пациенти, и изискването да лекуват такива тежко болни хора е допълнително затруднение. Най-критичен е броят на сестрите. Ако нещо първо приключи и се изчерпи като капацитет на системата, това ще са те и след това лекарите. Лекуването на COVID не е толкова проста работа, колкото изглежда отстрани, даже напротив. През последните две години се научихме да се справяме с болестта, но не от всяка специалност можеш веднага да пренасочиш лекар, който да се грижи особено за тежко болните. В момента се хоспитализират само пациенти, които са в умерено тежко и тежко състояние и не могат да се лекуват вкъщи. Твърденията, че едва ли не се хоспитализират пациенти, които ги е страх да си стоят у дома, са напълно неверни.

Все още има хора, които смятат, че коронавирусът не е толкова страшен, колкото е представян. Има ли някакво реално основание за мнението, че се преувеличава тежестта на заболяването COVID?

Годишно от остър инфаркт на миокарда у нас умират около 400 души, от катастрофи - около 650-670 души, а от COVID за една седмица сега умират по толкова. Дали това е тежко заболяване - всеки да прецени сам, както е модерно да се казва. За мен е изключително тежко, защото има болнична смъртност около 4%. Говорим от всички хоспитализирани. Като имаме предвид и колко са хоспитализираните болни от една-единствена болест, значи говорим за наистина много тежко заболяване, тъй като засяга изключително много хора. Това обяснява драконовските мерки, които Китай налага, включително и в момента. Китайците очевидно са наясно какво представлява тази болест и въпреки числеността на тяхната популация, оценяват какъв би бил ефектът, ако няма мерки и не са готови да губят човешки живот. Нима за нас смъртта на отделните индивиди не е от изключително значение? Въпрос на националност, манталитет, морал. Излиза, че в нашата морална система човешкият живот не е от първостепенна важност. Въпреки всички намерения, накрая остават действията, които водят към такъв краен извод. Ние не успяхме да убедим населението, че трябва да се ваксинира. Виждаме каква е разликата в смъртността между България и останалия свят. Да не говорим, че натовареността на европейските здравни системи е в пъти по-малка от нашата. Лошото е, че повечето българи оценяват проблема само и единствено, ако ги засегне лично. Чакат да им се случи на тях и тогава всички са отговорни, а обществото им е задължено. Иначе те не са длъжни да спазват правила, нито да се съобразяват с останалите индивиди от обществото.

Към този манталитет ли можем да причислим и протестите срещу „зеления сертификат“ и всички видове мерки?

Това е пример за изключително незряло поведение на хора, които очевидно не осъзнават тежестта на проблема. Там вече не зная кое е по-тежкото – дали неосъзнатостта и неразбирането, или това, че се намесват и интереси, които нямат нищо общо със здравната система.

Преди дни списание „Нейчър“ публикува проучването Ви на тема „Сигнификантните бифуркационни стенози като предиктор на ранна смърт“. Какво представлява то и какъв е изводът, до който сте стигнали?

Проучването е продължение на предходната ни научна работа по тази тема с обобщаване на резултатите ни от последните 8-9 години. На практика то беше насочено в малко по-различна посока с определяне на функционалната зависимост, т.е. до каква степен едно стеснение в мястото на разклоняване на съдовете на сърцето е функционално значимо и определянето на предсказващите фактори за тази функционална значимост. Резултатът е, че тези фактори при тази конкретна група пациенти са предсказващи и за смъртността в 5-тгодишен период. Трябва да се подчертае, че говорим за най-напредналата форма на протичане на атеросклеротичната болест на сърцето, това не важи за всички пациенти с коронарна болест. Беше малко изненадващо като резултат. Вероятно причината за това са по-дълбоки функционални промени, които се случват с развитието на болестта, върху чието изследване продължаваме да работим и това ще са темите на следващи публикации.

Това означава ли, че и в СБАЛК „Медика Кор“ ще продължите с тези проучвания?

Разбира се. Убеден съм, че науката е задължителна за всеки лекар, който иска да се развива и се интересува от резултатите от своята лечебна дейност. Това е така, защото, само когато човек реално си проследява резултатите при пациентите, може да знае доколко е добър лекар. Дали наистина си добър лекар зависи от това, колко твои пациенти са живи след година, пет, десет, как живеят, имат ли добро качество на живот, дали твоето лечение им е повлияло. Няма как да го разберем, без да се направи систематичен анализ. Това означава да си събереш всички пациенти и безпристрастно да си оцениш резултата. Това за съжаление липсва в голяма част от медицинските специалности. Можем да цитираме всякакви световни проучвания, участваме в световни изследвания, но ако не сме си оценили собствената ежедневна работа и резултата от нея, не е много ясно доколко сме ефективни.

СБАЛК „Медика Кор“ е изключително перспективна болница, за която целият мениджърски и медицински екип имаме визията как да стане един от водещите сърдечносъдови центрове в България.