Проф. Йото Йотов: Половината от хипертониците не контролират заболяването си

„Половината от хипертониците не контролират добре заболяването си. Хипертонията много често започва в ранна възраст, макар да се проявява по-късно. Затова ключовата дума е контрол. За съжаление, независимо от успехите от лечението на хипертонията, все още сме далеч от контрола на заболяването“, каза кардиологът проф. Йото Йотов на пресконференция днес. Тя беше посветена на Световния ден за борба с хипертонията, който се отбелязва утре.

Контролът на кръвното налягане трябва да става колкото се може по-рано в развитието на артериалната хипертония. Ако един млад хипертоник започне своето лечение своевременно, то той ще постигне този контрол по-лесно, отколкото, ако натрупа стаж от няколко години.

„Една трета от хората у нас са с артериална хипертония (АХ), но при над 60-годишните те са вече две трети. Увеличаването на АХ при децата е факт, като основна причина за това е повишаването на теглото. Най-добрият начин  да се коригира кръвното при децата е с намаляване на затлъстяването. 20-30% от българчетата са с наднормено тегло, а около 10% са със затлъстяване. Техният брой ще се увеличава, тъй като децата имат заседнал начин на живот. Използването на различни електронни средства от младежите също е рисков фактор. Напрягането на очния апарат и на мозъка води до активиране на центъра на артериалното налягане в мозъка. Тъй като това е съчетано с намалена физическа активност, води до повишена опасност да се увеличи и кръвното налягане“, допълни проф. Йотов. Неговият колега проф. Арман Постаджиян сподели, че АХ е най-разпространеното заболяване, то е и основен носител на риска от сърдечносъдови инциденти. Хипертонията и диабетът са причина номер 1 и за бъбречна дисфункция.

„Затова качеството на контрола на хипертонията е мото на кампанията ни т.г. Контролът у нас се подобрява – ние наистина постигаме около 50% добър контрол на кръвното налягане на пациентите. Много е важно човек да бъде обучен как да разпознае опасните симптоми в домашни условия. 140 на 90 е нормата за нормално кръвно налягане, но измерено от лекар. Във възрастта над 80 г. се смята, че човекът е хипертоник при стойност повече от 160 горна граница. Масовата ни цел е кръвното да се поддържа на стойности под 140 на 90. Ако човек измерва кръвното си вкъщи, се очаква да бъдат с около 5 милиметра по-ниски стойностите.

С възрастта е нормално долната граница да спадне, а горната граница да се увеличи. Важно е да има измерени стойности в седнало и в легнало положение на пациента. Правят се две измервания на ден – сутрин и вечер, като се взима средната стойност от тях. Най-общо казано, всички стойности на кръвното над 135 на 85 не са нормални“, обясни проф. Постаджиян.

БЧК стартира работа по проект за въвеждане на телемедицина и дистанционно следене и обучение на възрастни хора в отдалечени места на страната. Ще бъдат обхванати хора от Видинска и Монтанска област.

Акад. Лъчезар Трайков, невролог, сподели следното: „За 40 години се доказа, че сърце без мозък не може и обратното също. Хипертонията е директно свързана с инсултите. За 50 г. сме удължили живота с 10 г., за да се окаже, че половината от това време хората ще преминат в деменция. 30% от хората над 80 г. страдат от някаква форма на деменция. Оказа се, че алтериалното налягане е най-рисковият фактор за болест на Алцхаймер. От м.г. има данни от голямо проучване, което показва, че 40% са по-малко деменциите днес в сравнение с 1970 г. само сред хората, които имат висше образование и си следят кръвното налягане. Това е светлинка в тунела на мозъчното стареене. Акцентът е тренирането на мозъка под формата на четене и следене на кръвното налягане“.

Нефрологът проф. Борис Богов допълни, че хипертонията е втората по значимост и честота причина за хронична бъбречна недостатъчност, след диабета. По отношение на контрола на хипертонията у нас и в Източна Европа той заяви, че 75% от пациентите са с лош контрол на АХ. Само 35% са добре лекувани и в таргетните стойности. Това води до деменция и до бъбречна недостатъчност в дългосрочен план.

„В Клиниката по нефрология в Александровска болница, която ръководя, сме направили 2 независими проучвания за честотата на хроничната бъбречна болест (ХББ). Оказа се, че всеки 7-ми е с ХББ, а всеки трети от тези 7 е с хипертония. ХББ не е едно и също нещо с хроничната бъбречна недостатъчност. При ХББ има нарушение във функцията на бъбреците.

При децата е задължително, когато се открие хипертония, да бъде изключен ендокринен или бъбречен проблем“, обясни проф. Богов.

Утре за 13-ти пореден път в страната ще се проведе Национална здравна кампания по инициатива на Българската лига по хипертония, в партньорство с Българския червен кръст, Фондация „Национална мрежа Сърце за сърце“, Национална пациентска организация, Асоциацията на студентите медици в България, Асоциацията на студентите фармацевти в България, Център за Спешна медицинска помощ-София, „Лайънс клуб“ и др. Кампанията ще отбележи Световният ден на хипертонията и ще премине под надслов „Качеството на фокус при оптимален контрол на кръвното налягане“. Официналното й откриване ще се състои на 17 май на пл. „Света Неделя“ № 7 (до входа на МЕТРО станция „Сердика“) в София. Тя ще се проведе общо в 11 града: София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Стара Загора, Русе, Велико Търново, Хасково, Сливен и Пазарджик.

На 17 май, от 11.00 до 18.00 ч., в тези градове ще бъдат разположени следните пунктове:

София – пл. „Света Неделя“ №7 (до входа на МЕТРО станция „Сердика“)

София – до подлеза на хотел „Плиска“, бул. „Цариградско шосе“ 10В

Пловдив – ул. „Княз Александър I Батенберг“ (парк между 27 и 29 номер)

Пазарджик – площад „Съединение“ (до парк „Градска градина“)

Стара Загора – Централен парк „5-ти октомври” (до фонтаните)

Бургас - ул. „Александровска” (пред сградата на Общината)

Варна – площад „Независимост“ (пред Операта)

Русе - площад „Свобода”, срещу Съдебна палата

Плевен - площад „Възраждане”, срещу фонтаните

Хасково - пешеходна зона между Общински и Областен съвет (площад „Общински“ и площад „Свобода“)

Сливен – пред „Храм Св. Димитър“ („Попската градина“)

Велико Търново - парк „Марно поле“