Проф. Любима Деспотова: Най-голяма нужда от палиативни грижи имат хората със сърдечносъдови заболявания

Искаме да преодолеем стигмата и да преодолеем неразбирането какво означава палиативна грижа. За съжаление това, което се разбира в България под този термин, е, че това е терминална грижа, а тя е само част от всеобхватната палиативна грижа. Това каза председателят на Българско дружество по продължителни грижи и палиативна медицина (БДПГПМ) проф. Любима Деспотова-Толева по време на форум, посветен на палиативните грижи, организиран от Британско посолство в София и БДПГПМ.

Тя беше категорична, че съвременната палиативна грижа прилага холистичен подход, започва от момента на поставянето на диагнозата и се нуждае от обучени специалисти, мултидисциплинарни екипи, стандарт по палиативна медицина и политическа рамка, която да регламентира всички дейности в областта на палиативната медицина, започвайки от домашната грижа, първичната помощ, координацията на екипите, до най-високото болнично ниво, за да може да се премине от фрагментирана грижа към цялостна система.

Проф. Деспотова заяви, че статистиката е категорична и най-големият брой пациенти, нуждаещи се от палиативни грижи, са тези със сърдечносъдови заболявания. Едва след това идват онкологичните и хроничните пулмопатии и в частност ХОББ, неврологичните заболявания – Алцхаймер и деменции и мултиплената склероза. „При децата спектърът е напълно различен. Повече от 1/4 от пациентите – деца, нуждаещи се от палиативна грижа, са родени с аномалии. Една голяма част от тях са с перинатални събития – всичко, което се случва около раждането и повлиява здравето и бъдещия живот на детето. След това процентите варират според регионите по света, като за Европа проблем са менингитите, а онкологичните заболявания при децата са едва 5%“, каза тя.

По думите й обаче по съществуващата и единствена клинична пътека за палиативни грижи в България, която е запазена само и единствено за онкоболни, до този момент е лекувано само едно дете.

„В България все още няма оценка за броя пациенти, които биха имали необходимост от палиативна грижа. Това се прави със специални, международно признати инструменти. Т.е. преди да започнем да говорим какво и как да направим, трябва да изготвим национална оценка колко деца и колко възрастни потенциално биха имали необходимост от палиативна грижа“, каза проф. Деспотова.

Консултантът по палиативни грижи към университетските болници в Оксфорд, почетен старши клиничен лектор по палиативна медицина в Оксфордския университет и директор на Оксфордския център за образование и изследователство в областта на палиативните грижи д-р Мери Милър разказа, че във Великобритания броят на хората, които умират в болница, е 45%, в домовете си умират 20% и също толкова  – в старчески домове. Средният престой в старчески дом е около 2 години. По думите й човекът, където и да се намира, дори и да има финансови затруднения, трябва да получи здравна, комплексна грижа, която започва от превенцията, диагностиката, лечението и достига до палиативните грижи.

В приветствените си думи при началото на форума пък посланикът на Обединеното кралство Натаниел Копси отправи призив към министъра на здравеопазването за приемането на национални стандарти за палиативни грижи. „Това е ключовата стъпка, която ще гарантира последователност, качество и достъп до тази жизненоважна грижа за всеки пациент в България. Стандартите са основата, върху която можем да градим реална, устойчива и достъпна палиативна грижа в България“, каза Н. Пр. Копси.

В отговор служебният министър на здравеопазването доц. Михаил Околийски заяви, че палиативните грижи са показател за здравината на една система и че усъвършенстването на палиативните грижи и създаването на стандарти изисква общи усилия от страна на държавните институции, медицинската общност, неправителствения сектор и международните партньори.

„Към настоящия момент опитът на страната ни по отношение на продължителните грижи за тежкоболни пациенти е много ограничен и това е област, която предстои да развиваме. Необходими са последователни политики и подготовка на квалифицирани специалисти, изграждане на услуги, интегрирането им в цялостен комплекс от социални и здравни дейности“,  каза той.

Служебният министър на труда и социалната политика д-р Хасан Адемов пък заяви, че в Закона за здравето е разписана интегрираната медико-социална грижа, но тя е останала само в рамките на законодателното решение и не е приложена практически. Д-р Адемов предложи на доц. Околийски да започнат съвместни усилия в посока законодателна регламентация на хосписите.