Проф. Мавров: Единствено автоматизираният обмен на данни ще позволи пълен контрол върху системата

"И 100 милиарда да е бюджетът на НЗОК, в един момент пак няма да стига за всички. Най-важното е парите да достигат до там, където са потребни. Ключът е в правилното разпределение на средствата, в насочването им според приоритетите“. Това каза подуправителят на НЗОК проф. Момчил Мавров в подкаста на БНР „В центъра на системата“.

По думите му има толкова много потребности в здравната система, които все още не са обхванати от здравноосигурителната ни система, че колкото и да нарасне бюджетът за здраве, никога да достига. „Можем обаче да направим неговото разпределение оптимално и можем да въведем такъв контрол на база определени фактори, който да ни дава гаранции, че парите отиват там, където са необходими и никой не злоупотребява с тях“, допълни проф. Мавров и подчерта, че единствено пълната дигитализация на всички процеси и автоматизирания обмен на данни ще позволи пълен контрол върху системата.

„Няма какво да се заблуждаваме, че с физически, внезапен, последващ, кръстосан контрол ние можем да обхванем системата! Намесен ли е човешкият фактор, не можем да говорим за пълноценен контрол“, категоричен беше той.

Проф. Мавров заяви, че дигитализацията на НЗОК все още е на твърде ранен етап, от Касата са си поставили за цел да работят усилено за нейното завършване. „Имам предвид интеграция на всички електронни системи на НЗОК със НЗИС и със системите на всички институции, изпълняващи дейности по управление и контрол в здравеопазването - МЗ, ИАМН, ИАЛ, РЗИ -та, РЗОК по места. Когато имаме пълна интеграция на системите и имаме автоматизиран обмен на данни и когато работим в единна електронна среда, тогава можем да разчитаме, че във всеки един момент ние получаваме реалните данни за състоянието на всяко едно действие и всеки един процес в системата. Само тогава ние ще можем да осъществяваме ефективен контрол“, каза той.

„Докато не завършим процеса на дигитализация, можем само да влагаме повече усилия във физическия контрол и да търсим проблемите в нашите електронни системи, за да можем да ги премахване и усъвършенстваме. Не случайно в средата на година разпоредих одит на електронните системи, от който изскочиха доста проблеми, включително и с болничните легла, които фигурираха само като данни, включително за дейности, които при нас са били отхвърлени, но впоследствие са били валидирани от човешка ръка. Или пък несъответствия в приложенията на специалисти, които всъщност не са специалисти, но пък изпълняват дейност като специалисти. Има движение по тези проверки на НЗОК. Най-важното в началото беше да бъде запушена тази дупка с тези легла. Това беше първото мое разпореждане - да бъдат закрити тези легла. Оттук нататък вървим към привеждане в съответствие на всички договори, всички анекси, всички приложения на договорните ни партньори и РЗОК. Твърде рано да говорим за отговорност на определени лица, тъй като за мен на този етап е по важно да спрем течовете в системата. Надявам се и за г-н Михайлов да е така. Работим много добре в екип с него. Надявам се, че и той разчита на мен, както и аз на него и се надявам да дадем спокойствие на системата като цяло“, заяви проф. Мавров.

По отношение на необходимите реформи, които трябва да бъдат извършени в здравеопазването, подуправителят на НЗОК заяви, че най-големият проблем е липсата на кадри в системата - най-вече медицински сестри, специалисти по здравни грижи, общопрактикуващи лекари в определени райони. „Трябва да бъде направена оценка на здравния труд - много внимателно и справедливо да бъдат подбрани критериите и показателите, по които да бъде остойностяван медицинския труд и те да бъдат част от една оценка, на базата на която да могат да се дават определени стойности и да се търсят достойните възнаграждения за различните специалисти в зависимост от тяхната квалификация, сложност и трудност на работата", каза проф. Мавров.

Целия епизод на подкаста може да чуете тук.