Проф. Михайлов: Изкуственият интелект би помогнал за персонализиране на терапията на пациентите

Има теми, с които медицината трудно може да се справи – анализът на данните, фармаиндустрията, персонализираната медицина, оценката на здравното застраховане, създаване на интелигентни асистенти на хронично болни хора. Това каза онкологът проф. Георги Михайлов по време на четвъртото издание на „Здравен барометър“, цитиран от БТА. Инициатива за наблюдение, анализ и оценка на състоянието, ефективността, устойчивостта и развитието на системата на здравеопазване в България  се осъществява от Центъра за правни инициативи с ръководител проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет в СУ „Климент Охридски“. Дискусията днес беше посветена на здравеопазване, интелигентни системи и изкуствен интелект.

По думите на проф. Михайлов данните в областта на здравеопазването се увеличават тройно за много кратък период, а те трябва да бъдат анализирани и поднасяни под контрола на медицинската общност. Няма достатъчно обучени кадри в областта на изкуствения интелект и няма методи за оценка докъде може да достигне, която и да е технология, каза още той. В областта на фармацевтичната индустрия ще се предвидят много средства за изкуствен интелект, за да се редуцират огромните суми, които сега се предоставят.

„Нашият социум вече не може да отговори на изискванията на революцията в медицината. Изкуственият интелект би помогнал за персонализиране на терапевтичния подход в лечението на пациентите. В оценката на здравното застраховане изкуственият интелект също има място, тъй като това застраховане е важен, но изключително рисков бизнес“, допълни проф. Михайлов.

Акад. Григор Горчев, почетен ректор на Медицинския университет в Плевен, директорите на Военномедицинската академия и на болница „Пирогов“ ген. Венцислав Мутафчийски и д-р Валентин Димитров, деканът на Медицинския факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Любомир Спасов, д-р Георги Пранджев от Медицинския университет в Плевен споделиха професионалния си опит от роботизираната хирургия. Според тях бъдещите хирурзи трябва да имат необходимите умения за ориентиране във виртуална среда, да надграждат уменията си на симулатори, да имат добре развито пространствено мислене и компютърни познания, както и да има контрол върху работата с роботи.

Много се говори, но малко се знае за изкуствения интелект, както и какви биха могли да бъдат последиците, каза проф. Вълчев. По думите му В ЕС се правят опити да бъде положена регулация на проблемите, свързани с изкуствен интелект, като един от най-големите въпроси е какво следва да се разбира под изкуствен интелект. Изкуственият интелект е множител – може да се защитиш с него или можеш да извършиш престъпление, каза още проф. Вълчев. Според него е илюзия, че в рамките на ЕС може да се реши този въпрос и са необходими общи усилия на човечеството.

Според председателя на Българската асоциация на софтуерните компании в здравеопазването, в образованието и в програмирането има колосална добавена стойност заради изкуствения интелект.