Проф. Петров: Обществените дефибрилатори правят от свидетелите спасители

Законът, с който се разрешава поставянето на дефибрилатори на публични места, е изключително важен и прави от обичайните свидетели спасители. Това каза пред bTV кардиологът проф. Иво Петров. 

„Законът позволява хората, които са случайни свидетели, да имат право да използват автоматичен външен дефибрилатор без никой да има укор към тях, ако пациентът почине. Изключително важно е да се знае, че сърдечният арест е спасяемо състояние, тези хора не са обречени, но само и единствено, ако имаме навреме първа помощ и дефибрилация. Масажът в сърдечната област поддържа живота в сърдечната област, докато се направи втората стъпка – дефибрилацията. Ако пък дефибрилаторът е в непосредствена близост, тази стъпка трябва да е първа, затова е важно устройствата да са на обществени места и да са широкодостъпни“, каза проф. Петров.

Кардиологът уточни, че сърдечният арест прилича на електрическа буря в сърцето, при която то вместо да се съкращава регулярно, започва да трепка – камерно мъждене, което преустановява кръвоснабдяването до всички органи, включително и на мозъка.

„Много често няма предварителна индикация за това състояние. При около 20% от случаите това са белезите на тежките миокардни инфаркти, други 20% са хора, които генетично са предразположени да правят ритъмни нарушения. Сърдечният арест може да се случи навсякъде и при всякакви условия. Първият белег е безсъзнание, след това трябва да проверим белези на дишане и на сърдечна дейност. Ако ги няма тези дейности, той има прекратена циркулация, сърцето не работи. За да бъде рестартирано сърцето, трябва да се направи електрически разряд – дефибрилацията“, обясни проф. Петров.

Кардиологът обясни, че дефибрилаторите за обществено ползване се командват от изкуствен интелект и напътстват хората как са бъдат използвани.

Проф. Петров посочи, че все още не е поет ангажимент кога и къде ще бъдат поставени дефибрилатори. По думите му предстои да се изготви ръководство как да се използват устройствата.

Той даде пример с Милано, където дефибрилатори са инсталирани на 20 точки.  След анализ се оказва, че някои устройства се използват повече и в тези райони са удвоени – гари, летища, спортни и концертни зали, метростанции, молове.

„В процеса на изготвяне на закона установихме, че в огромна част на българските болници във фоайетата няма дефибрилатори, където чакат огромен брой пациенти. Призивът ми е към всички болници – да поставят дефибрилатори във фоайетата“, допълни проф. Петров.