Проф. Плочев: Лекарствата и интензивните грижи формират най-големия преразход за НЗОК

За поредна година преразходът в НЗОК е от лекарства. Такъв обаче започва рязко да се отчита и при интензивните грижи, стана ясно от интервю на управителя на НЗОК проф. Камен Плочев за БНР. Запитан къде тази година касата може да очаква най-голям преразход, той отговаря: „В две направления – лекарствата за поредна година. Второто обаче нещо, което аз се притеснявам, че създава проблеми, това е една група болни в болничната помощ, която гълтат много голям ресурс. Това са болните на интензивни грижи“.

Проф. Плочев посочва, че когато това лечение се е заплащало от Министерство на здравеопазването и когато е имало строги критерии, разходите за година са били 8 млн., докато сега, когато се заплаща от касата, сумата е 50 милиона лева. „Защото са скъпи пътеките. Правихме анализ, установява се, че не винаги се приемат за лечение в тези отделения хора, които са с животозастрашаващи състояния“, коментира още проф. Плочев и допълва, че проблемът е „поставен на масата“.

Управителят на НЗОК коментира подробно и вече отпадналата идея за налагане на мораториум над новите лекарства. Той отбелязва, че понякога с мораториума се спекулира. „Масово се говореше, че се лишава народът от животоспасяващи медикаменти. Животоспасяващи медикаменти в онкологията и хематологията няма. Там има животоподдържащи. И те наистина са много важни, защото поддържат качеството на живот“, заявява той. Проф. Плочев уточнява, че критериите, според които се определя ефективността на тези медикаменти са два  - колко е дълга ремисията от криза до криза, а вторият е преживяемост.  „Лекарствата имат изключително голямо значение във фактора от криза до криза, т.е. колко продължава този светъл период, когато хората могат да работят, да се чувстват пълноценни и т.н., докато влязат в следващата криза и пак трябва да се намеси медицината. Това са хронично болни хора“, заявява той.

Управителят на НЗОК обяснява и защо проследяването на ефекта от новите лекарства ще бъде провеждано в няколко университетски болници.  „Първо, защото там има възможности за ранен мониторинг, за да се проследи, и то с научен поглед, наистина ли са ефективни, наистина ли се индикира вирусът, например, за хепатит С или след 3 години се получава реинфекция, т.е. наново се появява вирусът. Той се е скрил някъде от лекарството и в даден момент отново експресира“, посочва той.

Проф. Плочев отговаря и на въпрос какво ще стане с данните, събирани от пръстовите отпечатъци на пациенти, като заявява, че те най-вероятно ще бъдат унищожени. „Най-вероятно ще се вземе решение на ниво службите, които контролират личната информация, ще бъдат унищожени. На сегашния етап обаче се въздържахме от унищожаване, защото може да има някои данни, които са пропуснати в системата, и да ги извадим, ако е необходимо от там за някой човек, и да допълним досието. Без моя заповед никой не може да отвори и едно досие“, казва той.