Tochno pak ,,Profesorite ,,sega trabva da sa pas.Stoto dalgo malchaha zatova sega Balgaria e na tova polojenie.Podlogi na vsiaka vlast.

До Баба Пенка: Не зная, защото аз когато отивам за помощ, се държа възпитано, уважително и любезно. Когато си нагъл, съдбата може да ти поднесе номер заради излишния адреналин.

А кога журналистите-хуманисти ще покажат и публично разпитат родителите-фотографи? Какви са тези хора, които разхождат болно дете и снимат!

Не си заслужаваме лекарите! Да вземат да напуснат всички от педиатрията и да видим тогава като почнат да мрат по улиците, ще сте доволни ли? В същия ден в друга болница пияна жена удряше охраната и твърдеше, че може да прави каквото си иска, защото е журналист!

Никой на този Свят не е , всезнаещ и всеможещ !

Като им гледам имената и физиономиите, и като им чета драсканиците- това не е педиатрия, а геронтология...Закривай!

Фактите говорят, че сте допуснали, едно българско дете да си отиде от този свят, поради бездушие, немарливост и корупция! Както да се опитвате едни други да се защитавате, да прехвърляте вината на журналисти, пациенти, дядо от село, НИКОЙ НЕ ВИ ВЯРВА, понеже Ви е ял попарата!

Според мен , трябва много щателно да бъде проверено поведението на родителите , въобще.Не случайно , според мен , един професор от Педиатрията каза , че й по-,голямото им дете е лекувано там с опасност за живота .Възможно е родителите да са виновни за липсата на имунитет на детето .Трябва да се проследи от какво и как е лекувано в миналото , то и неговото братче .Как е било гледано , как е било хранено , дали не са го лекували спрямо някакви техни си виждания за живота .Мисля си , че на родителите не им е чист косъма .Крият се от медиите , не дават да им снимат лицата .Защо??? Някой, може би ги ще ги види и разпознае .Да не би да са някакви сектанти ? Да изпонядват някакви по -особенни практики на живот ? Това трябва да се провери от прокуратурата .

Нещастното журналистче , Хикимян да бъде натирено веднага , по -нагло и тенденциозно уронване името на лекарското съсловие не е имало . Некомпетентни приказки и вменяване на недоказана вина , това не е журналист , а злонамерено кречетало.

Oткрийте разликата - Себастиян Курц лети в икономична класа, Борисов - с правителствен "Боинг"... https://www.segabg.com/hot/otkriyte-razlikata-kurc-leti-ikonomichna-klasa-borisov-pravitelstven-boing -----> За лакеите на СИКаджийската мутра (която иначе ръмжи срещу Лекарите "МАХАЙТЕ СЕ!", "ДА СЕ МАХАТ!"), да отправят въпросите си към "Ютарни лист", Хърватска!

Национална лекарска подписка с искане за уволнение на журналисти уронващи без всякакви доказателства доброто име на лекарите .Пръв да бъде уволнен Хикимян .

Какво стана с оня парспитек дядото от Кардам дето щеше да съди лекарите. Отровил си внучетата. Простака му спростск. Те пък ако не бяха отровени щяха да загинат от някоя гнусна инфекция в кочината в която ги отглеждат

р Бояна Петкова е лекар, завършва медицина в Берлин, специализира педиатрия в София и след това работи в педиатричната болница в столицата до 2016 г. Повече от 10 години е активист в областта на майчиното и детско здравеопазване и се фокусира върху подобряването на системата за педиатрична грижа. Тя е лекарят, който поведе дългогодишна битка с Министерството на здравеопазването и успя да пребори държавната машина в името на това нейните колеги да не третират мъртвородените бебета като биологичен отпадък. Така родителите получиха право да изпращат достойно неживелите си деца. След тежки лични събития основава фондация „Макове за Мери“, която оказва психологическа и емоционална, както и правна подкрепа на родители, преживяващи перинатална загуба, провежда обучения за медицински персонал и застъпнически кампании. След напускането на педиатрията д-р Петкова и нейни съмишленици основават фондация „Ида“. Тя е общност от хора, които искат децата с нелечими заболявания да изживеят отреденото им време с възможно най-малко страдания и с възможно най-много радост. Крайната цел е изграждането на работеща система и детски хоспис за палиативни грижи. Ето какво написа д-р Петкова в профила си във Фейсбук по казуса със смъртта на 3-годишния Алекс, който тресе цялата държава от дни: Първо: От хеморагична пневмония се умира. Навсякъде по света. Няма профилактика. Развива се фулминантно и внезапно. Никой не може да е виновен и никой не би могъл да направи нищо. Какво дължим на родителите – разбиране и съчувствие. Фактът, че системата ги е прекарала през центрофугата си, е утежняващ ситуацията, защото създава недоверие, несигурност и съмнения. Но за това не са виновни конкретните лекари, нито д-р Георгиева в частност. За това е виновна системата, а за системата, пичове – съжалявам to break it to you – СМЕ ВИНОВНИ ВСИЧКИ НИЕ. Хубаво си ги премислете това. Къде бяхте пролетта, когато педиатрите простестираха, за да имат възможност да лекуват вашите и моите деца? Много е лесно човек да е гръмогласен от комфорта на собствения си диван. И да смята, че щом си плаща данъците, „някой друг“ ще я свърши тая работа. Приятно ми е, Някой Друг. Обаче аз опитах, ние опитахме, педиатрите опитаха – без вас, драги, не става. А ако вие си седите по къщите, после нямате право на мнение. Първи демократичен принцип. Второ: Разбирам, че е страшно да приемем, че такива неща се случват. Случи се и на мен, помните ли? Случват се неща, които не можем да контролираме. Страшно е. Търсенето на вина и ловът на вещици са coping механизми на незрялата психика. Атавистичното вярване, че ако намерим виновен, и го накажем, няма да се случи на нас. Sorry to break it to you again, но животът е страшен и неуправляем. И всички ще умрем. Можем да се надяваме да не е утре, но всъщност нищо повече. Да съсипете нечий живот, за да усмирите страховете си, нито ще ви направи безсмъртни, нито ще защити децата ви, а само ще СЪСИПЕ НЕЧИЙ ЖИВОТ. И да, този аргумент Е валиден. От родителите не можем да очакваме разбиране, овладяност и присъствие на духа. Всяка ТЯХНА траурна реакция е разбираема, оправдана и приемлива. А вие къде се врете? Познавате ли човека, когото си позволявате да съдите? Вие знаете ли, че това е човек, който на 54 години даде 4 години от живота си, за да стане специализант и да вземе специалност детска пулмология? Знаете ли, че е човек на 60 години, който чете като змей. Който си носи служебните проблеми вкъщи и ги мисли, мисли, мисли. Знаете ли, че това, на което я подлагате, ще запечата смъртта на това дете като част от личната ѝ житейска история? Това ли искате? Ще ви накара ли да се чувствате по-добре? Наистина ли? Трето: Ние тука нали уж сме от едната страна на барикадата? Нали искаме да сме от правилната страна? Само че правилната страна не е страната на необуздания гняв. Правилната страна е страната на истината. Истината е, че в този конкретен случай лекарите нямат вина. Четвърто: Системата обаче има. Не за смъртта на детето, а за системните си грешки. Които няма да се решат с лов на вещици. Ще се решат с внимателен, КОМПЕТЕНТЕН и методичен анализ, политическа воля (и смелост) и последователност в поправянето им. Пето: Аз не съм човек, който смята, че медицината в България е на нивото, на което трябва да бъде. Това е другата половина от причината да напусна Педиатрията. Имам личен Черен Списък с деца, за чиято смърт имаме пряка вина или отговорност. Но и това е само част от истината. Много често (но не винаги) просто не сме успявали да преборим системните грешки, въпреки че сме инвестирали месеци от живота си и сме се докарали до пълен бърнаут. Аз мога да ви разкажа по дати историята на всяко дете от черния списък. Помня ги – някои от тях са на повече от 12 години. Нося си ги. (Искате ли да се разменим?) Искам НИКОГА да не се повтарят. Но те се повтарят. Защото условията, в които работим, не са се променили. Шесто: Не, не всички лекари са Бели и Добри. Проблемът е, че системата ги толерира и прикрива. Там, където системата е правилно конструирана, тя просто изхвърля тези хора. Прави невъзможно оцеляването им в нея. У нас е обратното – у нас е невъзможно да оцелее здравото. Та айде да излезем от личните си истории и да влезем в реалността. Другия път гледайте предизборните дебати по здравеопазване (поне) и си опичайте акъла.

Тая декларация трябва да включва искане за официално извинение от БТВ и в частност от Хикимян .

Тиквениците ори да чуят фактите нямат капацитета да ги възприемат. Това е над нивото им. Не е като да изкараш черен пояс по таекуондо.

Тиквата дежурен

Делото срещу лекарите (на руски: дело врачей, врачи-вредители или врачи-убийцы) е заведено в началото на 1953 г. по скалъпени обвинения в конспирация за елиминиране на съветското ръководство. Делото срещу лекарите се подготвя тайно още от лятото на 1951 г. То е замислено като обвинение срещу видни, приближени до Кремъл, лекари в престъпно лечение на съветските вождове. За съветските служби за държавна сигурност това не е първият случай: още през 1937 г., в процеса срещу Бухарин, подобни обвинения се отправят и към професор Д. Д. Плетньов, лекарите Л. Г. Левин, И. Н. Казаков (бесарабски българин). В този случай обаче, според текста на официалното съобщение за ареста се казва, че "мнозинството от участниците в терористичната група (Вовси М. С., Коган Б. Б., Фельдман А. И., Гринштейн А. М., Этингер Я. Г. и други) са свързани с международната еврейска буржоазно-националистическа организация „Джойнт“, създадена от американските разузнавателни служби уж за оказване на материална помощ на евреите в други страни". Делото на практика се подхранва от общата психоза на Сталин, от неговия страх от заговори, както и от подозрителността му към лекарите, особено при влошаването на здравето му през 1953 г. Вероятно тази подозрителност се е дължала на факта, че „вождът“ е вербувал лекари за наемни убийци, които са отстранявали жертвите му чрез отровни лекарства, както например случаят с Андрей Жданов. От друга страна обаче, повод за разследването е откритият от лекар Лидия Тимашук съмнителен метод при лечението на Андрей Александровеч Жданов, довел според нея до смъртта му. Арести, обвинения, обвиняеми Арестите на видни лекари започват още през септември 1952 г. Отначало биват арестувани 37 лекари, но броят им бързо нараства на стотици. Част от тях биват изпратени в ГУЛАГ или екзекутирани. Следствието се провежда с жестоки побои върху подследствените и повдигане на най-страшни обвинения: „шпионски терористичен заговор и връзка с чуждестранни разузнавания“, „американски наемници“, „диверсанти в бели халати“, „буржоазен национализъм“. Последното обвинение е насочено срещу лекарите-евреи. Макар че отначало делото срещу лекарите не представлява акт на антисемитизъм – обвиняеми по него са и видни руски лекари, впоследствие то се разраства в такъв. Сред главните обвиняеми по делото срещу лекарите са: театралният режисьор Соломон Михоелс (който умира при съмнителни обстоятелства още през 1948 г., наречен „известен еврейски буржоазен националист“), д-р Борис Шимельович (бивш главен хирург на Червената армия и директор на известната Боткинска болница), Мирон Вовси (личен лекар на Сталин, брат на С. Михоелс), Яков Етингер (световноизвестен кардиолог), Борис Коган (терапевт) и др. Лидия Тимашук е наградена от Президиума на Върховния Съвет на СССР с орден на Ленин „за помощта, оказана на правителството в делото за изобличаване на лекарите-убийци“ На 3 януари 1953 г. вестниците „Правда“ и „Известия“ публикуват съобщение на ТАСС за ареста на „групата на лекарите-вредители“. Последва инсценирана подписка под писмо, предназначено за в. „Правда“, в което остро се осъжда заговорът на „буржоазните националисти“ и се изразява одобрение към действията на съветското правителство. Писмото е подписано от няколко десетки видни съветски евреи, сред които: Давид Ойстрах, Самуил Маршак, Лев Ландау, Исак Дунаевски. Иля Еренбург отначало не подписва и събира смелост да изпрати писмо до Сталин, в което изтъква, че „няма еврейска нация“ и че еврейският национализъм „неизбежно води до измяна на Родината“, но че писмото в „Правда“ можело да бъде изтълкувано опасно от „враговете на Родината“, поради което той не можел сам да реши, дали да подпише, но ако ръководните другари решат, че подписът му е „желателен и полезен за защитата на Родината“, той веднага щял да подпише. Накрая писмото с подписката не е публикувано, поради взрива от възмущение на западната общественост от делото срещу лекарите. Това е първият признак на разколебаване на съветското ръководство във връзка с делото. Алберт Айнщайн, Уинстън Чърчил и други видни личности изпращат телеграми, в които отхвърлят обвиненията срещу лекарите и настояват за разследване. Вълна на антисемитизъм Публичното разгласяване на делото срещу лекарите предизвиква широка вълна на преследвания срещу лекари-евреи в целия Съветски съюз. Органите на държавна сигурност фабрикуват аналогични дела в различни градове. Лекарите-евреи започват да се боят да ходят на работа, а пациентите се страхуват да се лекуват при тях. Появява се и слух, че Сталин готви масово изселване на евреите в Сибир. Много от обикновените хора в Съветски съюз през 1953 г. вярват в истинността на обвиненията, като широко разпространено е мнението, че лекарите, макар и неволно, са станали съучастници в чужд заговор. На 9 февруари 1953 г. в съветското посолство в Тел Авив е взривена бомба. На 11 февруари СССР скъсва дипломатическите си отношения с Израел. Вследствие на това, международният конфликт около делото срещу лекарите се изостря още повече. Краят на делото - След съобщението на ТАСС за делото срещу лекарите Сталин живее още само 51 дни. На 3 април 1953 г. всички оцелели обвиняеми по делото срещу лекарите са освободени. На следващия ден това е обявено в пресата. Делото е закрито на 31 март 1953 г., а на 3 април 1953 г. Централният комитет на КПСС официално оправдава арестуваните. Главният следовател по делото, М. Рюмин, е обвинен за скалъпването на заговор, арестуван е и е екзекутиран.