Тази помакиня да си намери най-после име, че почна от Гьокчен, мина през Хасана, после Асана и сега Асена. И да каже защо го сменя.

И по един личен министър на здравеопазването ще може скоро, доста са

Проф. д-р Панайот Танчев: Евгений Дайнов се изплю в лицето на българския лекар През последните 2–3 месеца се обяви безпощадна и безогледна война срещу лекарското съсловие. Медиите направо се надпреварваха да обсипват хората с бели престилки с всякакъв вид помия. “Лекарска грешка” стана най-често използваната дума във вестниците, телевизията, радиото и къде ли не. Едва ли има медиен субект, който да не взе участие – чул-недочул, видял-недовидял, прочел някъде, оплакали се някъде и т.н. Доказано или недоказано – те направиха лекарите по-черни от дявола. И тук най-неочаквано се появи Евгений Дайнов, чиято сила, както знаем, не е в медицината. Но в България, изглежда, всеки разбира от всичко. Вестник “24 часа” публикува на 1 декември т.г. статията му “Край! Няма да им легна на лекарите“. В интерес на истината някои от нещата, написани от Дайнов, не са лишени от доза истина. Те обаче са известни на съответните институции отдавна. На българските граждани също, особено когато са се сблъсквали с порочната система на здравеопазването у нас и нейните безбройни недъзи. И тази система е основното зло, което все някак си не се променя, не се реформира, не намира правилния път за излизането от блатото на материалната и морална липса. От това страдат пациентите, лекарите, медицинските сестри и цялото общество. Системата на финансиране на медицинските дейности чрез действащите клинични пътеки е един изключително несполучлив модел. Тя е отхвърлена отдавна в много страни, защото дава възможност за извращения, за повърхностно отношение към болните, за разкарването им от болница в болница, за писане на неверни данни в епикризите и какво ли не още. Също и за лекарски грешки. Беше една истинска недомислица да се въвежда у нас, но още по-лошо е, че години наред не се променя. Не се намериха управници, които да я премахнат. Но да оставим това настрана. В коментара на Дайнов, наситен с тежки и силни думи и с фрапиращи примери за лекарска немарливост и некомпетентност, обаче липсва дори и една добра дума за лекарското съсловие. Или поне някакво обяснение защо се случва всичко това. Няма нищо градивно. Единствено обвинения и осъждане. От текста се разбира директно, че българският лекар е убиец, пияница, мърляч с каруцарски език и какъв ли още не. С една дума, сволоч в бели престилки. Честно казано, един демократ, какъвто той претендира да е, не може да си позволи такова безумие. Евгений Дайнов разочарова напълно много хора. Как можа да се присъедини към небивалата досега масирана атака на медиите срещу лекарите? Форумите в интернет са пълни с възмущение. Но обикновеният българин не чете онлайн изданията, а написаното във вестниците. Да, медиите са четвъртата власт. За това няма спор. Но когато една власт попадне в неподходящи ръце, тогава става страшно. Историята е пълна с такива ужасяващи примери. У нас в момента е създадена масова психоза в обществото след натрупалите се смъртни случаи в болниците, предизвикана от злоупотреба с медийната власт. Истина е, че лекарски грешки има навсякъде. И тези като мен, които са работили дълго в чужбина, знаят това най-добре. Процентът у нас в никакъв случай не надхвърля съществено този в западните страни. Същото се отнася и за усложненията, въпреки проведеното лечение. Смъртността на родилките е 12 на 100 000 у нас и по този показател е някъде в средата измежду европейските страни. За съжаление медицината все още остава безсилна при някои случаи. Смъртността от белодробна емболия е 26–30% в различните световни статистики, а от много рядката амниотична емболия при родилките е над 60%! 220 000 американци умират годишно от инфаркт на миокарда. За раковите заболявания при пациенти с развити множествени метастази все още няма спасително лечение. За смъртта и на тези ли пациенти са виновни лекарите? Освен това за предполагаеми лекарски грешки и престъпления има проверки, анкети, разследване, прокуратура, съд и присъда. Дайнов и другите пренебрегват безцеремонно класическото римско право, което е фиксирано и в Конституцията на Република България. Чл. 31 (3) гласи: “Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда”. Те произнасят тежки присъди, преди да е завършило разследването. И освен това изричат една неистина клише, че няма осъдени лекари. Аз ще ви кажа, че има осъдени лекари за допуснати лекарски грешки. Направете си справка, преди да дезинформирате обществото. Най-лошото е, че Евгений Дайнов поставя под общия знаменател на некомпетентност, етично падение, морално разложение, алчност и какви ли не грехове цялото лекарско съсловие. И всичко това, напоено с “кървава реколта”, “масово измиращи родилки”, “война”, “мъртви бебета”, “убито бебе”, “убиване на хора” и още, и още. Със същия разрушителен тон този човек не допуска никаква вероятност в България да има и добри лекари. Според него добрите лекари са в чужбина. ам му е голямата грешка. Не малко българи, лекували се в чужбина за различни заболявания, се завърнаха в затворен ковчег. Друга истина, която Дайнов не вижда, е, че преобладаващият процент от лекарите в България са съвестни и компетентни, независимо от всичко. Те дежурят и денем, и нощем. Независимо от лошите условия за работа, от остарялата техника, от недъзите на здравната система. Обикновено медиите съобщават, че “болният се бори за живота си”. Хората, които го лекуват, не са интересни. Това им е работата, казват всички. Спомняте ли си катастрофата с автобуса на магистрала “Тракия”. Какво толкова? 25 души ранени, потрошени бяха закарани спешно в болницата “Св. Георги” в Пловдив. Опитвам се да си представя Дайнов като дежурен хирург в една такава нощ. В неговия текст беше написал нещо за “пълнене на гащи”. Или кой за какво е учил, ще каже някой. А как се става хирург, никой не пита? Знаете ли нещо за тази 12-годишна месомелачка от студентската скамейка, през секционните зали, тежките изпити, операционните зали, още по-тежките изпити, първи операции и усложнения, смърт на операционната маса, безсънните нощи... И после годините на битка с болестите на хората, която понякога завършва с летален изход. Не може и да се очаква от Дайнов да каже нещо, например, за достойния хирург от Пирдоп д-р Николай Велчев, който през 2008 година сложи край на живота си ,след като едно дете почина на операционната маса. Този човек на честта беше безпардонно оплют от медиите и се самоуби. Всъщност медиите го убиха, защото се оказа, че не той е виновен за тази нелепа смърт. След 2 години се самоуби и анестезиологът. Такива примери има още. Пресата съобщи съвсем бегло и пестеливо тези “незначителни” новини. Остава логичното убеждение, че те са си убийци и съвсем “правилно и навременно” (по Й. В. Сталин) са си сложили край на живота... А някой знае ли, че средната продължителност на живота на хирурзите у нас е с 5 години по-малка от общата за българите? Дайнов прави опит и за анализ на това какво става с българските лекари от 50 години насам. Прави упражнение и по история. Затова ще си позволя една поучителна ретроспектива за отношението към лекарите в други страни и у нас в по-далечно и по-близко минало. Катерина Медичи и нейният царстващ син Шарл IX не погубиха великия хирург на ХVІ век, хугенота Амброаз Паре. Те го предупреждават да напусне Париж в навечерието на Вартоломеевата нощ, за да се спаси от масовото клане. След Втората световна война проф. Фердинанд Зауербрух, най-големият хирург на Германия през първата половина на ХХ век, е включен в общинската управа на разрушения Берлин. А той е един от малкото носители на най-голямата германска награда за наука и изкуство по време на нацисткия режим, връчена му лично от Хитлер. От другата страна са Сталин, който заповядваше да се разстрелват от време на време “лошите лекари”, Мао Дзедун, който изпрати лекарите на село да копаят, Пол Пот, който просто ги изби заедно с цялата интелигенция на Камбоджа, няколко африкански сатрапи людоеди, които наредиха на своите главорези просто да ги... изядат. За съжаление и България може би е една от малкото европейски страни, в която са убивали лекари и зъболекари. През размирните 1923–1925 година са убити лекарите комунисти д-р Александър Карастоянов, д-р Стамен Илиев, д-р Нено Цървуланов и други. Десетки и десетки са избитите лекари и фелдшери през есента на 1944 година. На 1 февруари 1945 година българи разстреляха проф. Александър Станишев – световноизвестен хирург и професор, подпредседател на Международния колеж на хирурзите в Женева, член на много чуждестранни хирургически дружества. Знае се, че са го карали да установи смъртта на разстреляните преди него регенти, министри и депутати. И той е изпълнил този лекарски дълг. След това и на него са му теглили куршума. Какво толкова, някакъв си доктор... На първото заседание на Колежа през 1946 година хирурзи от целия свят са били потресени от тази българска варварщина и са я осъдили единодушно... Жалкото е, че изглежда у нас нищо не се е променило в отношението към лекарското съсловие и до днес. Евгений Дайнов се нареди в тази фаланга на хулители. Той се изплю в лицето на българския лекар! С неговия пасквил той убива достойнството на българския лекар. Сам пише за този механизъм на човешко унищожение. Краят на този пасквил е направо нeсвързан и неразбираем. Говори, че “няма да легне на лекарите”, че “трябва първо да го хванат”. Какво означава това, не разбрах и не искам да коментирам. Знам само едно, че днес, във време на дълбока криза, има нужда не от гневни изблици, не от разярени кресльовци, не от самозабравили се всезнайковци, а от разумни предложения, обсъждания и решения за промени в системата на здравеопазването. Ще завърша с думи на Антон Павлович Чехов. Този фин човек с крехко здраве, с чувствителна душа и с безкрайна човечност, в типичния си стил беше написал в едно от писмата си: “Лекарите преживяват отвратителни дни и часове, никому да не дава Господ… само заради тези отвратителни дни и часове, казано честно, на тях трябва да им се прощават много неща…“. ___________________________________________________________ *Проф. д-р Панайот Танчев е доктор по медицина от Лайпцигския университет и ортопед-хирург с 40-годишен стаж в Университетска болница по ортопедия – Горна баня. ___________________________________________________________ Текстът е предоставен специално за ГЛАСОВЕ. http://www.glasove.com/evgeniy-daynov-se-izplyu-v-litseto-na-bulgarskiya-lekar-18056

….i PONE 4-ma sapruzi !Za da e Razporetina magna !

Какъв личен фармацевт. Хората обикалят като луди по аптеките да си намерят лекарствата....

Честит празник!

Лудата булка - личен фармацефт. Мерси, отказвам.