Проф. Сербезова: МЗ работи за регламентиране на по-широки правомощия за медицинските сестри

Недостатъчният брой медицински сестри е основен проблем за човешките ресурси в системата на здравеопазването, докато при всички останали медицински професии се наблюдават или положителни тенденции (включително при някои лекарски специалности), или тенденция за задържане на броя на специалистите на едно ниво.

Това каза министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова в отговор на въпрос на депутата от ДПС доц. Джевдет Чакъров относно политиката за преодоляване на недостига на лекари в определени специалности и на медицински сестри, както и за задържане на младите лекари и медицинските сестри в България.

Проф. Сербезова съобщи, че по данни на НСИ към 31 декември 2020 г. медицинските сестри у нас са 29 160. „На практика необходимият брой медицински сестри е двойно по-голям от наличния и би следвало и приемът на медицинските университети по специалности да отразява тази потребност“, каза тя.

Министърът допълни, че сред основните причини за недостига са не само ниското заплащане и свръхнатоварването, но и лошите условия на труд, недобрият работен микроклимат, недооценяването от останалите медицински специалисти, включително медиите и обществото, липса на реално кариерно развитие и разширяване на компетенциите.

„Проблемът се задълбочава и от трайната практика на утвърждаване на повече места в университетите за лекари, отколкото за медицински сестри, а реално практиката на пазара на труда изисква обратното съотношение“, допълни проф. Сербезова.

Министърът заяви още, че се търсят нормативни възможности за решаване на проблема със свръхнатоварването, като ще бъдат създадени критерии за лечебните заведения със задължително съотношение на показателите лекари – медицински сестри; медицински сестри – разкрити болнични легла и медицински сестри – пациенти. Предлага се общите грижи да се извършват от болногледачи и здравни асистенти, които на практика да станат помощници на медицинските сестри и това би подпомогнало тяхната работа, би намалило свърхнатоварването и би им дало възможност да се фокусират върху по-специфичните за тяхната квалификация дейности.

„Въпрос, по който работим, е и създаването на възможности за реално професионално развитие на медицинските сестри, за регламентиране на по-широки правомощия след придобиване на специалност, за създаване на по-голям набор възможности за обучение и след придобиване на професионалната квалификация“, каза проф. Сербезова.

По отношение на недостига на кадри в определени клинични специалности министърът заяви, че ежегодно се утвърждават места за специализанти в дефицитните специалности както спешна медицина, инфекциозни болести, вътрешни болести, трансфузионна хематология, съдебна медицина, обща и клинична патология, пневмология и фтизиатрия, клинична лаборатория, педиатрия и др. Оптимизиран е и процесът на местата, финансирани от държавата, като те се утвърждават два пъти в годината – до 15 януари и до 15 август и се определят на базата на потребностите от специалисти в страната и възможностите на лечебните заведения да обучават специализанти, както се отчита и заявения интерес от кандидати.

Тази година до 15 януари са утвърдени 346 места. От отчета ѝ обаче на практика стана ясно, че броят специализанти е далеч по-нисък от утвърдените места.

По специалност спешна медицина потребностите от специалисти са 250, а утвърденият брой специализанти - 50, при инфекциозните болести потребностите са за 65 специалисти, броят специализанти - 24, вътрешни болести – потребности за 123 специалисти, специализанти - 41, трансфузионна хематология – потребности за 32 специалисти, специализанти - 28, съдебна медицина - потребности за 25 специалисти,  специализанти - 12, обща и клинична патология - потребности за специалисти - 42,  специализанти – 40, пневмология и фтизиатрия - потребности за 100 специалисти,  специализанти - 72, клинична лаборатория - потребности за 78 специалисти,  специализанти - 74, педиатрия - потребности от 166 специалисти,  специализанти – 172.

„Нужен е стратегически генерален анализ на нуждите от специалисти в страната и на тази база да се направи дългосрочно планиране. Считаме, че посоченият брой специалисти не е достатъчен и трябва да се облекчи още редът за специализации. Има крачка, но тя не е достатъчна. Трябва да се подходи още по-мащабно и да се създадат необходимите условия студентите да останат в страната“, отговори доц. Чакъров.

„Интересът от дадена специалност зависи от фактори, които създава държавата, но ключов фактор за привличане и задържане на специалисти са и работодателите – да осигурят добри условия на труд и достойно и справедливо заплащане“, отбеляза проф. Сербезова.