Проф. Тодор Черкезов: Проблем над проблемите за всяка болница е недостигът на медицински персонал

Проф. Тодор Черкезов е изпълнителен директор на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” в Кърджали, специалист по дерматология и венерология и по здравен мениджмънт. Преподавател в Катедрата по здравна политика и мениджмънт на Факултета по обществено здраве „Проф.д-р Цекомир Воденичаров“ при МУ –София.

Автор е на повече от 90 научни труда, сред които пет монографии, учебници и учебни пособия и над 80 публикации в научни списания и сборници. Член на Съюза на учените в България, председател на Областния съвет и член на Националния съвет на БЧК.

Зам.-председател на Националното сдружение по здравна политика и мениджмънт, член на Борда на Югоизточноевропейския медицински форум.

Проф. д-р Тодор Черкезов е носител на редица отличия за неговата дългогодишна работа като лекар, здравен мениджър, учен и общественик.

Проф. Черкезов, в трудната епидемиологична обстановка днес област Кърджали поддържа едно относително ниско ниво на заболеваемост и смъртност от COVID. Кои са факторите, които имат значение за тази благоприятна картина?

Голямо значение има специфичната характеристика на региона  – здравно-демографската ситуация, социалната среда, битовите и културални особености и нагласи сред местното население.

Кърджалийска област не е гъсто населена, отделните населени места, села и махали са пръснати на големи разстояния едно от друго и няма условия за социални контакти и струпване на хора, с изключение в областния град.

Населението е предимно възрастно и е възпитано в по-консервативен дух – да се спазват указанията, разпорежданията и мерките в епидемиологичната обстановка. Често могат да се видят хора на следобедните седенки пред селските огради, отдалечени порядъчно един от друг, както и с маски, дори в собствените си автомобили.

От друга страна, още в началото на пандемията се изгради един продуктивен стил на сътрудничество и добра колаборация между всички институции в областта и консенсус при прилагане на необходимите локални противоепидемични мерки и осъществяване на контрола по спазването им.

Но безспорно най-важно значение за по-благоприятната обстановка при нас имат сравнително добрите резултати от ваксинационния процес.

До момента в областта са направени повече от 65 000 ваксини, което означава, че около 50% от реалното население е ваксинирано.

Направени са в последните дни 146 бустерни дози, което се равнява на повече от половината такива дози, направени за същия период в най-големите български градове. Тенденцията към ваксиниране нараства след последната заповед на Министерството на здравеопазването.

Как се справя областната МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” в усложнената епидемична обстановка?

От самото начало областната болница трябваше да приеме това предизвикателство и пред нея нямаше друг избор. Това е единствената болница в Източните Родопи, която разполага с отделение за реанимация, с инфекциозно отделение, с пневмофтизиатрично и кардиологично отделение, с микробиологична лаборатория, комплексна образна диагностика. Това е и единствената болница, която има спешно приемно отделение и може да окаже помощ в спешен и планов порядък. В нея работят над 120 лекари, което представлява една трета от цялата лекарска колегия на областта.

Естествено, натоварването върху болницата започна още от първата вълна и продължава до днес с неотслабващо темпо. От началото на пандемията през болницата са преминали 2183 пациенти, от които 1785 са изписани възстановени или с подобрение, 346 са починали. Профилът на постъпилите пациенти е следният: преобладават мъжете (мъже – 1130, жени – 1055), най-засегната е възрастовата група 60-69 години, следвана от възрастовата група от 70-79 години.

Голяма част от пациентите са с придружаващи заболявания - 64%.

През последната вълна се забелязват някои особености – боледуват повече млади хора, често без придружаващи заболявания, най-вече неваксинирани и непреболедували до момента.

Високият ръст на починалите е обща тенденция при по-агресивно протичащата в момента вълна – лесно разпространение, бързо заразяване, бързо влошаване. Такъв е наблюдаваният ход на инфекцията и естеството на заболяването и този ход за съжаление е често необратим. Към това трябва да прибавим късно потърсената медицинска помощ, недооценката на състоянието от самия пациент, страховете от хоспитализация и предоверяването на собствените сили и възможности.

При нас реакцията на ЦСМП е бърза. Нямаме случаи на фатално забавяне по вина на медицинската служба, както и да е отказан преглед, изследване или хоспитализация на нуждаещ се. Друг е въпросът, че по социални причини някои хора от селския район трудно могат да се придвижат до общопрактикуващия лекар или до съответния специалист, които са локализирани най-вече в областния град и в някои общински центрове. Това забавя адекватната реакция.

Ние поддържаме добри контакти с общинските болници на територията на областта и гледаме да ги подпомогнем с каквото можем, предвид тяхната значителна ресурсна ограниченост. В тези трудни месеци не можем да не споменем Университетската болница „Св. Георги” в гр. Пловдив с нейната методична подкрепа и подадена ръка към нас в неотложни моменти. Приели сме, че в сегашната епидемична обстановка трябва да разчитаме основно на собствени сили, освен в някои комплицирани случаи, когато се налагат високотехнологични диагностични и терапевтични процедури.

Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате в работата си?

Трудно се ръководят непредвидими и тежко разрешими проблеми. За да посрещнем предизвикателствата на актуалната ситуация, ние сме съставили подробен план за действие, който предвижда мерки в три етапа в зависимост от натиска върху болницата в резултат на разпространението на болестта и регионалните измерения на процеса. Направено е вътрешно преструктуриране на легловия фонд и са ангажирани на този етап стационарните бази на инфекциозно, пневмофтизиатрично и вътрешно отделение. Осигурени са 80 легла за пациенти с COVID. Заети засега са около 70-75%. Независимо че приемът на пациенти с друга патология не е преустановен, трябва да кажем, че тези преструктурирания и дислокации затрудняват и персонала, и пациентите, тъй като се налага нов тип организация, която трябва да отговаря на високите противоепидемични изисквания. Ограниченията в хирургичната дейност при спиране на плановите операции се отразяват неблагоприятно, защото определени пациенти, отлагайки операция, понякога с месеци, рискуват здравето си и често идват в запуснато състояние, когато има усложнения и трябва да се оперират по спешност.

Освен организационните трудности съществуват редица други, свързани с осигуряването на необходимите ресурси – персонал, който да притежава необходимата подготовка и да бъде мотивиран да оказва медицинска помощ, осигуряване на лекарства, консумативи, дезинфектанти, лични предпазни средства и най-вече финансов ресурс за гарантиране на цялостното болнично обслужване. Притеснително е, че разходите растат, въпреки че не е изненадващо. Разплащането става все по-трудно, но фирмите доставчици невинаги са склонни да проявяват разбиране и толерантност към нарастващите задължения. Към притесненията относно финансовата стабилност се прибавят и новите цени на тока и горивата, които влекат след себе си цените и на други стоки, изделия и услуги.

Болниците не биха могли да се справят сами с ценовия шок, в това сме убедени. Очевидна е необходимостта от бързи решения на централно ниво и обединяване усилията на всички институционални равнища и заинтересовани фактори.

Разкажете с няколко думи за работата на медиците, считате ли, че техният труд заслужава по-високо обществено признание?

Проблем над проблемите за всяка болница, включително и за нашата, е недостигът на медици и обезпечаването на COVID структурите с необходимия медицински персонал. Независимо че се прилагат гъвкави графици, медицински специалисти не достигат, работи се на ръба на възможностите, хората са изморени физически, психически и емоционално потиснати от неизвестността и негативните перспективи.

В началото имаше голям страх и в обслужването на COVID болните се включваха само отделни специалисти, но впоследствие се разбра, че „всякоя възраст, класа, пол, занятие, взема участие в това предприятие”.

Да, в този процес и до днес участват от началниците на отделения до специализантите, които получават първата си професионална закалка в практиката – тя ще им остави спомен за цял живот. Включването им е ограничено според възможностите, без да се отклоняват от своята програма на специализация. Медицинските сестри, акушерки, лаборанти са на своя пост денонощно, неоценими са техните грижи и отношение към човешката болка и страдание.

Възхитен съм от всеотдайността и отговорността на своите колеги и служители. Всички заслужават адмирации и по-адекватна оценка на своя труд. Добре е, че здравните институции – МЗ и НЗОК, и съсловните организации направиха необходимите първи стъпки за по-достойни възнаграждения на хората в риск.

Смятам, че в днешните условия обществото разбра мястото и значението на медицината като наука, на лекарската професия като еманация на хуманността и отдадеността.

Но има и някои смущаващи тенденции. Редица неочаквано остри реакции и недоволства срещу медици, които невинаги са реално обосновани, будят смут в медицинските съсловия и намаляват тонуса на работа. За съжаление, отмина времето на първите емоционални реакции, когато ръкопляскания за медиците огласяха балконите и светлините на фенерчетата стопляха сърцата им през тежките нощни дежурства. Страхът, разделението и егоцентризмът някак си избуяха на повърхността и притъпиха усещането за солидарното общество, което според мен е верният път към спасението. Водим закъсняла агитация хората да се ваксинират и не изтъкваме простичкия факт, че човечеството е оцеляло до днес в този си вид благодарение на ваксините. Създадохме ваксинационен център в болницата, както за персонала, така и за желаещи да се ваксинират. До момента сме поставили 3465 ваксини. На хората, които идват при нас, казваме: „ Ако уважавате себе си и медиците, нека всеки положи минимално усилие –да се ваксинира и така да предпази себе си и околните, и да допринесе колкото просено зърно за съвместното ни оцеляване. Не е толкова трудно, нито невъзможно.” Мисля, че въпреки всичко обществото вярва на лекарите повече, отколкото на думите, изречени от приятел или съсед, и това изпълва със смисъл и надежда нашите усилия.