Проф. д-р Асен Балтов: Телемедицината има огромен потенциал

„Повече от 7-8 години у нас се правят конферентни връзки и обучения, предаване на данни онлайн. Новото за България е това, което направихме с болницата в Кърждали по отношение на прилагането на телемедицина при спешни състояния. Телемедицината има огромен потенциал“, каза проф. д-р Асен Балтов, изпълнителен директор на болница „Пирогов“ в Сутрешния блок на БНТ.

Той допълни, че телемедицината наистина звучи като научна фантастика, но България е на едно от първите места по скорост на интернет. Преносът на данни и изследвания е в реално време, да речем на някого правят ЕКГ в болница в страната и в рамките на 2-3 минути се получава резултатът в „Пирогов“.

„Много бърз, експедитивен начин. Ние имаме готовност, направили сме две триажни зали за деца и за възрастни. В тях ще бъдат поставени тези устройства за телемедицина, чрез които дежурен по 24 ч., 7 дни в седмицата, ще бъде готов за връзка с колегите. При необходимост, този дежурен човек ще извика тесен специалист за съответната консултация. Буквално в рамките на 10 минути ние можем да дадем нашето предложение и решение на съответния казус.

Ние сме отворени – всички болници в страната, които искат да бъдат включени в такава мрежа в следващите 4-5 месеца, ще бъдат присъединени. Нашите специалисти ще консултират безплатно, ние не искаме да вземем пациентите на други лечебни заведения. Правим опит да има по-лесен достъп на хората до качествено здравеопазване“, уточни проф. Балтов.

Около 30-40 хил. лв. ще струва на всяка болница, която реши да се включи в мрежата, защото се изграждат връзки, поставят се камери, купува се самото устройство.

„Телемедицината би могла да навлезе след това в линейките, в спешните отделения в малките населени места. Това не изключва електронното здравеопазване, телемедицината го допълва.

365 болници на 7 млн. население са много. За мен това не е реалната нужда от болници. Наистина, трябва да има много добри лечебни заведения със сериозни специалисти, но в никакъв случай това разцепване на по-малки болнички, повечето от които даже не са и печеливши. Аз го виждам процесът като вливане в по-големи структури, които да бъдат конкурентноспособни и да запълват нуждите на по-малките. Ето например, „Пирогов“ няма болница за долекуване, това е огромен проблем за всички, които са изписани от нашите клиники. Реално на седмица изписваме около 800 такива пациенти, които могат да бъдат приети в три болници за долекуване, но ние не разполагаме с такива“, каза директорът на спешната болница.

Той обясни, че в момента неразсрочените дългове на „Пирогов“ са около 14 млн. лв., но се работи непрекъснато и се надяват, че следващата година ще имат още по-добри резултати, тъй като болницата „няма как да бъде на печалба“.

Д-р Асен Меджидиев, началник на Отделението „Уши, нос, гърло“ в „Пирогов“ обясни още за новата система за телемедицина, която въвежда спешната болница, следното:

„Системата цели да улесни както пациентите, така и лекарите по райони. Удобното на системата е, че осъществява пренос на образна диагностика – скенер, компютърно томографски изследвания, ядрено-магнитен резонанс, което може да се осъществи при директния контакт между специалист от друга болница и специалист от „Пирогов“. Ценното на системата е, че в областните градове и малките населени места не е нужно да се поддържа ниво с тесни специалисти, тъй като ние стартираме основно в детско здравеопазване. В цяла Европа и по света има недостиг на тесни специалисти. Ние не можем да поддържаме в малките градове специалисти, като детски уролог, детски оториноларинголог и т.н. По този начин се използва възможността на дежурните специалисти в „Пирогов“ да помогнат на колегите по райони. Хубавото на тази система е, че тя има и мобилно приложение, така по-бързо се преценява логистиката около лечението на всеки пациент“.