Проф. д-р Иво Петров, д.м.н.: Възпалението е от основните стимулатори на атеросклерозата

И пушещите „недимни цигари“ не са предпазени от сърдечносъдови заболявания

Проф. д-р Иво Петров, д.м.н. е медицински директор на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Витоша и началник Клиниката по кардиология и ангиология на същата болница. От 2024 г. е член-кореспондент на БАН. Има три специалности – вътрешни болести, интервенционална кардиология и ангиология. Той е преподавател, иноватор и пионер в областта на ендоваскуларната терапия в България. 

Разговаряме с проф. Петров по повод неговото участие като лектор на предстоящата международна конференция по проблемите на дълголетието Sofia Life Summit от 6 до 8 ноември в София.

Проф. Петров, възможна ли е мисията „Дълголетие в добро здраве“ и каква е ролята на сърцето в нея?

Възможно е да постигнем дълголетие, и то в добро здраве, макар че в днешно време не сме от страните с много дълголетници. Но дори и в България продължителността на живота се увеличава. Ангажимент на здравеопазната система е не само да добави години към живота, но и да добави здраве и активен живот към годините на 90- и 100-годишните.

Сърдечно-съдовата система е един от основните детерминанти на дълголетие в здраве. Същевременно сърдечно-съдовите заболявания са най-големият „убиец“ на нашето съвремие и най-големият инвалидизатор на хората. Колкото повече хора със сърдечни и мозъчно-съдови инциденти оцеляват, толкова повече инвалиди ще има, ако те не са лекувани правилно. Така че отговорността на специалистите по сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания е много голяма.

Защо голяма част от българите са с лошо сърдечно-съдово здраве?

Няколко основни рискови фактора продължават да не се контролират от хората у нас. Без съмнение най-важният от тях е тютюнопушенето. Над 35% от хората в България продължават да са пушачи. Важно е да се подчертае, че „недимните цигари“ са поне толкова вредни, колкото стандартните, за сърдечно-съдовото здраве поради това, че предизвикват същите нива на възпаление. Един от основните стимулатори на атеросклерозата, съответно на стесняването на съдовете, е възпалението, а цигарите са най-сигурният фактор за стимулиране на възпалението в човешката съдова система.

Другите рискови фактори също не са маловажни. Това са обездвижването и затлъстяването, относително късно диагностицираните артериална хипертония и захарен диабет. Проблем е също, че големи региони от България се обезлюдяват, а останалите да живеят там хора нямат достъп до адекватна медицинска помощ. Преди часове приехме в болницата жена от родопско село, която няколко месеца е изпитвала болка в десния долен крайник, без да получи навременна диагноза и медицинска помощ, и тя дойде с вече настъпила некроза на тъкани. Ние успяхме да възстановим проходимостта на запушената артерия, виновна за проблема. Но вече загиналите тъкани трябва да бъдат отстранени, т.е. налага се малка ампутация.

Виждате, че въпреки многото болници в България, много хора не получават навременна и адекватна медицинска помощ.

Има ли нещо в народопсихологията на българина, което го спира да прави редовни профилактични прегледи, а и да живее здравословно?

Повечето хора със сърдечни и съдови проблеми мислят, че на тях няма да им се случи сериозно заболяване. Те се успокояват с мисълта, че ако ги прибожда в сърдечната област, то това е нещо безобидно и ще мине самó.

Със сигурност обаче хората над 50-годишна възраст трябва поне веднъж годишно да минават на скрининг, като си изследват рисковите за сърдечно-съдовта система лабораторни показатели и си направят базови инструментални изследвания като ЕКГ, ехокардиография и доплер на съдовете.

Аз съветвам моите пациенти да се явяват веднъж годишно на такъв профилактичен преглед.

Термографията е темата на Вашата лекция на предстоящата конференция по дълголетие в София. Какво представлява термографията и какви диагностични възможности предоставя?

Оптимизираната чрез изкуствен интелект инфрачервена термография бе посочена като пример за добре похарчени европейски пари за иновации в областта на биотехнологиите и медицината в годишния доклад на Съвета на Европа, изнесен от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Натрупахме голям опит през последните 6 – 7 години, откакто разработваме тази методика заедно с колеги от други страни, включени в проекта. Изследвали сме вече над 3000 пациента с периферносъдови заболявания (с намалено кръвоснабдяване на крайниците) и мозъчно-съдови заболявания, като чрез техните резултати от диагностиката ние обучаваме изкуствения интелект, вграден в софтуера на апаратурата, да анализира термографските данни и да ги корелира с подлежащите патологични състояния. Независимо в коя точка на земята се генерират тези данни, те отиват в общо облачно пространство, където обученият от нас изкуствен интелект ги анализира и предоставя потенциални заключения.

Последните данни от проучването, финансирано по европейски проект, показа 93% сензитивност и 92% специфичност на диагностиката с термография, което е изключително висок резултат за точност.

Как се прави термографското изследване от гледна точка на пациента?

Това изследване може да се провежда от всеки, не е нужно да е медик, нито да има сърдечно-съдова специалност. Възможно е да се прави от медицинската сестра в здравния пункт или дори от роднина на пациента. Затова е много подходящо да се използва за диагностика в отдалечени региони, където няма специализирана медицинска помощ. Условието е генерирането на образите да се прави в температурна среда около 22℃ стайна температура, с отстранени дрехи и чорапи. Правят се няколко проекции – във фас, профил и задните сегменти на крайниците, тоест във всички възможни проекции, които дават данни за кръвоснабдяването в съответната зона. Що се отнася до мозъчните съдове, трябва да се направят проекции във фас и в профил.

Има ли облъчване на пациента при термография?

Голямото предимство на термографското изследване е, че няма облъчване, нито приемане на контрастно вещество, каквито има при другите добри методи за диагностика на периферносъдови заболявания. Термографията на практика регистрира излъчваните от тялото инфрачервени лъчи, които говорят до голяма степен за състоянието на вътрешните органи. Още Хипократ е казал, че ако една част от човешкото тяло е по-топла или по-студена от околните, в нея има някаква патология, която трябва да се изясни. Така че отдавна е известна концепцията да се диагностицира подлежащ проблем от повърхността на тялото.

Достъпно ли е това изследване? Може ли човек да дойде във вашата болница и да му направите термография?

Няма проблем да се направи термографско изследване на всеки, който желае. Нашето общо изследване на сърдечно-съдовата система включва и термография. Буквално преди няколко часа имахме пациент, който показа чрез термография категорични данни за значително намалено кръвоснабдяване на едната половина на мозъка поради критично стеснение на сънната артерия. Кръвоснабдяването рязко се подобри, след като възстановихме проходимостта на съответната артерия чрез имплантиране на стент.