Проф. д-р Радка Аргирова, дмн: Можем да разчитаме на 55-60% от населението за ваксините

Проф. Аргирова е председател на Националния експертен борд по вирусология към Българския лекарски съюз и председател на Българското дружество по медицинска вирусология. Изтъкнатият вирусолог е също научен секретар на учредената през 2023 г. експертна неправителствена Коалиция HPVза изкореняване на заболяванията, причинявани от Човешкия папилома вирус (HPV).

Разговаряме с проф. Аргирова по повод нейната презентация в съпътстващия семинар на 16-та Международна конференция на ENMESH „Отвъд оцеляването: психично здраве, стигма и иновации в съвременната онкологична грижа“ (18 – 20 юни) в София.

- Проф. Аргирова, какви изследвания ще представите на Международната конференция на ENMESH?

- Ще представя доклад, освен от мое име, но и от името на доц. Михаил Околийски и доц. Ангел Кунчев. Става дума за изследване на общественото мнение, което проведохме, когато се появи ваксината срещу COVID-19. Това изследване обаче има предистория – още през 2018 г. Европейската комисия реши да направи анкета сред населението на всяка от страните членки на Европейския съюз за отношението към ваксините. От крайните заключения на тази голяма европейска анкета стана ясно, че за хората в България ваксините не са особено желани и че откровено има колебания относно техните ползи.

Когато дойде пандемията от COVID-19, цял свят чакаше с надежда ваксината срещу вируса SARS-CoV-2 и тя се появи. Но в България по отношението си спрямо тази ваксина се обособиха пет групи хора.

- Какви са различията на тези пет групи хора по отношение на ваксините?

- Първата група са хардлайнерите антиваксъри. За съжаление, тези хора съставляват 12 до 16% от населението на страната. Те са не само против използването на ваксините, но дори не желаят да участват в дебат на тази тема и отказват да им се привеждат каквито и да било научни данни. Тези хора декларират, че не е възможно да променят отрицателното си отношение към ваксините.

На такива хора ние не можем да повлияем. Просто ще бъде губене на време. Всякакви усилия от наша страна ще са обречени на провал. Проблем е високият процент на антиваксърите, както и това колко още хора стоят зад тях.

Втората група е на хората, които активно подкрепят ваксините. Те са 20% от населението и са напълно наясно, че ваксините са полезни, че всяка ваксина има специфично предназначение срещу даден инфекциозен агент и е ефективна срещу него.

Третата група са скептиците, които съставляват 20% от населението. Те обаче са много важни, защото могат да се повлияят от научни резултати и от обяснения за целта и ползите от ваксинирането. Тези хора се колебаят, но с тях може да се разговаря и дори да се преобърне мнението им така, че да кажат „сега разбрах, ще се ваксинирам“. Аз съм била свидетел на такова преобръщане. Но за да приемат ваксинирането, трябва – от една страна – да им се представят по най-добрия начин възможностите на дадена ваксина, и – от друга страна – да се разговаря с тях и да се разбере точно от какво се притесняват, за да се разсеят с доводи техните страхове.

Ако съберем тези 20% на колебаещите се с онези 20%, активно подкрепящи ваксинирането, стават 40%, което никак не е малко.

Хората от четвъртата група са много интересни – те се наричат пасивни наблюдатели и съставляват 15-20% от населението. Това са хора, които отиват да се ваксинират, когато има призив на Министерството на здравеопазването „Ваксинирай се“ или личният лекар им е казал. Те не обсъждат, не отказват, нито твърдят, че са „За“. Щом се каже да се ваксинират, изпълняват. Но тези хора са пасивни. Те ще се присъединят към ваксинационното дело, но няма никого да убедят, няма никого да накарат да си смени мнението.

Петата група хора са неинформирани и напълно апатични. Тях може да хванете на улицата, да ги заведете до пункта, да ги имунизирате. Но може и да откажат, или да обещаят, че ще дойдат утре, и никога повече да не ги видите. Тези хора не се грижат за себе си, дори не знаят в какво състояние е здравето им; често са с немарлив, лош вид, недостатъчно поддържани. За щастие, те са не повече от 5% от населението, но ги има.

- За какво може да се използва тази статистика?

- Тя ни служи да разберем на каква част от населението можем да разчитаме да се ваксинира. В крайна сметка проучванията на общественото мнение са необходими, за да решим каква да бъде политиката ни в бъдеще по отношение на ваксините.

Установихме, че можем да разчитаме на 55 – 60% от населението за ваксините. Ако започне активна работа на общопрактикуващите лекари и на всички медицински специалисти, въвлечени в процеса на ваксиниране; ако направим обществено достояние препоръките на различните международни организации, като СЗО, Европейската комисия, Европейския съюз, към тези 55 – 60% може да добавим още хора, които да приемат имунизациите.

За съжаление, въпреки активната ни работа по време на пандемията от COVID-19, у нас имаше прекалено много смъртни случаи. Заехме незавидното първо място в света по смъртност, причинена от COVID-19.

А междувременно светът напредва по отношение на ваксините. Вече се мисли за предпазване на новороденото чрез имунизация на майката срещу грип, респираторно синцитиалния вирус и др. Как обаче ние да предприемем такива мерки, при положение че върлува смъртоносна болест и пак има колебания. Знаем, че всяка майка иска да предпази новороденото си. Но дали ще се реши на ваксинация? Трябва да сме много силни в работата си с бъдещите майки.

За съжаление, отрицателното отношение у нас към ваксините срещу COVID-19 се пренесе директно и върху останалите ваксини, дори към задължителния национален имунизационен календар. Надяваме се това отношение да се промени и постепенно да се завърне доверието към задължителните ваксини. Но все още сме под необходимия идеален процент на ваксинираните, за да гарантираме протективната роля на ваксините. Например, за да има обществен имунитет срещу морбили, трябва да са имунизирани поне 95% от населението. А ние вървим между 89% и 90% и затова наблюдаваме епидемични взривове в момента.

- Какво трябва да се направи, за да се увеличи ваксиналното покритие на HPV-ваксината в България?

- Добре е, че за тази ваксина се говори непрекъснато. Много хора разбраха, че HPV-ваксината може да предпази децата им от раково заболяване в бъдеще. Проблемът е, че някои родители трудно си представят защо трябва да предпазват децата си от заболяване, което може да се случи чак след 30 години! Човешката психика не желае да допусне такива далечни проекции, та камо ли да вземе конкретно решение за ваксиниране сега.

Да се говори за каквато и да било вреда от тази ваксина е безпочвено, защото HPV-ваксината не съдържа никакъв вирус. Ефектът й идва от специални антигени, които произхождат от бактерии, отгледали само повърхностните гликопротеини на вируса, и то само два от тях. На практика това изобщо не е вирус.

Трябва да се подчертае, че ракът на шийката на матката взима изключително много жертви у нас – всеки ден умират две жени от този причинен от HPV рак. Това е ужасно! При това става дума за заболяване, което може да се избегне напълно чрез HPV-ваксина. Абсурдно е, че допускаме изобщо да има такава смърт.

Друг проблем е, че майките и особено бабите, са против ваксинирането срещу HPV. А като че ли на младите им се иска да бъдат ваксинирани. Но има и обратни случаи – младите не искат, а възрастните настояват. Факт е, че вече три милиарда души по света са имунизирани срещу HPV. Какво още трябва да се случи, за да се докаже колко ефикасна и безопасна е HPV-ваксината!?

снимка: Коалиция HPV