Психолози: Психотерапевтичните услуги трябва да бъдат включени в пакета на НЗОК

В Националната стратегия за психично здраве не е отделено място на превенцията, което е съществено пропуск, категорични са те

Все повече хора у нас имат необходимост от консултации с психолог и психотерапевтични услуги, но тази дейност не е регулирана, което поставя страната ни сред най-изостаналите по отношение на превантивната грижа за психичното здраве и благополучие. За това алармира на пресконференция днес проф. Соня Карабельова, декан на Философския факултет при  СУ „Св. Климент Охридски“ и ръководител на секция „Здравна и консултативна психология” към Дружеството на психолозите в Република България (ДПРБ). Срещата с медиите бе организирана по повод 10 октомври, който се отбелязва като Световен ден на психичното здраве. 

Проф. Карабельова поясни, че в качеството си на експерт тя участва в Националния съвет по психично здраве към Министерството на здравеопазването, конституиран преди 3 години, и споделя очакването, че учредената към него работна група ще изработи стандарти за психологическо консултиране и психотерапия, които ще станат част от здравното законодателство и ще направят възможно финансирането на тези услуги от НЗОК.

Според доц. Камелия Ханчева – ръководител на Секция „Психология на развитието и образованието” към ДПРБ и ръководител на Център за психично консултиране и изследване към СУ „Климент Охридски“, не може с точност да се каже колко са нуждаещите се у нас от тези услуги, защото те не включени в пакета, покриван от Здравната каса.

Председателят на ДПРБ Стою Недин посочи, че психичните заболявания представляват 20% от глобалното бреме на болестите, а проблемът с психичното здраве и особено с превенцията, е подценен не само в България, а и в други страни.

„По-малко от 3% от глобалния бюджет за здравеопазване се отделя за справяне с нуждите на психичното здраве, очевидно е колко голяма е диспропорцията“, коментира той.

По думите му, общо 15% от хората в трудоспособна възраст имат психично разстройство по данни от 2019 г. Същото се отнася и за приблизително 14% от възрастните на 60 и повече години. Повече от 720 000 души умират в света заради самоубийство, най-често това се случва при млади хора – между 15 и 20 години и винаги е предшествано от леки, в повечето случаи неразпознати психични разстройства, отбеляза психологът.

„Депресията и тревожността са по-чести сред жените. Разстройствата с дефицит на вниманието и хиперактивност и поведенческото разстройство са по-чести сред мъжете. Разстройствата, свързани с употреба на вещества при мъжете, са два пъти повече спрямо жените“, представи още данни той.

Психологът обясни още, че у нас е обезпокоителна ситуацията с възрастта на практикуващите психиатри, които преобладаващо са на повече от 50 години, само 20% от тях са под тази възраст, а в някои области средната възраст на тези специалисти е 63 – 65 години.

Според председателя на ДПРБ Националната стратегия за психично здраве е ориентирана преобладаващо към психиатричната мрежа и лечебните заведения, като не е отделено място за превенцията като подход и за превантивните грижи, които не са включени в нея.

„Без психично здраве няма здраве“, подчерта Стою Недин.